Ървин Уелш
Непобедимите ^[0] (13) (Есид Хаус розов роман)

12. Лойд

Отне ми бая време да се върна от Глазгоу. Есид, мамка му, никога повече, поне не до следващия път. Отровната ме среща на стълбището.

— Къде беше? — пита тя укорително. Отровната комай се отнася все по-положително към мен.

— Глазгоу — отвръщам аз.

— По какъв случай? — интересува се тя.

— Слам вечер в „Ренфрю Фери“ — лъжа безпощадно. Не искам много да си пъха носа…

— Как беше?

— Много добре — правя се на ударен.

— Имам още от онова екстази за шиткане, но е у нас — казва тя.

Велико. Още скапани хапчета за продан. Скоро репутацията ми ще падне толкова ниско, че хората ще предпочетат да се снабдяват от пивоварните. Предишните ги оставих в Глазгоу на Стиво, който не възложи особени надежди, но обеща да направи каквото може.

— Хубаво. Ще дойда тази вечер — казвам й. Просто искам да си вляза вкъщи и да си направя един чай, придружен от джойнт. После се сещам, че оставих марихуаната заедно с хапчетата в Глазгоу.

— Имаш ли някакъв джойнт? Нещо да дръпна. Изтощен съм от това пътуване. Имам чувството, че челюстта ми е натрошена цялата. Искам малко да се смажа. LSD също върши работа. Просто имам нужда от нещо. Искам каквото и да е, по дяволите, и толкова.

— Имам едно-друго — отвръща тя.

— Тогава ще те изпратя до вас.

Отиваме у Отровната. Там са Соло и двама други приятели — Мънтс и Яско. Соло се впусна да ми пелтечи нещо и аз се притесних. Не разбирах и думичка. Все едно изкарваше само съгласни и при това през носа си. Докато Отровната отиде да сложи чай и да донесе джойнт, Мънтс застана зад Соло и с език направи минетчийски жест. Той и Джако бяха като две хищни птици, които кръжат над раненото животно. Стори ми се тъжно и съжалих Соло Това ми напомни един филм за Мохамед Али по телевизията, в който поразен от паркинсонова болест, вероятно вследствие на играта, пичът бе лишен напълно от буйното си красноречие. Когато Отровната се появи, изглеждаше като Дон Кинг, който те изнудва и се подсмихва доволно.

— Нали ще занесеш тази стока на Абдаб от мен? — поинтересува се тя.

— Става — отвърнах. Абдаб е стар мой приятел от Нюкасъл. Отровната осигуряваше доставки, които аз му носех. Но хич не ми се срещаше с Пади Гриранд. Навих се само, за да се видя с Абдаб и приятелите му. Щях да изкарам някоя готина вечер с тях. Винаги съм харесвал Нюкасъл. Тия нюкасълци са всъщност истински шотландци, само дето не могат да обвиняват англичаните за това, че са ги прецакали, клетите му копелета.

Яско започва да ми лази по нервите. Той е свестен пич, но напоследък нещо е досаден. Твърде много кока.

— Виж, Лойд, ако имаш главоболие, да взема да ти дам малко парацетамол.

— Ъ? — сепвам се.

— Или ако ти има нещо на стомаха, мога да ти дам сода бикарбонат.

Рефлексите ми са малко забавени и не схващам накъде бие.

— Стига си се заяждал, Яско — вика Мънтс.

— Не, виж какво — продължава Яско, — лошото е, че онази вечер нито ме болеше корем, нито имах главоболие. Нищо ми нямаше. Исках да се позабавлявам с екстази. Искам да попитам защо това копеле ни пробута парацетамол и сода бикарбонат? — посочи той към мен.

— Стига глупости, Яско — започнах да се защитавам аз. — Може и да не е била най-добрата стока, но не беше чак такъв боклук.

Карах я полека, защото не можех да разбера сериозно ли приказва или това е някаква шегичка в негов стил.

— Страшно се минахме — изпъшка той.

— Сто и двадесет милиграма МДМА. Така ми каза пичът, който ми ги даде — включи се Отровната.

Пълни глупости. Да имаше най-много петдесет. Трябваше да се вземат поне по две, за да има ефект.

— Да бе — реагира Яско.

— Наистина, Ринти ги докара от Холандия — продължаваше да настоява Отровната.

Много гот, че Отровната се включи, защото това отклони вниманието на Яско от мен.

— Докарал ги е отникъде. Шотландските отбори са изкарали повече време в Европа, отколкото хапчетата дето ги пробутвате — изръмжа и той.

Знаех, че разговорът ще продължи все в тоя стил до сутринта и вдигнах гълъбите при първа възможност. Излязох на улицата и тогава видях да вървят заедно момче и момиче, които явно си падаха един по друг без наркотици или нещо друго. Замислих се, кога съм го правил с някое гадже, без да съм бил здраво на екстази? В някой предишен живот, ето кога. Ритнах едно паве и то подскочи с трясък по предното стъкло на една кола, но не го счупи.