Ървин Уелш
Непобедимите ^[0] (12) (Есид Хаус розов роман)

11. Хедър

Предполагам, че у Хю ме привлече талантът му да се отдава на каузи. Като студент, това му качество бе особено силно изразено. То се променяше, разгръщаше в нови форми, ако мога така да се изразя, през всичките тези години. Как се променяше тази безкористна отдаденост у Хю?

Име: Студент Хю.

Кауза: освобождение на работническата класа от ужасите на капитализма.

Име: Безработен Висшист Хю.

Кауза: борба за запазване работните места на трудещите се, но и смяна на системата.

Име: Млад професионален кадър Хю.

Кауза: защита и подобряване на услугите, на които имат право трудещите се.

Име: Завеждащ отдел Хю.

Кауза: оптимизация на качеството на услугите, в името на тези, които ги ползват.

Име: Главен мениджър Хю — държавен сектор.

Кауза: перфектно обслужване, чрез повишаване на ценовата ефективност и ценовата ефикасност (което означава безработица за хората, осигуряващи услугите, но повишаване на качеството в полза на мнозинството, което ги потребява — неизбежната цена на прогреса).

Име: Мениджър Хю — частен сектор.

Кауза: максимизиране на печалбите чрез повишаване ценовата ефикасност, ефективността на използване на ресурсите и експанзия към нови пазари.

— Но от осемдесет и четвърта година насам няма много напредък, Хедър — ще се усмихне той зад броя си на „Индипендънт“.

Незначителните промени доведоха до ключови разлики. За Хю заключителния анализ се превърна в окончателен финансов баланс. Семантиката е важно нещо. Баналните лозунги за революция и съпротива се превърнаха в още по-банални декларации от сферата на икономическата ефективност, счетоводството и спорта.

По пътя мечтите ни се загубиха. Лозунгите за революция може и да бяха наивни, но поне ставаше дума за нещо голямо, нещо важно. Сега хоризонтите ни са стеснени. Това не ми е достатъчно. Други се примиряват, тяхна работа. Но не е достатъчно за мен.

Не е достатъчно, защото съм вече на двадесет и седем и от четири години не съм получила дори един оргазъм. През тези четири години той изливаше лепилото си за тапети в мен, консумирайки мен, докато лежа и си мисля за консумацията. Докато ме чука съставям своите списъци:

• захар

• сладко

• хляб

• мляко

• грах

• ориз

• подправки

• пици

• вино

• домати

• лук

• зелени чушки

… тогава направих нещо напълно невероятно — спрях да консумирам просто заради идеята.

Тлъстините ми започнаха да изчезват. Мисълта за това изчезна от главата ми. Всичко стана по-леко. Започна се с желанието да бъда изчукана добре. Последва необходимостта да им кажа да си го начукат и да умират. Започнах да чета книги. Да слушам музика. Да гледам телевизия. Усетих, че започвам да мисля отново. Опитах се да спра, защото ми причиняваше болка. Не можах.

Когато всичко това е в главата ти, няма начин да не се промъкне в живота. Ако ли пък не, загиваш. А аз нямам такова намерение.