Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джо Демарко (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
House Rules (Dead on Arrival), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)
Допълнителна корекция
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Майк Лосън

Заглавие: Двойни игри

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Здравка Славянова

ISBN: 978-954-769-179-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5905

История

  1. — Добавяне

57

Първата работа на Махоуни беше да разгласи на всеослушание, че днес Камарата няма да гласува така наречения „Закон на Бродрик“. Това предизвика очакваните протести, на които той не обърна внимание. Докато неговите събратя свикваха пресконференции, председателят просто се изнесе от Капитолия.

Шофьорът го свали пред Министерството на правосъдието. Би могъл да привика в кабинета си както министъра на правосъдието, така и директора на ФБР. Двамата със сигурност щяха да се отзоват. Но той предпочете да се появи тук, тъй като след насрочената среща възнамеряваше да даде пресконференция и предпочиташе това да стане на фона на сградата, в която се помещаваше кабинетът на министъра.

Министърът на правосъдието Саймън Уол и директорът на ФБР Кевин Колиър се ръкуваха с Махоуни, когато той влезе в кабинета на Уол. Но и двамата не бяха особено ентусиазирани от появата му. Те бяха наясно, че Махоуни е обект на унищожителна критика от страна на медиите и рейтингът му стремително пада заради възраженията му срещу законопроекта на Бродрик. Иначе казано, Уол и Колиър не се чувстваха длъжни да бъдат прекалено любезни с човек, който скоро можеше и да не бъде председател на Камарата на представителите.

Юрист по образование, Саймън Уол беше назначен на поста си по чисто политически причини, тъй като беше личен приятел на президента и на председателя на Демократическата партия. Имаше глава на тюлен, с влажна, пригладена към черепа тъмна коса и топли воднисто кафяви очи, които изглеждаха огромни зад стъклата на очилата. Изглеждаше безобиден, но не беше такъв. Директорът на ФБР Кевин Колиър — същият, когото Махоуни оприличаваше на стария си бостънски териер, беше една от марионетките на Саймън Уол.

Махоуни не харесваше нито един от двамата.

Настаниха се около ниска кръгла масичка и Махоуни започна:

— Вчера от АБН са арестували производител на метамфетамин в Уинчестър, щата Вирджиния, който освен това се оказал и лидер на групировка за господство на белите. Налице са доказателства, че хората на този наркодилър са упражнили натиск върху извършителите на последните терористични актове: онзи, който отвлече самолета от Ню Йорк за Вашингтон; шофьора на такси, който се опита да взриви Капитолия, и сина на моя приятел, насочил самолета си към Белия дом. С други думи, терористичните актове, които ФБР приписа на свързани с Ал Кайда мюсюлмани, практически са били дело на банда фанатици, поддържащи идеята за господство на бялата раса. — Председателят замълча за момент, след което добави: — Или казано с още по-други думи, вие двамата, които подкрепихте Бродрик, имате всички шансове да заприличате на идиоти.

Уол отвори уста да каже нещо, но Махоуни не му даде тази възможност.

— Сега ще ви обясня какво всъщност се случи — обяви той.

И им разказа всичко, което Джубал Пю беше признал на Демарко. Когато приключи, спря тежък поглед върху лицата на събеседниците си и обяви:

— А сега ще ви кажа какво ще направите. ФБР поема негодника, арестуван от АБН. Предлага му имунитет срещу съдебно преследване срещу имената на всички, които са пряко замесени в престъпленията. Аз вече съм обещал, че ще го направите.

— Но вие нямате това право! — извика Уол.

— Отивам да пикая — изправи се Махоуни. — Саймън, ще използвам твоята тоалетна, ако не възразяваш. Но след десет минути ще дам пресконференция. Тук, долу, пред сградата. Ще обясня на медиите как сме били на път да приемем един ужасен закон заради последните терористични нападения, които са били организирани от тези гадни расисти, а не от почтените американски граждани, изповядващи исляма. Но, слава богу, съвестните агенти на АБН и на ФБР са разкрили истината. Това означава, че вие двамата разполагате с около половин час да помислите какво да направите, че да изглеждате по-малко глупави, отколкото сте. Къде е тоалетната, Саймън?

 

 

Отряд адвокати и агенти на ФБР нахлуха в Уинчестър, щата Вирджиния, където поеха контрол върху Джубал Пю, неговите хора и всички доказателства, събрани от АБН. Бандата на Джубал беше откарана във федералния затвор на окръг Колумбия, а самият той — в една килия в Куонтико и поставен под 24-часова охрана от ФБР

На другия ден след тези събития Патси Хол влетя в кабинета на Демарко на Капитолийския хълм. Той така и не разбра как е успяла да го открие. Но вратата се блъсна в стената с такава сила, че той се зачуди как матираното стъкло остана цяло. Очите му се спряха на дребничкото й тяло, което потръпваше от ярост, после се вдигнаха към пламтящите й очи, способни да предизвикат горски пожар. Слава богу, че оръжието й бе останало на входа, помисли си той.

— Мръсник! — изкрещя Патси. — Изгубих пет години от живота си да преследвам тоя изрод, а ти си го пуснал! Пуснал си го!

— Съжалявам, Патси, но… Това стана в името на общото благо.

— А защо не ме целунеш по задника в името на общото благо?! — Агентката спря да си поеме дъх, после горчиво промълви: — Ти ме използва, гадно копеле!

След което се обърна и излезе.

Демарко отдавна не се беше чувствал толкова отвратително.

* * *

Пресата буквално разкъса покойния Уилям Бродрик, а Махоуни беше възхвален до небесата.

Политиците, които по една или друга причина бяха противници на законопроекта, сега взаимно се потупваха по раменете, благославяйки късмета си. А онези, които го бяха подкрепяли, обвиняваха ФБР в изопачаване на фактите и се заканваха да започнат разследване.

Камарата на представителите подложи на гласуване „Закона на Бродрик“ — вече всички бяха доволни да го наричат така — и го отхвърли с мнозинство от деветдесет и пет гласа.

Махоуни беше доволен.

Ник Файн също, макар и за изненада на мнозина.

Тъй като нямаше право да се кандидатира за нов мандат, губернаторът на Вирджиния назначи Файн на мястото на Бродрик до провеждането на извънредни избори. Направи го прибързано, без да се допитва до хората, с които би трябвало да го обсъди, като наблегна на личните му качества и опит и намекна, че присъствието на двама афроамериканци в Сената едва ли означава някаква скрита игра. Той обяви, че ако Файн бе разполагал с нужните правомощия, зловещият законопроект на Бил Бродрик никога не би видял бял свят.

На по-късен етап Миранда Блум, лобистка и приятелка на Демарко, му съобщи, че неизвестен благодетел е дарил значителна сума на Университета на Вирджиния. Но дарението било направено при условието университетът да осигури на губернатора щатно място. Освен че живеел наблизо, този достоен човек многократно изявявал желание да преподава там след изтичането на мандата му.