Ървин Уелш
Непобедимите ^[0] (1) (Есид Хаус розов роман)

Пролог

Започва да ми писва, защото нищо не се случва, взех тъпото хапче, но мамка му, за да подейства трябва да си положително настроен, малката Амбър, тя разтрива врата ми отзад, казва, че ще го почувствам, когато погледна на това измислено хапче в три измерения, започвам да усещам как се задава и онази невидима ръка ме грабва и забива право в покрива, защото музиката е в мен, около мен и навсякъде, просто изтича от тялото ми, това е, това е, оглеждам се и всички се отнасяме у-а-а-а-а-у, очите ни са просто големи черни кладенци от любов и енергия, вътрешностите ми се преобръщат, докато в тялото ми отеква вихрушката и един по един се изнасяме към дансинга и ми се струва, че ми се кенза, но се стискам и то само преминава и, и, и излитам с тази ракета към Русия…

— Хубава стока — казвам на Амбър, докато постепенно тя прониква в нас, а ние леко танцуваме.

— Да, бива.

— Яко, а — заключава приятелчето Али.

Днес моят диджей движи купона и е във форма тази вечер, просто дразни колективните ни сексуални органи, които се стелят пред нас, аз измъквам голяма розова усмивка от тази богиня с горнище от ликра, която с чудесния си тен и глазура от пот изглежда по-привлекателна и от бутилка „Бекс“ в хладилника през горещ и непоносимо влажен ден и сърцето ми започва бум-бум-бум. Лойд Бъст се явява по служба и правим малък бавен секси танц с Али и Амбър и Хейзъл и онова копеле с голямата глава ме сбутва и после ме прегръща и се извинява и аз го удрям здраво в стомаха, който е като желязна стена и благодаря на щастливата звезда, под която съм роден, че сме на екстази тази вечер, в този клуб, а не тряскани в „Ди Едж“ или някъде дрогирани до безмозъчност, не че бих се и докоснал до тая гадост… у-а-у-у-у, ракетите… у-а-у-у-у… още по-силно ме залива и си мисля, че СЕГА е момента да се влюбя СЕГА СЕГА СЕГА, но не в света, а в единствената НЕЯ, просто така да го направя, да го направя сега, просто да променя живота си за време, по-кратко и от удар на сърцето, да го направя СЕГА… но не… ние просто се забавляваме…

 

 

Малко по-късно разпускаме в квартирата на Хейзъл. Али ни пуска малко „Слам“, което иначе е готино, но единственият проблем е, че на него му се беснее, а аз съм станал по-размазан, не, всъщност по-любовен. Тия амстердамски плейбойчета направо могат да те подлудят. Уау!

Има много гаджета наоколо. Умирам си по тях, те просто изглеждат зашеметяващо, особено като си на екстази. Малко е тривиално да се разсъждава така, защото повечето пичове усещат нещата точно по този начин. Някъде бях чел, че жените биват възприемани или като светици, или като курви. Твърде опростено звучи… за мен това са пълни глупости. Може би става дума за това как момчетата ги виждат нещата. Питам копелето Али по въпроса.

— Стига бе, това са пълни глупости, пич. Много просто са го измислили — казва той. Али е пуснал разкошна усмивка и сякаш очите му поглъщат всяка дума, която излиза от устните ми. — Аз си имам собствена класификация, Лойд. Гаджетата са — едно: „купонджийки“, две: „отличнички“, три: „мръхли“, четири: „купонджийки“…

— Вече каза „купонджийки“ — отбелязах аз.

— Чакай, сега, значи… „купонджийки“, „отличнички“, „мръхли“ и „дзверове“. Това са четирите типа гаджета — усмихва се той и се оглежда наоколо. — Слава Богу тук преобладават гаджетата за „купон“.

— Добре, на какво викаш „гадже за купон“?

— Беш ли го… въпрос на разбирания, цялата класификация зависи от това ъхъ… абе, Лойд, мушна ли вече другото хапче?

Не съм. Някакви пичове горят миризливи пръчици в другия край и аз поемам хубаво въздух през ноздрите си, повдигайки към тях глава.

— Не…

— Скоро ли ще го гълташ?

— Не… стига за сега, човече. Ще го запазя за мача утре.

— Ти си знаеш, Лойд… — цупи се Али. Прилича на някой малчуган, комуто са измъкнали бонбонките изпод носа.

— Майната му, има специален повод — казвам аз, както той или аз, или някое друго копеле би казало за всеки уикенд, тъй като, наистина, всеки уикенд е един специален повод. Гълтаме хапчетата и самата мисъл вдига веднага адреналина на Али и той пак излита.

— „Гаджетата за купон“ могат да бъдат разделени на две: „хей гаджета“ и „секси феминистки“. „Отличничките“ са жени, които дори не щат да помиришат дрога и се чукат със себеподобни тъпи парчета, които си падат по лайняната игра на къща-с-двор-и-кола. Тия са класическите „отличнички“ и страхотно лесно се забелязват. Има и алтернативни „отличнички“, оня тип напудрени феминистки, които четат „Гардиън“ или „Индипендънт“ и си падат по играта на кариера и т.н. В техния случай трябва особено да се внимава, защото, ако не са обратни, човек може лесно да ги сбърка със „секси феминистките“. Невинаги, но понякога.

Това е чудо. Али набира скорост.

— Копелето Бойл изнася лекция! — изкрещявам аз и няколко души приближават, докато Али не спира да бъбри.

— Най-добрите са „хей“ гаджетата, но за това, пич, след малко. „Мръхлите“ пият много и чукат прокиснати от бира копелета. Обличат се стилно и рядко, ако изобщо някога го правят, вземат амфетамини. Всъщност някои от тях посвикнаха и с това. Те са от тоя тип, дето ходят по дискотеки и танцуват около чантите си. „Дзверовете“ са най-долната прослойка — те чукат всички и често са алкохолички. „Хей“ гаджетата се наричат така, защото винаги казват „хей“… когато те срещнат.

— Ти през цялото време го казваш, Амбър — отбелязва Хейзъл.

— И кво? — пита Амбър и не може да разбере за какво става дума.

— Трябва да се внимава, защото и „мръхлите“ го казват понякога. Важното е кой как го казва.

— Искаш да кажеш, че съм някоя „мръхла“? — обръща се Амбър към Али.

— Не, не… ти го казваш много сладко — усмихва се той и тя се разтапя. Мамка му, май всички пак излитаме. — Ти си „хей“ гадже, а те са солта на земята, най-свежите, млади „купонджийки“. Най-готините от тях добиват допълнителна тръпка и се превръщат в „секси феминистки“, а най-кофтито се забиват с някой домашен плъх и стават „отличнички“. Виж, ще ти кажа нещо друго, Лойд — обърна се той към мен. — В осемдесет процента от случаите, мъжете стават тривиални и отегчителни парчета преди жените.

— Пичка ти лелина, Али.

— Не, Али е прав — включва се някой. Това е Нюкс.

— Виждаш ли? Просто цял живот си се хващал със скучни жени, нещастнико! — усмихва ми се Али и здраво ме прегръща.

Пфу-у-у… направо се вкисвам, чувствам как сякаш душата ми се изстисква през всяка пора на лицето.

— Трябва да започна да танцувам или цяла нощ ще проседя като зеленчук… Нюкс… помогни ми да стигна до дансинга, човече…

— Не виждам нищо… тия шибани светлини ме заслепяват… това парче не беше ли на… как му викаха… трябва да седна — пъшка Нюкс. От него се излъчва чудна аура.

— Ей, Лойд, постой малко тук — казва Али, чиито зеници тъмнеят все повече, но клепачите му се затварят.

— След малко, Али. Усещам ритъма. Искам да се поразкърша.

Оставям Али да танцува с Амбър и приятелката й Хейзъл, две отявлени купонджийки според всяка класификация, свежи и шарени като два коктейла на бара в „Олд Орлиънс“. След малко размотаване краката ми започват да се движат и започвам да се кефя. Разни странни неща започват да се случват зад гениталиите ми. Спомням си как го правихме с Амбър на един купон миналата година. Хвърлям й един поглед и се чудя, защо не сме повторили досега. Отивам към нея.

— Виж, какво ще кажеш да отидем в другата стая? За среща на умовете, духа и други части?

— Не, между нас няма точно секс. Иска ми се да го направя с Али по-късно. Изглежда страхотен.

— Добре, добре, добре — усмихвам се аз и поглеждам към Али с чудния му тен от Тенерифе. Трябва да призная, че копелето го докарва, как да кажа, малко повече от представителен. Да се има предвид обаче, че всяко копеле изглежда така на екстази. Той ми прави някакви знаци и аз също му махвам. Голям бял пламък…

Градусът не е чак до бяло, макар пулса, потенето и топлината определено да са нараснали. Атака! Пълен напред група!

— Жестока музика, Амбър… ще ми я запишеш ли… сигурно е Слам, а?

Тя затваря очи, после за кратко ги отваря и кимва сериозно.

— Просто Ийп Яап микс.

Уау, мамка му…

— Аз съм навита — казва ми Хейзъл.

— Ъ?

— Да го направим. Нали за това става дума. Аз и ти. В спалнята.

Смятах да я питам още преди да ми бъде отказано от… чакай, чакай… преди да ми откаже Амбър… у-а-у-у-у, мамка му, въобще знам ли какво искам или… но всичко е както трябва и аз се провиквам.

— Ей, Али, ревнувам те!

Той се нацупва и приближава. Прегръща ме. Амбър също. Трябва да се чувствам добре, но ми е малко тъпо, защото ги карам да се чувстват кофти, а всъщност не ревнувам Али, който е „брилянтен младеж“ както се изразява Гордън Маккуин по „Скотспорт“, макар вече да не е той този, който го казва, а онова копеле Джери Макний и оня другия, дето пише за футбол, но както казват момчетата, желая им успех и т.н. и т.н.

— Амбър казва, че си пада да го направим — казвам на Али.

Амбър се усмихва и ме бутва в гърдите. Али се обръща към мен и казва:

— Важното е, мой човек, че аз обичам Амбър.

Той я прегръща през рамо.

— Какво става сексуално… е просто детайл. Важното е, пич, че обичам всички в тази стая. И ги познавам всичките! Освен ония момчета — посочва той групичката в ъгъла. — И по тях бих си паднал, ако се познавахме. Деветдесет процента от хората могат да бъдат обикнати щом ги опознаеш… ако имат достатъчно вяра в себе си… ако сами се обичат и уважават…

Чувствам как лицето ми се отваря като консерва сардини, докато се усмихвам на Али. После се обръщам към Хейзъл и казвам:

— Хайде…

В стаята Хейзъл се измъква от дрехите си, аз от моите и се пъхваме под завивката. Доста е топло, но пък е добре, ако някой влезе, което винаги става. Езиците ни работят здраво и вероятно съм много солен и потен на вкус. Сигурно, защото тя е. Минава много време докато получа ерекция, но това въобще не ме интересува, защото като съм на екстази, повече си падам по докосването, отколкото по вкарването. Тя доста се е разгорещила и аз успявам да я укротя като вкарвам в нея пръстите си. Просто си лежа и наблюдавам оргазма й, сякаш гледам мач, в който тя отбелязва гол за Хибс. Ще повторим отново това положение… иска ми се да го повтори седем пъти. След малко обаче усещам как нещо ставай трябва да спра и да се измъкна, за да преровя дънките си.

— Какво има? — пита тя. — Аз имам презерватив…

— Не, не, търся амоняка.

Намирам шишенцето. Напоследък чукането не значи нищо без амил нитрата. Екстазито е по-скоро чувствено, отколкото сексуално. Трябва да имаш нитратец, макар, разбира се, да не е нещо задължително като наличието на сексуални органи.

Толкова е хубаво, толкова хубаво, ние още си играем с кожите и е толкова хубаво, защото аз съм още под влияние на екстазито и чувствителността е десетократна, сякаш можем да проникнем един в друг и да погалим всички тези вътрешни части и неща, завъртаме се на шестдесет и девет и започвам да я ближа, тя прави същото, явно поне аз няма да свърша скоро и ние се отделяме, аз влизам в нея и съм отгоре, после тя ме яхва, после пак аз, тя и струва ми се, че за нея е малко театър, но може би греша, тя сигурно няма много опит, не е на повече от осемнадесет, там някъде, а аз съм на тридесет и една, което вероятно значи, че съм твърде стар, за да живея така, когато бих могъл да бъда женен за някоя тантуреста хубавелка в уютна къщица в покрайнините, да имам деца и солидна работа, където се налага да пиша спешни доклади за началството, да ги уведомявам, че ако не бъдат предприети необходимите действия, съответната организация ще загуби, но всъщност съм тук с Хейзъл, във виолетова мъгла. Божичко… сега става по-хубаво, по-свободно, по-духовно. Става наистина хубаво…

… чудесно, чудесно, Хейзъл и аз се обливаме един друг с течностите си, бутам шишенцето под носа й, после вдишвам и се понасяме на високата разбиваща се вълна на оргазма У-А-А-А-А-У-ХЪ-ХЪ-ХЪ-ХЪ! ХЪ-О-О-О-О-О-О-О! Х-Х-Х-Х-О-О-О-О-О! О-Х-Х-Х-Х-Х-Х-Х-Х-Х! О-О-О-О-О-О-О! Х-Х-Х-ООО! ААААА!!!!!

Харесвам усещането след това. Сърцето ми бумти от оргазма и нитрата. Прекрасно чувство е как тялото ти се успокоява, сърцето притихва.

— Беше невероятно! — казва Хейзъл.

— Беше… — опитвам се да намеря точните думи. — Сочно. Плътно, с усещане за плод.

Чудя се дали някой ще се навие за по коктейл в „Олд Орлиънс“ по-късно днес или утре вечер, всъщност сега не беше ли вечер?

Известно време разговаряме и после отиваме при другите. Направо е безумие как можеш да станеш толкова близък с някой напълно непознат, когато си на екстази. Всъщност, с Хейзъл не се познаваме добре, но това не пречи да стане страхотно чукане. Трябва ми време да се осъзная. Необходимо е сам да се постегнеш в такива случаи.

Али пристига при мен на секундата.

— Тая Хейзъл, страхотно сладурче, а? Развратно копеле си ти, Лойд. По дяволите, що не бях на шестнадесет и да мога да се забавлявам като сега. В сравнение с това пънка беше слаба работа.

Поглеждам го и после хвърлям поглед наоколо.

— Какъв ти е проблема, пич. Пак го имаш. Както беше и с пънка както ще бъде и със следващото нещо, което се появи. По простата причина че не искаш да пораснеш, вечно си искаш от кекса и си го изяждаш. Това е единствения начин.

— Няма смисъл да го изяждаш, ако не можеш да го върнеш обратно, нали?

— Жестока работа… между другото, как беше Тенерифе? Не си ми казал нищо.

— Трепач. По-добре от Ибиса. Не се майтапя, трябваше да дойдеш, Лойд. Щеше да те изкефи максимално.

— Много ми се искаше, но се прецака положението с мангизите. Хич ме няма по пестенето, това ми е проблема. Как беше концерта на Джон Богуийд миналата седмица?

— Джон Бигхед^[1]? Пълни говна.

— Аха.

— Случва се, знаеш. Изобщо не ми подейства… е, имаше и добри парчета… ц-ц-ц, ти малко мръснишко копеле…

— Хубаво де. Ти пък трябва да го направиш с Амбър, Тя е хлътнала по теб.

— Мамка му, Лойд, не мога да се занимавам с Амбър. Кофти ми е вече да тичам по тия малки гаджета, да им пълня главите с щуротии и да ги чукам, после да се крия като изоглавен до следващия уикенд. Имам чувството, че отново съм на някаква възраст между четиринайсет и шестнайсет. Тогава чукахме за проба и бързахме да приключим по-бързо с тая работа. Връщам се към първото стъпало от сексуалното си развитие.

— Какво беше следващото?

— Ами, не бързаш, гледаш добре да опипаш, стараеш се тя да получи оргазъм, играеш си с клитора, опитваш орален секс… така бях аз от шестнадесет до осемнадесет. След това, от осемнадесет до двадесет се интересувах само от пози. Да опиташ различни начини, разни подходи като „кучешката“, на стол, отзад и тем подобни, нещо като секс гимнастика. Следващата фаза — опитваш се да намериш гадже, с което да влезете в еднакъв вътрешен ритъм. Да композирате заедно музика. Проблемът е в това, Лойд, че май преминах този стадий и се връщам отначало, правейки пълен кръг, а всъщност ми се иска да продължа нататък.

— Сигурно това е всичко — осмелявам се аз.

— Не — отсича той, — не е вярно. Сливане на усещанията, просто влизаш в главата на другия, като астрален полет или нещо подобно — притискайки показалец в челото ми. — Именно сега е момента да го изпиташ. Никога не съм го достигал. Вътрешните ритми — да, но никога единството на духовете. Не съм се и доближавал до това. Екстазито помага, но единственият начин, по който може да стане, е когато я пуснеш в главата си и тя те пусне в своята, едновременно. Общуване, това е. Тая работа не става с някое гадже за купон, дори и двамата да сте на екстази. Трябва да има любов. Всъщност това е, което търся, Лойд. Любов.

Усмихвам се в огромните му очи и казвам:

— Ти си шибан сексуален философ, Мистър Бойл.

— Не се шегувам. Търся любов.

— Може би всички това търсим, Али.

— Работата е там, че не можеш сам да го намериш. Може би то трябва да те намери.

— Да де, но докато стане, от време на време ти се приисква едно добро чукане, а?

Малко по-късно Амбър идва да ми плаче на рамото, че Али й отказал да спи с нея, защото не я обичал като любовница, а като приятел. Нюкс е с нас в кухнята, само вдига ръце, сякаш цялата работа е твърде тегава и казва:

— Тръгвам… чао…

Аз обаче забелязвам, че копелето се изнася с гадже. Нюкс повлича крак и всички се омитат, но аз оставам и се опитвам да обясня на Амбър и Хейзъл какво е имал предвид Али, дръпваме по някоя и друга магистрала кока, наблюдаваме изгрева и говорим за какво ли не. Хейзъл си ляга, но Амбър остава да си бъбрим. Скоро и тя заспива на дивана. Отивам в другата спалня и донасям нещо да я завия. От нея се излъчва пълно спокойствие. Тя има нужда от гадже, някой млад, готин пич, който да се грижи за нея и да позволява тя да прави същото за него. Първо решавам да легна да спя при Хейзъл, но усещам как дистанцията между нас се увеличава заедно с изчерпването на запасите екстази в телата ни. Тръгвам си към къщи и макар да не съм вярващ, се моля на Господ да намери гадже на Амбър, а на мен и Али да изпрати любимите жени. Не съм религиозен, просто вярвам в това приятелите да си пожелават хубави неща, нещо като всеобща добронамереност, която се носи из пространството на умовете.

Вкъщи мушвам две яйца на очи, прокарвайки ги с бутилка Бекс. Дотътрям се до леглото и се унасям в неспокоен сън. Намирам се в познатия квартал Сам-си-го-начука в Града-на-Скапаняците.