Ървин Уелш
Непобедимите [0] (2) (Есид Хаус розов роман)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Silverkata (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
maskara (2019)

Издание:

Автор: Ървин Уелш

Заглавие: Екстази

Преводач: Веселин Иванчев

Година на превод: 1998

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „КРОТАЛ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „ЕКСПРЕС ПРИНТ“

Излязла от печат: 1998

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9335

История

  1. — Добавяне

Част първа
Всепоглъщащата любов към Екстази

1. Хедър

Докато набираш доклада на компютър, Браян Кейс, Мистър Кейс ти се мотка наоколо и ти пуска похотливи усмивчици:

— Как е светлината на моите очи?

Иска ти се да кажеш — „Не съм никаква светлина за скапаните ти очи или ако съм, жалък изрод такъв по-добре е да се спасяваш от настъпващия мрак“, но когато имаш нужда от тази работа и не ти се иска да стават скандали, просто се усмихваш и продължаваш да пишеш.

Само те боли отвътре.

Боли те, защото те мислят за нещо, което не си, виждат те такава, каквато не си. Ето защо боли.

По пътя към къщи се отбивам в една кръчма. Оня бар в Ийст Порт. Предишните две седмици все надничах, но не събрах кураж да вляза. Виждах всичките тези пиячи, чувах шума, грубия смях, усещах дима. Когато прекрачих прага си помислих, че това ще е един момент на катарзис, но дори не се усетих как съм седнала на бара и съм си поръчала джин и тоник от едно момче с резки черти на лицето. Какво правя тук?

Аз никога не влизам в

Аз никога

Само, защото Лиз ме помоли да дойда. Лиз. Тя дори не е дошла още.

Явно по обед тук влизат само мъже, макар че бяха се постарали да направят мястото малко по-класно. Някакъв идиот ме поглежда все едно съм дошла да проституирам. Тук. В Ийст Порт Бар. Дънфърмлайн. Тук! Би било смешна гледка. То си и е смешно. Само че аз се смях твърде дълго. Смях се, когато дори не знаех защо се смея.

Лиз влиза. Взимам още два джина и два тоника. Лиз и аз. Останахме приятелки, въпреки че ни разделиха в различни офиси. Официалната причина, която изтъкнаха бе, че това било добро за кариерите ни, а също и отварящата ни се възможност да работим с нови хора, в нови райони. Възможността да повишим квалификацията си. Нашият профсъюз се споразумя с босовете, за правото им да създават по-голяма гъвкавост и мобилност. Примерно, възможността да те пратят в друг офис, на друга машина. Разбира се, истинската причина, поради която бяхме разделени бе, че си прекарвахме добре заедно, а шефовете не харесват, когато хората се чувстват твърде добре на работното си място.

Лиз е по-голяма от мен. Тя е верижен пушач и пие много джин. Аз живея със съпруга си Хю в къща, докато с Лиз изживявам хубавите си мигове. Аз и Мари, най-добрата ми приятелка Мари.