Ървин Уелш
Непобедимите [0] (8) (Есид Хаус розов роман)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Silverkata (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
maskara (2019)

Издание:

Автор: Ървин Уелш

Заглавие: Екстази

Преводач: Веселин Иванчев

Година на превод: 1998

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „КРОТАЛ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „ЕКСПРЕС ПРИНТ“

Излязла от печат: 1998

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9335

История

  1. — Добавяне

7. Хедър

Щастливи семейства.

Аз и Хю, мама и татко. Татко и Хю говорят за политика. Татко е за национална здравна система, докато Хю твърди, че трябва да изградим:

— … едно по-отговорно общество. Именно затова хората трябва да имат право да избират формата на здравеопазване и образование, която предпочитат.

— Това са глупостите на Торите — казва татко.

— Мисля, че не трябва да си затваряме очите пред фактите — онзи старовремски социализъм, такъв какъвто го разбирахме навремето отдавна е мъртъв. Сега въпросът е как да се помирят интересите на различни групи в едно по-широко диференцирано общество. Необходимо е да се вземе най-доброто от традиционните леви и десни философии.

— Е, страхувам се, че винаги ще си остана на страната на лейбъристите…

— Аз също съм лейбърист и винаги съм бил такъв — надува се Хю.

— Но ти си от новите лейбъристи, Хю — казвам аз.

Майка ми ме поглежда неодобрително.

Хю изглежда малко стреснат.

— Какво?

— Ти си от новите лейбъристи. Тези като Тони Блеър. Което всъщност означава тори, с тази разлика, че Мейджър е по-ляв от Блеър. Блеър е по-мека версия на Майкъл Портильо, което означава, че ще се справи по-добре от него.

— Смятам, че нещата са малко по-сложни. Хедър — казва Хю.

— Не, не мисля така. Какво ще направят лейбъристите за работещите хора в тази страна, ако отново вземат властта? Точно нищо.

— Хедър… — казва Хю отегчено.

— Ами, боя се, че винаги ще гласувам за лейбъристите.

— Лейбъристите и Торите на днешно време са абсолютно едно и също нещо — казвам на двамата.

Хю обръща поглед към майка ми, сякаш да се извини за поведението ми. Постигаме мълчаливо съгласие да преминем към друга тема и татко казва:

— Нямаше да е никак добре, ако всички бяхме на едно мнение, нали?

 

 

Останалата част от вечерта премина доста монотонно. Навън, в колата, Хю ми казва:

— Някои хора поразиграха малко болшевизъм тази вечер.

— Казах само това, което намирам за вярно. Защо го правиш на проблем?

— Не го правя аз, а ти. Нямаше защо да си толкова войнствена.

— Не съм била войнствена.

— Беше малко, скъпа — усмихва се той, поклащайки глава. Поглежда ме с оня поглед на малко момченце и ми се иска да го убия, защото не мога да избегна ужасната нежност, която това предизвиква у мен.

— Биваш гадже — казва той — с американски, гангстерски акцент и стисва коляното ми. Почувствах се щастлива от беса, който се надигна отвътре в мен и заличи следите от предишната нежност.