Ървин Уелш
Непобедимите ^[0] (19) (Есид Хаус розов роман)

18. Лойд

Али се нервира и източник на раздразнението му е Уудси:

— Значи, това копеле си мисли, че ще си играе на Греъм Сунес, ще се мотка наоколо, надрусан с готина кока и ще рецитира съдържанието на списание „Mix“, както правехме едно време с „NME“ и всяко копеле ще трябва да ахка: „Евала, Уудси, браво пич, направо си железен“ и да се реди на опашка, за да му целуне задника. Точно така ги вижда нещата пичът.

— Сега е просто непоносим, но чакайте да видите какво ще стане, като забие някое гадже — ухили се мазно Мънтс.

— Слава Богу, че няма много надежди — усмихна се Али. — Надува се като пуяк. Пълно пренебрежение към света. Копелето обаче не е чукало от години. Направо е получил комплекс. Компенсира с тия религиозни чекии. Веднъж някоя да го обърне и ще кротне.

— Дай Боже. Дано да стане така или пък да се надуе толкова, че да не ще да си приказва с такива като нас. Мисля, че и това ще свърши работа — заключва Мънтс.

— Нищо му няма на Уудси — намесвам се аз. Утре ще правим оня рейв-госпъл купон заедно и се чувствам длъжен да го защитя. — Нямам нищо против някой да ми разказва какво пише по списанията за клубовете и диджеите, така се пестят време и пари. Притеснява ме само религиозния момент. Но, да ви кажа, дори за това го уважавам.

— Стига бе. Лойд — казва презрително Али.

— Значи, преди си мислех, че всичко това са пълни глупости. После обаче изчетох оная книжка от онова копеле, дето пише много за екстазито и там разправя, че много монаси и равини вземали, за да достигнат духовното общуване.

— Заври си я отзад тая книга — зъби се Али. — Значи искаш да ми кажеш, че Уудси наистина си е приказвал с Господ в „Ресърекшън“?

— Не, просто искам да кажа, че копелето си мисли така и е искрен. Значи, наистина се е случило нещо. Лично аз смятам, че беше много надрусан и е халюцинирал, а после си е повярвал. Никой от нас обаче не може да каже каква е истината и следователно приемам, че всичко това се е случило за него.

— Глупости. По тази логика, някое ченге може да дойде и да ти разправя, че е Хитлер или Наполеон и ти трябва да му повярваш.

— Не… — казвам, — не е въпросът да повярваш в измислената реалност на някого, а просто да я уважаваш. Става дума, когато това не вреди на никого.

— Какво ми се правиш на философ, бе Лойд. Защитаваш го, защото те е поканил за голям диджей. „Ректангъл“. В Пилтън. Вторник следобед! Голям ташак — смее се Али.

— Звучи малко тъпо, не мислиш ли, Лойд — смее се Мънтс.

Тия тъпи шегички ми лазят по нервите и започвам да се шашкам за шибаното парти.