Ървин Уелш
Непобедимите ^[0] (30) (Есид Хаус розов роман)

29. Хедър

Проблемът с Лойд беше, че никога не се виждахме през седмицата. Това започна да ме дразни. През уикендите беше прекрасно, бяхме на екстази и правехме много любов. Ставаше голям купон. Но той изглежда отбягваше да се виждаме през седмицата. Един ден поставих ребром въпроса. Отидох у тях, без да се обадя предварително.

Когато влязох, вътре беше една вонлива дупка. По-зле и от най-лошите времена в квартирата на Мари.

— Просто през седмицата е съвсем различно, Хедър. Познавам себе си. Тогава не ставам за компания — опита се да ми обяснява той. Изглеждаше ужасяващо — изтощен, напрегнат, с черни кръгове под очите.

— Ясно — казах. — Излизаш ми с тези номера, че си влюбен в мен, но искаш да сме заедно, само когато се чувстваш добре, т.е. през уикенда. Велико.

— Не е така.

— Така е — чух се да повишавам глас. — По цели дни се затваряш тук, депресиран и отегчен. Правим любов само през уикенда, когато сме се надрусали с екстази. Ти си фалшиво копеле Лойд, емоционално и сексуално. Не се захващай с нещо, което не можеш да си позволиш в емоционален план. Не заявявай чувства, които са ти недостъпни  без дрога!

Усещам се виновна, че го нападам по такъв начин, защото му личи как ужасно се измъчва. Но съм бясна. Не мога да се спра. Искам връзката ни да продължи нанякъде. Искам да бъда повече с него. Нуждая се от това.

— Нищо не е фалшиво. Когато съм на екстази ставам такъв, какъвто бих искал да бъда. Тогава сякаш нищо не ми тежи, пада някакъв товар, всичко онова, с което светът тъпче шибаните ни глави изчезва. Когато съм на екстази, точно тогава ставам наистина аз.

— Тогава какво си в момента?

— Сега съм просто емоционална отрепка, отпадъчен продукт на един лайнян свят, който шепа кретени са направили за себе си, при това на наш гръб. Най-тъжното е, че те не могат да му се зарадват.

— А ти радваш ли му се?

— Може би не точно сега, но все пак имам своите моменти, за разлика от ония копелета…

— Да, през уикендите.

— Точно така! Искам ги тези моменти! Защо да не мога да ги имам?

— Трябва да ги имаш. Аз искам да ти ги дам! Имам нужда от това и ти да ми ги дадеш! Виж, известно време не ми се обаждай. Ти не можеш без наркотици, Лойд. Ако поискаш да ме видиш, направи го без дрога.

Той изглеждаше напълно разбит, но сигурно не чак толкова, колкото бях аз, когато си стигнах вкъщи. Не преставах да чакам телефона да иззвъни и подскачах като луда всеки път, когато чуех звъненето му.

Той така и не се обади, аз също не събрах смелост да му звънна. Нито тогава, нито по-късно, нито след купона, особено след онези приказки.

Мари, аз и Джейн бяхме заедно на купона и кръвта ми изстина, като чух някакви момчета да обсъждат какво бил направил и с кого, един пич на име Лойд от Лий.

Просто не можах да му звънна.