Ървин Уелш
Непобедимите [0] (27) (Есид Хаус розов роман)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Silverkata (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
maskara (2019)

Издание:

Автор: Ървин Уелш

Заглавие: Екстази

Преводач: Веселин Иванчев

Година на превод: 1998

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „КРОТАЛ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „ЕКСПРЕС ПРИНТ“

Излязла от печат: 1998

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9335

История

  1. — Добавяне

26. Лойд

Този път, беше дори по-добре от първия, и за двама ни. Първият път, без да се усетя, съм прекофтил работата. Тя ми каза как е било за нея. Дойде ми като шок. Сигурно се беше получило така, защото наистина си падах по нея и мислех, че от първия път зависи как ще потръгнат нещата. Първото чукане винаги е една голяма въпросителна в началото на всяка връзка, когато става дума за някого, на когото държиш и наистина обичаш. Веднъж като се преодолее този момент просто можеш да се отпуснеш и вече спокойно да се отдадеш на правенето на любов. Нещата, които правиш, преди да започнеш, също си идват на мястото. Странно, никога не изпитваш притеснение да го вкараш на някое съвсем непознато гадже, а ласките или примерно лизането малко не ти идват присърце. Трябваше да глътна малко екстази преди първия с Хедър. Значи Екстазито е чудесно, когато не познаваш някой, задръжките падат и сексът с непознати става прелест. Ако си влюбен в някой, бариерите обаче трябва да падат сами, така че разните му химикали не би трябвало да имат значение. Нали? Точно това исках да обсъдя с Нюкс като дойде.

Направих чай, свих един тлъст джойнт и пуснах онова видео на „Орб“ с делфините. Исках да задържа емоцията, за да мога, когато се доверявам на Нюкс, да е истинско. Джойнта е страхотно як и след минута се появява Нюкс. Пускам моята касета с любовните парчета: Марвин, Ал Грийн, Дъ Гопс, Боби Уомак, Ди Анлийз, Смоуки, Дъ Темптейшънс, Отис, Арета, Дион и Дъсти. Направо ме разтапят. Просто, ако вземеш всичко това и го пренесеш в собствения си живот, трябва да си по-зле и от умрял кон, за да не се изпълниш от вибриращи емоции. Наистина.

— Как е, мой човек — усмихва се Нюкс.

— Радвам се, че дойде, защото исках да ти редя нещо.

— Да?

— Просто исках да те питам, дали ще дойдеш с нас в Макдърмът Парк утре вечер за младежкия турнир. Али ще ни закара.

— Не, не ми се занимава с разни клубни турнирчета по билярд… между другото, как вървят нещата с онова гадже, а Лойд?

Обичам Нюкс, падам си по него, но просто е друг ден. Ден, в който бих предпочел на негово място да бяха Али или Амбър.