Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джо Демарко (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
House Rules (Dead on Arrival), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)
Допълнителна корекция
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Майк Лосън

Заглавие: Двойни игри

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Здравка Славянова

ISBN: 978-954-769-179-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5905

История

  1. — Добавяне

41

Демарко отиде да се види с Ема в къщата й в Маклийн. Първата му работа, след като влезе в дома й, беше да се огледа за домашния любимец на Кристин, но кученцето не се виждаше никъде. В това нямаше нищо чудно, защото с тези размери то можеше да се скрие навсякъде, включително и в чаша за чай.

— Къде е звярът? — попита той.

— Кристин го взе със себе си на репетиция — отвърна Ема. — Сложи го в чантичката си и го покри с някаква кърпа, за да не му е студено. Представяш ли си?! Не знам какво й става!

— Ти научи ли го да си върши работата навън?

— О, да — кимна тя. От самодоволната й усмивка Демарко заключи, че горкото животинче е било подложено на някаква психическа обработка. Най-вероятно мозъкът му е бил промит по начин, който го кара да хуква към вратата още преди да си помисли, че му се пишка.

— След като е толкова възприемчиво, защо не го обучиш за куче пазач? — ухили се той. — Влиза например крадец, а то се стрелва напред и му прехапва ахилесовото сухожилие. Мръсникът се тръшва на пода, а то впива миниатюрните си зъби в гърлото му.

— Какво искаш? — попита Ема.

— Да си сверим часовниците. Любопитно ми е да разбера какво откри в Ню Йорк.

— Единственото нещо, което открих в Ню Йорк, е отвратителното състояние на Идит Бакстър. Изглежда така, сякаш… Сякаш е оплела конците. Помолих Нийл да се поразрови и той откри някои интересни неща.

— Например?

— В апартамента й имаше купища книги. Нийл се добра до извлечения от кредитната й карта, с която е платила значителна сума в някаква книжарница в Манхатън. После хакна компютъра им и откри, че е изкупила всички книги, свързани с мюсюлманите, тероризма и Ал Кайда.

— И?

— Идит прави проучване. Когато планира поглъщане на конкурентна компания, тя иска да знае всичко за нея. Би направила абсолютно същото и когато организира някаква антимюсюлманска кампания.

— Купила някакви книги, голяма работа — поклати глава Демарко.

— Освен това е наела и пиар агенция. Същата, която прави телевизионните клипове на Бродрик. Съдейки по сумата, която им е превела, те едва ли се занимават само с изпращането на писма и телефонни анкети. Освен това е ангажирала един вашингтонски лобист, чрез когото е направила няколко дарения на конгресмени — всичките противници на Бродрик. Очевидно се опитва да ги привлече на негова страна.

— Богата дама с кауза — сви рамене Демарко. — Прави това, което правят хората като нея. Би сторила абсолютно същото и ако подкрепя Сиера Клъб за някаква екологична инициатива.

— Нийл откри, че е изпратила тлъст чек на частна охранителна компания.

— Частна ли? Искаш да кажеш като тази на Доблър?

— Не, тази доставя наемници, главно в Ирак и Афганистан. Охрана на местни политици, петролни полета и всичко останало, за което на американската армия не й достигат силите. Освен това работи и за хора като Чарлс Тейлър — онзи сладур, който доскоро беше диктатор на Либерия. Нямат никакви скрупули при подбора на клиентите си.

— Какви задачи изпълняват за Бакстър?

— Не съм много сигурна. Но вече уточнихме, че ако Идит е замесена в това, което подозираш, ще й трябват хора с опит. А тази фирма притежава опит.

— Но защо ги е наела толкова открито? С чек, подписан от нея?

— И аз си задавам същия въпрос — въздъхна Ема. — А ти какво откри за Доблър?

— Някои доста интересни неща, но не и димящ пистолет. Копелето не си поплюва, но не открих нищо противозаконно в това, с което се занимава. Похвали ми се, че е изкарал двайсет години в армията и е работил за военното разузнаване — каквото и да означава това. В сайта му пише, че се е пенсионирал като полковник. Човек с такъв чин несъмнено поддържа връзки с много бивши военни. Съпоставяйки всичко това, стигам до заключението, че Доблър притежава достатъчно опит, за да организира терористичните нападения. Един от служителите в компанията му твърди, че се е наместил на пазара с доста грубички методи по отношение на конкуренцията.

— Какви по-точно?

— Изпращал професионалисти да извършват обири в сградите, охранявани от конкурентните фирми, за да съсипе репутацията им.

— Хм, трябва да проверя — промърмори Ема. — Ако е бил фактор във военното разузнаване, би трябвало да съм чувала за него. Но има нещо друго, което ми се струва интересно: веднага след твоето посещение Доблър се е свързал с офиса на Бродрик.

— Как разбра?

— Накарах Нийл да подслушва телефоните му, също и тези на Идит Бакстър.

— За бога, Ема! Знаеш ли колко пари ще ни поиска?! На час той взема по-скъпо дори от хирурзите!

— Няма страшно, бюджетът на председателя може да си го позволи.

Това беше истина. Бюджетът на председателя беше по-голям от брутния вътрешен продукт на някои държави, но само малка част от него преминаваше през счетоводството.

— Както и да е — продължи Ема. — Нийл установява телефонен контакт между Доблър и офиса на Бродрик. Но поради сложността на системата за вътрешна връзка той не може да каже дали Доблър е говорил директно със сенатора или с някой от неговите сътрудници. На всичкото отгоре разговорът е бил проведен по апарати, защитени от подслушване.

— Какво е това?

— Система за шифроване или кодиране на разговори. По тази причина Нийл не може да каже нищо по съдържанието на конкретния разговор.

— Продължаваме да събираме малки късчета от мозайката — въздъхна Демарко. — Те може би означават нещо, но ние не сме сигурни в това. Обади ли ти се изобщо онова момиче — племенницата на Мустафа?

— Не — поклати глава Ема. — Какво ще правим оттук нататък?

— Не знам.

Потънаха в унило мълчание.

— Разполагаме само с два твърди факта, които малко или повече са по-солидни от всичко останало — подхвърли след малко Демарко. — Отпечатъкът, който свърза Дони Крей с Реза Зариф, и фактът, че същият този Крей е работил за Джубал Пю — наркопласьор според АБН, който има расистки възгледи и убива хора.

— Но Пю не би могъл да реализира сам всичко, за което говорим, Джо — поклати глава Ема.

— Но това не изключва да е замесен и да познава истинските организатори.

— Хубаво, но какво от това?

— Мисля, че бих могъл да притисна Пю на основата на някои сведения, получени от Патси Хол — онази жена от АБН.

— За какво можеш да го притиснеш?

— За наркотици. Ако го арестуваме за разпространение на наркотици, ще можем да го притиснем и да го накараме да говори.

— Как ще стане това? Нали АБН го преследва за същото вече пет години поред, но въпреки това не е успяла да го изобличи.