Майк Лосън
Двойни игри (70)

69

Докато пътуваха из страната, която бе наистина красива, богата и много зелена, двамата с момчето често си говореха за саможертвата.

Там, където беше обикалял преди — най-вече в Афганистан, Ирак и Индонезия, — кандидати за мъченици имаше в изобилие. Мъже, жени, момичета и момчета, майки и бащи, съпрузи. Много хора бяха готови да се жертват в името на вярата си. Но тук, в тази страна, не беше така. Дори най-ревностните мюсюлмани имаха задръжки. Онези двамата в Балтимор твърдяха, че са готови на саможертва, но той знаеше, че не е така. Те бяха готови да убиват, но не и да умрат.

Докато това момче вярваше.

Често обсъждаха текстовете от Корана, в които се говореше за мъчениците, отдали живота си в служба на Бога. Момчето ги знаеше наизуст и можеше да ги цитира по всяко време. Особено онези от тях, които обещаваха на мъченика брак с хубаво момиче с „големи красиви очи“. Когато го казваше, момчето се изчервяваше, а той весело се смееше.

Жалко, че това хубаво и умно момче ще загине, без да е докосвало жена.

Но в Корана не пишеше всичко и той се опитваше да обясни на момчето какво още трябва да знае за мъченичеството. То беше достатъчно интелигентно, за да оцени стратегическата ценност на мъчениците като най-мощното оръжие в борбата с неверниците. Момчето се оживяваше по време на разговорите им и отлично разбираше какво е значението на терора, предизвикван от мъчениците — особено в тази страна.

Той знаеше, че на по-късен етап вестниците щяха да пишат за лошия човек, който бе промил мозъка на едно будно и чувствително момче. Често се питаше дали момчето иска да умре, защото е депресирано от случилото се с баща му и защото съзнава, че никога няма да постигне мечтите си. Не, едва ли. Това момче вярваше. Вярваше дълбоко и истински.

Разговаряше с него и за собствената си смърт. Спомена, че и той ще умре като мъченик — най-вероятно тук, в тази страна, далеч от съпругата и синовете си. Каза му, че очаква с нетърпение този ден, но заповедта на шейх Осама била да отложи влизането си в рая до изпълнението на всички задачи, които му е поставил.

— Завиждам на късмета ти — каза в заключение той.