Майк Лосън
Двойни игри (24)

23

— Значи се интересуваш от Джубал Пю, а? — попита Патси Хол, служител от среден ранг в АБН, която според Бари Кинг бе най-големият експерт по дейността на Пю. Патси беше надхвърлила четирийсет, със ситни бръчици около умните кафяви очи. Имаше дребно стройно тяло, а тъмната й коса беше подстригана късо. Носеше пепелявосив костюм с панталон, бяла блуза и голям кобур на колана. Пистолетът беше прекалено голям за нея и ръкохватката опираше чак в ребрата й.

Две минути в компанията на Хол бяха достатъчни, за да стане ясно, че тя е умна, твърда, упорита и самоуверена жена. Демарко не се съмняваше, че мъжете, които работеха за нея, отлично знаеха кой е шефът, а повечето от тях, които имаха поне малко мозък в главата, бяха наясно, че тя заслужаваше да бъде шеф.

— Джубал Пю обича да…

— Що за име е това Джубал? — прекъсна я Демарко.

— Пълното му име е Джубал Ърли Пю, кръстен е на онзи генерал от армията на Конфедерацията, който… Всъщност няма значение. Във всеки случай Джубал обича да се кичи със стара широкопола шапка и се бръсне веднъж седмично. През лятото ходи с гащеризон, без риза и бос. Говори безкрайно бавно, сякаш никога няма да свърши изречението, което е започнал. На пръв поглед ще го вземеш за брат на онзи, дето свири на банджо в „Избавление“, но ще сбъркаш…

Пю продава метамфетамин и е един от петте най-големи наркодилъри във Вирджиния. Територията му включва части от Западна Вирджиния, Мериленд и Пенсилвания. Знам със сигурност, че за да я държи под контрол, е убивал хора, палил е къщи и е заплашвал свидетели. Но въпреки това не съм получила възможност дори да го арестувам, да не говорим за някакви официални обвинения. Вече пет години съм по петите му, но…

Хол намести кобура, който явно притискаше ребрата й.

— Джубал е завършил едва десети клас — продължи тя. — Започва бизнеса си с четири хектара земя и една каравана, произведена през петдесет и шеста, които наследява от баща си. Днес е собственик на сто и шейсет хектара, повечето от които са ябълкови градини, няколко бензиностанции, цех за ауспуси и цех за сайдер. Чрез бизнеса пере парите, спечелени от наркотици. Не е гений, но знае каквото му е нужно. Разполага с добър счетоводител, който го пази от данъчните, а законният му бизнес се ръководи от добър мениджър. Макар че няма нищо общо със стипендиант на „Роудс“, той наема компетентни хора, които притиска жестоко, за да не го прецакат.

— Да не би да е и лидер на някоя фракция, защитаваща превъзходството на белите? — попита Демарко.

— Позна — усмихна се Хол. — Джубал е водач на група, наричаща себе си „Америка преди всичко“. Но знаеш ли защо? Заради пари, естествено. Неговата милиция, клуб или дявол знае какво никога не се събира, но в нея членуват над триста души, които плащат членски внос. Джубал е наел някакъв хлапак от университета „Шенандоа“, който му е направил уебсайт и редовно публикува в него разни глупости на тема завладяването на Америка от чернокожите и латиносите. Оказва се, че тези идеи се подкрепят от шепа идиоти, които всеки месец му правят дарения. Малки суми, но чиста печалба. Сайтът му струва двеста долара, но годишните приходи от него са няколко хиляди. Тази страна е пълна с откачалки.

— А защо не успяваш да го заковеш?

— Знаеш ли нещо за метамфетамина? — отвърна с въпрос Хол.

— Не.

— Е, в такъв случай ще трябва да ти обясня някои неща.

Метамфетаминът е вещество, към което се привиква бързо и което нанася опустошителни поражения на човешкия организъм. Редовните потребители изглеждат с двайсет години по-стари от възрастта си, с изпопадали зъби и покрити с гнойни рани лица. Там, където дрогата е широко разпространена, се наблюдава висок ръст на престъпността — най-вече на кражбите и убийствата.

В зависимост от чистотата и наличността, цената на половин килограм метамфетамин варира от шест до двайсет хиляди долара. Основният проблем на правоохранителните органи е сравнително лесното му производство. Не се изискват нито макови насаждения, нито плантации с кока, нито сложно оборудване. За да се направи метамфетамин (или да се „сготви“ според възприетата терминология), са необходими няколко неща, които се продават свободно — денатуриран спирт, пречиствателна инсталация, луга и литиеви батерии.

Основната съставка на метамфетамина е или ефедрин, или псевдоефедрин — химически вещества, съдържащи се в лекарства против простуда и грип, които се продават без рецепта — судафед; актифед и още десетина подобни препарати за отпушване на носа. Доскоро „готвачите“ на метамфетамин просто отскачали до близката аптека и изкупували цялото налично количество судафед, след което се прибирали у дома и си приготвяли няколко дози дрога за лична употреба.

Но напоследък нещата започнали да се променят. Все повече щати приемали специални закони, ограничаващи количествата за индивидуалната покупка на лекарства на базата на ефедрина. А болните клиенти били задължени да представят документ за самоличност, данните от които влизали в специални регистри. Наркоченгетата поставяли под наблюдение тези хора, които, изглежда, страдали от хронична хрема и живеели в бараки в горите.

Трудното снабдяване с ефедрин в Щатите развързало ръцете на мексиканските картели, които бързо се превърнали в основен производител и доставчик на метамфетамин. Те купували големи количества ефедрин — практически тонове ефедрин, произвеждан от девет чуждестранни химически компании. Според Патси Хол въпросният Джубал Пю успял да си намери мексиканска връзка — нещо, което не било по силите на дребните пласьори — след което или продавал ефедрин на „готвачите“, или сам произвеждал и разпространявал метамфетамин.

— Но какво общо има това с невъзможността да заковеш Пю? — попита Демарко.

— В момента метамфетаминът е основен проблем за цялото Западно крайбрежие — отвърна Патси Хол. — На път е да се превърне в такъв и за Средния запад. Поради близостта си с Мексико, щатите Калифорния и Аризона са наводнени с този наркотик. Но тук, на Източното крайбрежие, продължават да доминират други наркотици — главно хероин и кокаин. Бюджетът и личният състав на АБН са насочени към големите градове, където живее по-голямата част от дилърите и потребителите. Всичко това означава, че аз не мога да получа правомощията, които са необходими за ликвидирането на негодници като Джубал Пю, които са се специализирали в разпространението на метамфетамин.

Патси Хол отново намести кобура си. Сигурно го прави по сто пъти на ден, помисли си Демарко.

— Лабораторията със сигурност се намира някъде в имота му — продължи тя. — Там всекидневно се появяват коли, камиони и цистерни. Превозват торове и инсектициди или просто докарват берачи на ябълки и сливи. Но той притежава прекалено голяма територия, за да бъде контролирана. Има поне десет начина да вкара или изкара от нея всичко, което пожелае. Да не забравяме, че тук не става въпрос за бали с марихуана, а за метамфетамин и ефедрин, които могат да бъдат скрити навсякъде.

В края на краищата аз не мога да извадя заповед за претърсване на имота, нито пък за проверка на всичките превозни средства, които влизат и излизат от него. За тази цел ми трябват поне двайсетина допълнителни агенти. Що се отнася до разпространението, Джубал действа като всеки по-едър наркобарон — между него и преките разпространители съществуват най-малко три-четири независими звена. Дрогата се приготвя от доверени хора, които я предават на дистрибуторите. Те от своя страна я прехвърлят на дилърите, които я продават на наркоманите. И когато ченгетата, хванат някой нещастник с метамфетамин в джобовете, той не може да бъде използван като свидетел срещу Джубал, по простата причина че изобщо не го познава. В случай че спипаме някой дилър и той изпее името на доставчика си, ние моментално го арестуваме. Но! Мръсникът не е обвинен в предумишлено убийство и затова съдът го пуска под гаранция. След което той или изчезва, или намираме трупа му, или изпада в тотална амнезия — вероятно защото Джубал го е предупредил, че ако проговори, ще умре.

— Мамка му — изпъшка Демарко.

Но Патси Хол не беше свършила.

— Има и друг начин да пипнем типове като него — подхвърли тя. — Внедряваме в организацията човек под прикритие — ченге или някой несретник, който е приел да работи за нас, за да избегне затвора. За съжаление Джубал е твърде умен, за да допусне подобно нещо. В повечето случаи наема само хора, които познава лично, а когато се наложи да ползва услугите на непознат, той го проверява както правят държавните институции, когато проучват секретните си сътрудници на най-високо ниво.

В крайна сметка аз знам доста неща: че този човек внася ефедрин; че някъде в рамките на имота му има действаща лаборатория за метамфетамин; че се занимава с още куп незаконни дейности. Но няма как да го пипна. Разбира се, това не означава, че съм безсилна. Рано или късно ще го пипна! Готова съм да се закълна в това!

Демарко я попита и за Дони Крей. Тя знаеше, че е мъртъв, но нямаше представа за отпечатъка от палеца му, открит в къщата на Реза Зариф.

— Сериозно ли говориш?!

— Напълно — кимна Демарко и я запозна с теорията, на ФБР, според която Крей е продал на Реза оръжието, с което е било избито семейството му.

— Възможно е — промълви Патси Хол. — Преди да започне работа при Джубал, Дони действително се е занимавал с подобна дейност. Но въпреки това съм изненадана. Пю държи хората си изкъсо и едва ли би позволил на Дони да върши неща, които биха му създали проблеми.

— Същото твърди и Бари Кинг — кимна Демарко. — Не нека ти задам един малко странен въпрос: мислиш ли, че Джубал Пю би се забъркал в станалите напоследък терористични нападения?

— Какво говориш, по дяволите? — учудено го погледна Хол.

Демарко нямаше особено желание да сподели мислите си с нея. Тя в крайна сметка беше федерален агент и съвсем нормално би било да подкрепи версията на ФБР, а не неговата. Все пак се реши на това, вероятно защото тази жена му вдъхваше доверие. Сподели подозренията си, свързани с Роли и терористичното нападение срещу Капитолия, изтъкна поредицата от несъответствия и най-вече своя отказ да приеме, че Реза Зариф бе избил собственото си семейство.

— Въпросът ми е дали Пю е в състояние да заплаши семейството на Реза със смърт, за да го принуди да разбие самолета си в Белия дом.

Тези думи прозвучаха странно дори в собствената му уста.

— По политически причини — не! — отсече Хол. — На Джубал изобщо не му пука за политиката. Но за пари би го направил. За пари той е готов на всичко, но… Просто не мога да си го представя в подобна роля. Няма как да не е отчел факта, че подире му ще хукнат ФБР, Министерството на вътрешната сигурност и бог знае колко още федерални агенции. Искам да кажа, че аз може и да не получа възможност да го притисна, но момчетата, за които споменах, със сигурност ще имат тези правомощия. Джубал не би се забъркал с терористи, защото наградата за това не е кой знае колко голяма.

— Но кой би могъл да му предложи пари?

— Хей, това си е твоя теория, а не моя — засмя се Хол.

Демарко помълча известно време, после въздъхна.

— Има и още нещо… Бомбата на онзи шофьор на такси не избухна. Според експертите на ФБР това се дължало на някаква откачена жичка, но аз се съмнявам, че бомбаджиите на Ал Кайда биха допуснали толкова наивна грешка. Тя много повече приляга на хора от сорта на Пю.

— Мисля, че нямаш никакви основания да подозираш Пю в тероризъм — решително тръсна глава Хол. — Имам неоспорими доказателства, че е палил лаборатории на конкуренцията, но просто не го виждам да изработва бомба от C-4, свързана с ключа на мъртвеца. Не, подобни технологии са чужди на Джубал. Той винаги е предпочитал бутилка бензин и запален парцал.