Ървин Уелш
Непобедимите ^[0] (10) (Есид Хаус розов роман)

9. Хедър

Не искам бебе.

Хю е готов. Има жена, работа, къща, кола. Но нещо липсва. Той смята, че това е бебето. Момчето не може да се похвали с особено въображение.

Ние всъщност не общуваме и затова не мога да му кажа, че не искам бебе. Вярно, разговаряме, разговаряме на един странен език, чиято цел е да се избягва общуването. Един анти-език, който сме си създали. Вероятно, това е знак, че цивилизацията е в упадък. Или нещо друго. Нещо все пак върви надолу.

Доброто в случая е, че по този начин Хю не може да ми каже, че иска да имаме дете. Той просто гледа с усмивка малките деца, когато се разхождаме, радва се шумно на племенниците и племенничките си, за които преди нямаше никакво време. Само да можеше да го каже. Искам бебе.

Само да можеше. Тогава и аз щях да мога да кажа — не. Не искам бебе.

НЕ.

НЕ.

Не искам бебе. Искам живот. Своят собствен живот.

Пръстите му влизат отдолу в мен. Като дете, което се опитва да бръкне в буркан с бонбони. Няма никаква чувственост в този жест, това е просто ритуал. Усещам неприятно напрежение. Сега се опитва да ми го вкара, насилвайки пътя на члена си през сухите ми, стегнати стени. Той пъшка. Винаги пъшка. Спомням си, когато спах за първи път с него в университета. Приятелката ми Мери ме попита.

— Как е?

— Не е зле — казах, — но бая пъшка.

Тя се смя дълго, на висок глас. Имала предвид как е като човек.

Преди си мислех точно така. Бях малко вироглава, по един мой си, тих начин. Всички казваха така. Такава си бях. Вече не съм. Не, още съм. То е тук, вътре в мене.

Майка ми все разправяше, че съм извадила голям късмет с Хю. Амбициозен. Онзи тип, който ще те поеме.

— Този е благонадежден, ще уреди живота ти — каза ми тя, докато разглеждаше пръстена с диамант, който ми беше подарил. — Точно като баща ти.

Щом Хю е поел всичко, какво правя аз?

Бивам отглеждана.

На отглеждане при Хюи-уи.

Отглежданата от Хюи-уи женица.

Мразя да ме отглеждат.

— … Ооох… секси, секси парче… — задъхва се той и изстрелва в мен товара си, после се претъркулва и постепенно се унася. Секси парче. Така ме нарича. Просната под него като парче месо, стискаща чаршафите от напрежение.

Секси парче.

Обикновено нарочно слагам отворен брой на „Космополитън“, точно пред него, на масичката за кафе, само за да го наблюдавам как примигва и после се отдръпва, шокиран от заглавията:

Вагинален и клиторен оргазъм.

Колко е добър партньорът ви в леглото?

Какъв е сексуалният ви живот?

Размерът от значение ли е?

Подобрете сексуалния си живот!

Преди разглеждах „Списание за жената“. Дипломата по английска литература е напълно безцелно образование, вярно, но струва повече от това да четеш „Списание за жената“. Хю винаги питаше:

— Защо четеш тия боклуци, скъпа?

Гласът му звучеше отчасти презрително, отчасти изразяваше покровителствено одобрение.

Дали този капитан на местната индустрия в Дънфърмлайн съзнава, че е подкарал кораба на нашите взаимоотношения право към скалата на забравата? Дали разбира как влияе на безценната си съпруга Хедър Томсън, позната в някой тесни кръгове като Секси Парче? Не, той просто отвръща глава.

Токсичната му сперма е останала в мен и се бори да достигне до моята яйцеклетка. Благодаря на Бога за малките хапченца. Напипвам клитора си и мислейки си за някакъв несъществуващ любовник се понасям.

Стигам до края.

Докато Хю спи дълбоко, стигам до края. И се превръщам в Секси Парче.