Ричард Марчинко, Грег Уолкър
Жестоки мерки (20)

Глава 18

… да отнемеш командването на побеждаващ генерал посред вражеско обкръжение… означава да объркаш дисциплината, да застрашиш безопасността на армията и честта на страната, както и да нарушиш справедливостта.

Ал Калтман, „Геният на Робърт Е. Лий^[1] —

Уроци по водачество за онези, които са по-малко на брой,

с по-малко пушки и с по-малко финанси“

— Клей? Марчинко наистина ли ще се справи?

Зад бюрото си в Овалния кабинет президентът на Съединените щати се завъртя в удобния кожен стол, за да погледне двамата съветници, които седяха срещу него. Известният кабинет бе дискретно осветен и тази среща призори се криеше от любопитните очи на журналистите от пресата във Вашингтон с дръпнати завеси. Ранното пристигане на Карен Феърфийлд и Клей Мълкахи в Белия дом преди петнадесет минути беше съпроводено от лек дъжд. По искане на президента те отидоха направо в неговия кабинет.

Клей Мълкахи внимателно претегли отговора си. Работил беше осемнадесет часа без прекъсване и темпото започваше да се отразява на ветерана по управление на кризисни ситуации.

— В момента летят, господин президент. Изпратихме хеликоптер „AC-130“^[2] от военновъздушната база Травис в Калифорния. В момента той е над целта и насочва щурмовата група. Ще пусне инфрачервена светлина към яхтата, за да води хеликоптерите за окончателен заход с възможно най-добра видимост. Марчинко има шестнадесет оператори от „Тюлен — група 6“ и своя екип, както и напълно въоръжен „Чинук 47“ от 160-ти авиационен полк за специални операции. Определено има каквото му трябва, плюс кураж.

Като бивш пилот от ВВС президентът познаваше много добре възможностите на хеликоптерите „AC-130“. Двете оръдия „Гатлинг“, монтирани от лявата страна на хеликоптера, можеха да изсипят снаряди в конус, така че да унищожат цяло футболно игрище за по-малко от три секунди. Оръдието, което изстрелваше снаряди 105 мм, имаше достатъчна точност, за да поразява отделни вражески коли и бункери от два километра разстояние денем и нощем, в добро или лошо време благодарение на сложните си компютърни системи за прицелване и стрелба. Малко неща оставаха незасегнати след въздушна атака от такъв хеликоптер. Той представляваше най-доброто, когато искаш да превърнеш нещо или някой на земята на каша.

— Благодаря, Клей. Приемам отговора ти за твърдо може би. Карен, ти какво смяташ?

Карен Феърфийлд се помести леко, за да опита да определи по-добре настроението на президента в слабо осветения кабинет. Откакто видеозаписът с изявлението на Бланчард излезе в ефира, се налагаше тя да отбива нападки от други агенции относно способностите на СВС да се справи със ситуацията. Поредицата престрелки на обществени места, за които отговаряше нейният екип в Портланд, също не й помагаше в политически смисъл. Висшето ръководство на армията оказваше силен натиск над президента да позволи „Делта“ да поеме операцията, а командването на ВМС крещеше, че иска да си вземе най-елитния взвод от Дик Марчинко „Разрушителя“ и да го върне на упълномощения му командир. Дори ЦРУ искаше да се намеси, независимо че силите и опитът им подхождаха повече за разпалване на етнически войни, а не за спирането им.

Саркастичният отговор на внимателно подбраните думи на Клей накара Карен да говори направо и да каже каквото мисли.

— Дик ще се справи. Бланчард е на десет мили разстояние от Портланд — започна тя. — Дори и да взриви бомбата там, където се намира в момента, резултатите ще са катастрофални. Но ние нямаме сведения, че той знае за въздушното нападение от страна на Дик. Сигурността ни на място в Портланд и във Вашингтон поне този път е на ниво. Според мен има големи шансове той и силите му да изпълнят мисията — ако не се намесваме ненужно.

— Добри шансове, а? Предполагам, гледала си новините. Портланд е лудница. Буквално стотици хиляди американци опитват да се махнат оттам. Кметът е мъртъв и аварийните служби са безполезни. Федералната агенция за овладяване на критични ситуации е напълно осрана, ако простиш израза. Те не могат да се заемат с проблема. Още по-лошото е, че по цялото северозападно крайбрежие царува паника. От Сиатъл чуваме, че имат проблеми с реда, а Сан Франциско е по-откачен от обикновеното. Въпросът ми е, какъв е резервният ни план, ако Марчинко се провали? Как ще спрем Бланчард да не взриви проклетата бомба, ако успее да се измъкне от Марчинко и неговия екип?

Клей изпревари отговора на Карен:

— Ние в СВС наблюдаваме нападението. При неуспех хеликоптерът ще има заповед да потопи яхтата. Ще я потопим и ще изпратим Бреговата охрана да отцепи района. Осигурил съм екип водолази във Военноморската база в Бремертън, които са в готовност да отидат и да извадят бомбата от дъното на реката, ако се наложи да се използва този вариант.

Карен се обърна към Клей, но той продължи да гледа право в очите на президента и избягваше погледа й.

— И кой ще даде тази заповед? — настоя Карен, без да може да сдържи изненадата и яростта в гласа си. — И защо не знам за това, Клей?

— Аз също работя за президента, Карен. Знаеш това. Има някои неща, които не мога да споделям с теб, и този аспект на операцията е сред тях. Ако трябва заповед, ще я издаде президентът или ще упълномощи мен. Ти не трябва да участваш в това.

— По дяволите, Клей! Дик знае ли, че му готвиш подобен номер?

— Овладейте се, госпожо Феърфийлд! — нареди президентът. — Господин Марчинко знае каквото му е необходимо и толкова. Благодарение на теб той получи много добра компенсация, а дори и президентска амнистия за престъпленията си преди и сегашните си изпълнения. Разказаха ми за бедния човечец, който той и онази жена са изкормили само на няколко преки оттук. Знам също, че е пребил беззащитен пленник, както и агента от ФБР, който трябвало да го пази! Трудно ми е да реша кой заслужава да застане първи пред военен съд — Бланчард или Дик Марчинко! Освен това смятам, че със своите тридесет години в занаята Марчинко разбира добре своята позиция, както и нашата. Ако се окаже, че нападението не върши работа, ще я свършим по нашия начин. Точка. На определено ниво Дик и хората му знаят и очакват това. Аз мога да осигуря нови тюлени. Не мога да осигуря нов Портланд или да предотвратя гражданска война. Разбери следното, Карен, като президент, аз няма да допусна един вманиачен расист да използва ядрено оръжие срещу собствената си страна. Според ФБР и неговите източници на информация патриотичните и военизирани нелегални общности из страната вече започват доста страшни неща. Радикални групи от другата страна на оградата също се въоръжават и казват на хората си да се готвят за улична война с белия потисник, който и да е той. И ако си забравила, целият този вътрешен хаос, който ни отнема вниманието, позволява на някоя чужда страна да ни нападне. Дик или ще удържи пълна победа, или лично аз ще заповядам пълно почистване на района с всичко и всеки на борда на оня хеликоптер. Не ми харесва и не ми се иска да го направя, но ще го направя. Ясно ли се изразих?

Карен кимна.

— Да, господин президент.

Той отново насочи вниманието си към Клей.

— Накарай ФБР незабавно да започне арести на всички, които са определени като екстремистки водачи, независимо от расата, цвета и вярата. Ще трябва да действаме бързо, за да се възползваме от ситуацията, независимо как ще се развият нещата в Орегон. През следващите двадесет и четири часа ще обявя военно положение само ако стане абсолютно необходимо. Съмнявам се, че полковник Бланчард ще сметне това за нечестна игра, защото ще изчистим страната от нежеланите й елементи, нали? Той ни даде идеалната възможност да атакуваме радикалните групи, без да питаме съда за разрешение.

Клей Мълкахи се усмихна.

— Не, сър. Убеден съм, че не е мислил за това. От доста време имахме потребност да се захванем с вътрешните си проблемни деца и изключително подходящата поява на полковника ни позволи това. Можем да започнем изпращане на задържаните в Гуантанамо до дванадесет часа от арестуването им. Съгласно заповедта Морската пехота е разширила значително лагера си, за да приеме очакваното допълнително население. Ще поставим базата извън досега на пресата през следващите двадесет и четири часа. Съображения за националната сигурност и прочие.

Без да се сдържа повече, Карен изпрати на президента най-чаровната си усмивка и понечи да стане.

— Господин президент, трябва да се върна в СВС. Имам да контролирам операция. Ще позволите ли?

— Разбира се, Карен. Радвам се, че всички отново четем една и съща страница. Вярвай ми, Дик Марчинко ще има всички възможности да свърши работата си. Но е благоразумно да имаме и план „Б“, в случай че не успее.

С небрежно ръкомахане той я освободи.

След като Карен излезе от стаята, Клей запита:

— А Марчинко? Искам да кажа, ако успее?

Президентът сви рамене, като запали една пура от елегантната дървена кутия на бюрото си.

— Ще го поканя в Кемп Дейвид за седмица. Нищо не може да накара един човек да се чувства ценѐн така, както барбекю и разходка в гората с президента на Съединените щати. След това той се връща във витрината, където трябва да стоят всички добри воини като него, докато не потрябват. Убеден съм, че не е нужно да ти го казвам, но наглеждай Карен. Не искам лошите навици на Марчинко да се отразят на нашето добро момиче.