Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Свирепия (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Violence of Action, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2019 г.)

Издание:

Автор: Ричард Марчинко

Заглавие: Свирепия 13

Преводач: Венцислав Градинаров

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: роман

Националност: американска (не е указана)

Печатница: Атика

Художник: Атика

ISBN: 954-729-163-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3410

История

  1. — Добавяне

Глава 6

Ще ги разбия, така че Бог да ми е на помощ.

Генерал-майор Андрю Джексън, 1815 г.,

Битката за Ню Орлийнс

Десет минути по-късно седях от дясната страна на Карен, докато залата се изпълваше с лица, които познавах от предишни срещи и вечерните новини. Това бяха тузарите. Създателите на крале и разбивачи. Някои от тях ми кимваха с неутрално изражение — един даже ме изгледа с неподправен ужас. Предполагам, че той чете книгите ми.

Гадината, която позеленя като жаба, като ме видя на масата, вероятно беше доносник от някоя агенция, изпратен да работи в СВС, и, изглежда, не харесваше да е нечий подчинен. Постът на Карен Феърфийлд беше парадокс. Тя притежаваше изключителна мощ поради пряката си връзка с президента на Съединените щати. В същото време именно тази връзка я правеше изключително уязвима. Полът й пречеше на нейния статус в йерархията във Вашингтон още повече. Питаш защо? Ами отбележи си, мамицата му. Независимо от глупостите, които либералите говорят в наши дни за равенство между половете и при наемането на работа, на жените тук се гледа преди всичко като украса за онова, под ципа на дюкяна. С азиатския си произход, зашеметяваща красота и изключителен интелект Карен Феърфийлд представляваше първостепенна заплаха за движената от секс политическа месомелачка, която живее, яде и чука в съседство с река Потомак. А пък днес до себе си бе сложила да седне най-лошият кошмар и легендарен майкотаковач на ВМС.

Знаех, че мозъкът на влечугото срещу мен щракаше и търсеше всевъзможни извинения да изтича от залата и да позвъни на шефа си, за да докладва, че Дик Марчинко е жив, в добро здраве и отново във Вашингтон… да му го начукам.

— Благодаря на всички за присъствието — поде Карен. — Както вече знаете, Самюъл Бекстейн беше убит снощи в дома си. Полицията намери магнетофонна касета до тялото и я предостави на СВС. С президента прослушахме записа. Аз ще го пусна сега. Картината е много грозна. След записа чакам и приветствам коментари и констатации.

Карен натисна един бутон на касетофона до себе си и електронно изменен мъжки глас прозвуча в скритата разговорна система на залата. Химикалките, изправени за водене на записки, замръзнаха на място по време на съобщението. Не беше нужно да се записва каквото и да е. Определено аз нямах нужда от записки.

Господин президент — започна гласът. — В името на Всемогъщия Яхве екзекутирахме предателя на расата и евреина Самюъл Бекстейн. Вашият приятел, еврейският комунист Бекстейн, умря като пряко последствие от опитите ни да разрушим основите на обещания Бял Израел — Съединените американски щати. Ние се противопоставяме на проклетото многорасово и безбожно общество, което изсмуква жизнените сили на Америка. Ние сме патриоти. Патриоти, чиято омраза към предателите като Бекстейн доведе до смъртта му и скоро ще доведе до смъртта на всички други като него.

Ние сме Мечът на бялата раса. Не зачитаме бездушните същества, които целят да погазят нацията ни с наивните си стремежи към така нареченото многообразие и лъжата за взаимното проникване на културите. Светата дума на Яхве и непроменената конституция на Съединените щати са двата стълба на нашата борба срещу упадъка, който обхваща страната ни като чума.

Ние няма да преговаряме. Няма да посредничим. Няма да позволим компромис. Целта ни е проста — възстановяването на Америка единствено за бялата раса. Низшите раси не ни оставят избор в случая. Вие, господин президент, също не ни оставяте избор. Нашата кауза е праведна и справедлива.

От този момент ние притежаваме специално произведено в САЩ ядрено оръжие. Ще го взривим в голям град в САЩ в избрано от нас време. Взривяването на нашата бомба ще бъде искрата в расовата война в тази страна, която трябва да се проведе, за да могат всички добри и свети бели мъже, техните жени и техните деца отново да придобият страната и правата си по рождение. Не се заблуждавайте, господин президент. Ние знаем кой е в основата на моралното разрушение на страната ни. Не можем повече да търпим злото им присъствие. С този акт се посвещаваме именно на тяхното унищожение.

Когато съобщението приключи, в залата настана такава тишина, че човек можеше да помисли всички тук вече за умрели. Огледах се и забелязах смаяни лица при новината, че някой голям американски град щеше да го получи в задника с произведено в Щатите ядрено оръжие. Но мисълта ми на военен ми даваше да разбера, че тази банда маниаци доказаха, че знаят точно какво правят и че нямат намерение да ни будалкат просто за шибан кеф. Лицето ми остана безстрастно, но отвътре бях уплашен до посиране. Познавам ядреното оръжие. И дори само една бомба като описаната е прекалено много. Ние нямахме готовност да се справим с остатъците от един град, изгорен от тези типове, които и да са те, мамицата им. Осъзнах, че това е въпрос от ключово значение. Посланието определено беше предвидено да ни накара да мислим, че си имаме работа с вътрешни терористи от особено грозна порода. Но дали пък расистките лайнарщини, дето ги вееха пред носовете ни, не служеха просто за отклоняване на вниманието ни от истинските врагове? Ирак? Северна Корея? Някой аятолах-фундаменталист, на когото са му кипнали лайната, че не купуваме достатъчно от неговия петрол? Имаше такава вероятност. И това ми даваше допълнителни основания да се кача горе и да проведа сериозен разговор с Русокоско.

Но ако тези наистина бяха американци, решили да променят съдбата на страната ни, и ако успеят да пуснат на улицата дори шепа въоръжени до зъби и също толкова откачени копелета, които мислят само за свято отмъщение срещу всеки освен „светия бял мъж“… то съвсем лесно можеше да започне расова война, която да изпепели нацията ни. Дали американци биха постъпили така глупаво? Аз съм крал ядрено оръжие, но само за да събудя заспалите часови и самодоволните генерали с бърз ритник от моята цинтарка в дупките на задниците им. Възможно ли е някоя радикална отцепническа група наистина да го стори? Някоя банда породисти застъпници за бялата раса, които нямат и представа какво вършат, защото не притежават опит като моя от живота във военната машина? Мислите ми бяха прекъснати от внезапен вик от отсрещната страна на масата:

— Глупости!

Тази дума излетя от брадатия трол[1] с лошо скроения костюм от полиестер, който ме гледаше злобно още от началото.

— Обезпокоително — да. Но определено смехотворна заплаха от някой ненормален.

— Карл, моля те да споделиш защо смяташ, че Агенцията за национална сигурност не приема това, което чухме — каза Карен и ми хвърли кос поглед.

Карл тролът размърда издутия си дребен задник и отиде в края на масата, за да може да говори на всички.

— Напълно очевидно е, че който е убил господин Бекстейн, използва заплахата за унищожение на някой от нашите градове с мнимо откраднато ядрено оръжие просто за да отвлече вниманието на полицията от първостепенното престъпление, а именно убийството на могъщ юрист с бог знае колко врагове. За бога, в този град всеки ден някой бива убит в дома си. Полицията трябва да си свърши работата, без да се разсейва с апокалиптични безумия.

Приведох се напред, когато тролът се извъртя в стола си и изгледа Карен с дребните си сини очички.

Отбележи си следното.

Винаги съм мразил троловете. Техният живот минава под проклятието на онова, което психолозите наричат „синдром на дребния мъж“. Без да могат да преодолеят комплекса си за малоценност, породен от малките им размери, троловете се възползват от всяка възможност да нападат, обиждат и принизяват останалите около себе си. Особено онези, които упражняват някаква степен на контрол върху личния или професионалния им живот. Не се съмнявах, че този служител на Агенцията за национална сигурност е умен. Проблемът беше там, че използваше тези си качества като бухалка, с която да млати всеки нещастник, дето не го е поставил на мястото му отначало.

— Карен — мазно каза тролът, — всички знаем, че информацията за преносимите ядрени оръжия е обществено достъпна. Всеки дванадесетгодишен боклук с персонален компютър може да намери информация за тях по Интернет, да отпечата статията на принтер и да я раздаде в училище. Но Агенцията за национална сигурност смята, че никоя международна или вътрешна терористична група не притежава такова оръжие. Освен това никоя вътрешна терористична организация или култ има или може да се надява да придобие ядрено устройство от типа, за който гласът на този запис твърди, че притежава.

Наблюдавах как Карен сви устни в размисъл над говеждите лайна, с които тролът току-що й напълни главата. Знаех, че тя знае, че нещата не са така.

— Да видим дали те разбирам правилно, Карл. Казваш, че не е възможно един куфар с ядрена бомба да бъде откраднат или по друг начин изваден от склада, или пък взет със сила при превоз.

Карен се приведе напред, с лакти на масата и стиснала длани пред лицето си като за молитва. Пръстите й бяха силни и тънки, с грижливо направен маникюр, но без лак на ноктите.

Усещайки, че думите му са разбрани, тролът й се усмихна.

— По време на петнадесетте ми години в Агенцията за национална сигурност не е имало нито един случай, уверявам всички присъстващи тук, на успешно проникване в някой от тактическите ни складове или транспортни съоръжения. Никога не сме имали изгубено, още по-малко откраднато ядрено устройство. За бога, та ние не сме Русия!

Направи пауза за смях, който не дойде. Някои от хората около масата драскаха тайнствени бележки по жълти тефтери. Тролът вдигна дебелите си крачета, от които пишката му сигурно постоянно беше ожулена, и ги скръсти удобно. Представих си как злорадо върти дребните си стъпалца под масата. Това беше идеалният слузест гад от Агенцията за национална сигурност. Свиреп дребен лъжец с молив вместо пишка и мек задник за удоволствие на шефовете му, когато имат нужда някоя умна курва да им свърши мръсната работа.

— Господин Марчинко, съгласен ли сте с Карл? — запита Карен.

Преди да успея да отговоря, тя добави:

— О, простете. Някои от вас може да не познават полковник Марчинко. Той е нов в СВС, към оперативния ни отдел. Ричард е специалист по борбата с тероризма и антитерорист. Уволнен тюлен от ВМС, чиито постижения включват „Тюлен — група 6“ и антитерористичната група, наречена „Червената клетка“. Господин Марчинко посети мястото на убийството на господин Бекстейн, откъдето бе взета касетата, която чухме преди малко. Пристигна тук достатъчно рано, за да ми изясни някои неща за устройствата, които Агенцията за национална сигурност ни уверява, че е невъзможно да бъдат в ръцете на хората, които твърдят, че ги имат. Е, Дик, можем ли — и тук включвам и президента — да бъдем така уверени както Агенцията за национална сигурност по въпроса?

Време за представление, копелета!

— Не само не, но не, мамицата му! — изръмжах.

Предполагам, че аудиторията беше привикнала към по-нежно слово, защото видях как очите се разтварят и челюстите им увисват, а дори ми се стори, че някой в края на масата пусна звучна пръдня. Продължих да се възползвам от предимството на изненадата.

— По моето мнение на професионалист дори само лайната, които току-що ни пуснаха, говорят, че си имаме работа с военни професионалисти. Всичко, което съм видял и чул до момента, затвърждава мнението ми. Освен това убеден съм, че колегата от Агенцията за националната сигурност знае достатъчно добре колко слаба е сигурността, когато става дума за преносимите ядрени бомби. Докато командвах „Червената клетка“, редовно прониквахме в Министерство на отбраната и във военни складове и неведнъж сме вземали преносими ядрени бомби, без да бъдем усетени. Ако това копеле е напипало с шибаните си ръчички дори една такава бомба, предлагам Агенцията за националната сигурност да спре с глупостите и да ни остави да помислим как да си я върнем невзривена.

Карл седеше мълчалив като смъртта и само малките му като на гущер очички се стрелкаха напред-назад, докато оценяваше въздействието на откровенията ми върху колегите.

— Типично за Агенцията за национална сигурност! — обади се една строга на вид жена, седнала до мълчаливия трол. — Винаги слагат собствените си интереси преди всички други. Този град може да се изпари след няколко минути, но те ще ни кажат, че това, което пада, не са ядрени частици, а сняг даже ако умираме тук на пода!

— Трябва да кажа, че съм съгласна с Джудит — намеси се Карен.

Обърна се към мен и ми я представи като Джудит Райк, старши съветник на Комисията по разузнаването към Белия дом и член на вътрешния кръг на президента за новата твърда политика на правителството спрямо вътрешния тероризъм.

— Защо трябва да слушаме престъпник и опозорен бивш офицер от ВМС, а да не говорим, че сам се признава за алкохолик, чиито така наречени специални групи бяха просто банди от недисциплинирани боклуци и хулигани? — парира тролът от стола си до госпожа Райк.

— Отговор, Дик? — подкани ме Карен.

Огледах залата и забелязах няколко души да ми кимат леко за кураж, а Джудит даже ми намигна. Станах, обиколих масата и спрях зад трола. Наведох се, за да съм точно над него — в момента видимо се тресеше от гняв. Държах цялото внимание в залата.

— През месец юни 1985 г. аз и „Червената клетка“ проникнахме успешно в базата за ядрени подводници в Ню Лондон, щат Кънектикът. Там се помещаваха нашите подводници от клас „Трайдънт“ и „Охайо“. До този момент базата се смяташе непробиваема. Същата база беше един от няколкото терена за учение с „Червената клетка“, провеждано с пълната подкрепа на ВМС. Измежду другите си задължения базата трябваше да предостави сигурно съхранение и боравене с ядрените оръжия, които са определени за носене от подводниците и изстрелване от тях по време на война. След само седемдесет и два часа подготовка и получаване на необходимите разрешения ние отидохме в базата. На втория ден от изпълнението на задачата си успяхме да проникнем на доковете. Моите хора, които се представяха за терористи, сложиха симулирани експлозивни устройства на управляващите плоскости на една от подводниците. Това го имаме на видеозапис. Ако експлозивите гръмнеха, подводницата щеше да е извън строя за месеци и следователно изведена от плановете за реални действия.

Замълчах. Тролът седеше неподвижен. Не смееше да се обърне и да ме погледне. Може да съм съден… и неразкаял се къркач на джин и гонител на поли… и опозорен офицер, надървен да го натресе на целия свят и на всеки, който помогна за моето шибано падение. Но точно сега и точно тук възнамерявах да сдъвча и да изплюя шибания трол, който ми правеше мръсни номера в зала, пълна с непознати, и пред новия ми шеф. Отбележи си в шибания бележник! Не се шибай със Свирепия воин, за да не бъдеш шибан десетократно.

Продължих:

— Също така проникнахме в подводницата и се разходихме из нея на воля. Аз лично поставих симулирани взривни приспособления навсякъде, включително в помещението за ядрения реактор. Определено беше, че ако тези устройства са истински и детонират, ще пробият реактора, което би довело до съответните ядрени отпадъци и замърсяване, характерни за подобен случай.

— Господи боже! — промълви някой от дясната ми страна.

— Можехме да откраднем и подводницата и да я изведем в открито море. Хората ми имаха обучението и възможностите да го направят. Оттам с помощта на ядрените оръжия на борда можехме да ударим по всяка цел, която ни харесва. И да, имахме достъп до кодовете за изстрелване и можехме да се сдобием с тях по същия начин, ако бяхме истински терористи.

В залата цареше тишина. Никой не си водеше записки. Не можех да преценя дали някое от тези копелета даже диша. Карен ме подкани с почти незабележимо кимане да продължа. Ножът беше забит дълбоко; дойде време да го завъртя.

— Противно на версията на Агенцията за националната сигурност за Истината относно сигурността на нашите ядрени системи и оръжия, доказах, че за една група терористи не е необходимо всъщност да влиза в самата подводница, за да предизвика импровизирана ядрена катастрофа. Най-ефективният и неоткриваем метод за взривяване на реакторното помещение на една подводница е да се постави под нея онова, което ние наричаме „мехурен заряд“. Зарядът плава под нея и е свързан с подводницата чрез въже, захванато за кърмата и носа. Когато зарядът се детонира от часовник или по команда от многобройните съществуващи устройства за дистанционно управление, експлозията създава огромен въздушен мехур, който буквално вдига подводницата над водата. След това от тежестта си подводницата прекършва кила си. През това време реакторното отделение и ядрените пръти се откъсват от монтажната си основа. Резултатът е поредица от много силни — и смъртоносни — радиоактивни течове. Установихме, че е по-лесно и безопасно за група терористи да нападнат една подводница и реактора й чрез втория метод. Винаги казвам, че нещата трябва да се правят просто. Освен това видиш ли една подводница отвътре, значи си видял всички.

Върнах се на мястото си. Вътрешно в себе си чаках тролът да отвърне на стрелбата. Получи кофти удар и сега шибаната Агенция за националната сигурност се намираше в неизгодна позиция. Не се съмнявах, че тази среща ще завърши с подкрепата за Карен, необходима, за да информира президента за реалността на ситуацията, пред която се намираше страната. Стане ли така, ще ми дадат заповед да ида да намеря липсващия куфар, да го прибера, а после да направя онова, което мога най-добре. А то е да убия оня шибаняк с неговите танга, убили Бекстейн и цял екип лоялни войници и които сега заплашваха да започнат свещена война, украсена с някакви осрани и недомислени расистки бръщолевици.

— Това е база за подводници — избухна тролът. — Ние говорим за тактически ядрени средства не по-големи от куфар, а не за някаква си шибана подводница!

Всички гледаха мен. Време беше да изиграя своя коз.

— По-късно през същата година аз и хората ми успешно отвлякохме шест преносими от човек тактически бомби, или куфари. Взехме ги от недотам надеждно охраняван конвой на Министерство на отбраната, който превозваше бомбите от склада в Конкорд, Калифорния, към Националната станция в Калифорния. Там ВМС зарежда конвенционалните и специалните си оръжия за служба зад граница. Аз и хората ми без проблеми се сдобихме с точна вътрешна информация, като използвахме незаконни средства за подслушване, две едрогърди жени и успяхме да отворим кабинета и сейфа на командира на базата. Да, аз съм всичко, което Агенцията за националната сигурност казва за мен. И да, някои твърдят, че съм шибан позор за колосаната бяла униформа на задниците, които ме взеха в армията, обучиха ме и ме изпратиха в шибания Виетнам. Но днес съм тук, за да ви кажа, че кучият син, който застреля човек в лицето от упор и след това заявява, че между краката му има шибана ядрена бомба, е сериозно копеле и по-сериозно не може да се намери. Аз не съм тук, за да ви забавлявам. Дойдох, за да ви кажа шибаната истина и след това да намеря и убия моите — и вашите — врагове.

Добрата госпожа Райк веднага запита:

— Вие върнахте ли ядрените устройства след учението, полковник?

— Разбира се, госпожо — отговорих. — Върнах и камиона, с който ги превозваха, и всичките играчки-войничета, които взехме пленници.

Изглежда, никой не желаеше да задава повече въпроси и затова Карен извърши последния акт на милосърдие:

— Нямам позволение да ви кажа по-конкретни неща, но малко преди да се съберем за тази среща, получих потвърждение, че един военен конвой на американската армия, превозващ преносимо от човек ядрено устройство, е бил унищожен днес сутринта, няколко часа след убийството на Самюъл Бекстейн. Ядреното устройство в камиона липсва. Имаме всички основания да смятаме заплахата за реална и следователно закривам срещата.

Карен стрелна остро Карл с поглед и продължи:

— Знам, че президентът ще бъде благодарен за желанието и полезните съвети тук при подготовката за овладяване на тази ситуация, както и за пълната ви дискретност. Има ли друг присъстващ освен Агенцията за националната сигурност, който да смята, че полковник Марчинко не е подходящият човек за задачата? Ако е така, моля да обявите възраженията си сега и аз ще ги представя на президента.

Славна тишина.

— Не? Напомням ви, че тази среща е записана на видеокасета за архива и че всичко, което обсъждаме тук, остава строго поверително, докато не ви бъде изрично казано друго. От името на президента ви благодаря за отделеното време и внимание. Всеки от вас ще получи конкретни указания до няколко часа.

Когато всички станаха и се заизнизваха от стаята, Карен протегна ръка и я постави на моята.

— Дик, моля те да останеш за момент. Искам да се запознаеш с човек, с когото ще работиш по случая. Казва се Клей Мълкахи. Той ще е пряката ти връзка с президента и с мен. Операцията ти е с кодово име „Скорост“. Аз и президентът решихме преди тази среща, че след като привлечем всички на своя страна, трябва да започнем действие незабавно. Двамата с Клей ще свикате екип от избрани от вас хора за изпълнение на тази мисия. Президентът ти заповядва да издириш и вземеш липсващата бомба с всички необходими средства. Също така трябва да установиш кои са хората, убили господин Бекстейн и започнали тази операция срещу страната ни. Всички ресурси и средства на СВС са на твое разположение. След като бъдеш готов, трябва да намериш терористите и да ги неутрализираш. Ясни ли са заповедите на президента?

Наблюдавах как Карл тролът се изнизва от залата, за да се върне там, където живеят троловете, под някой мост може би, и кимнах в знак на съгласие, че разбирам заповедта. Щях да имам възможност да въздам правосъдие в стил Свирепия воин на копелето, което заплашваше страната и народа й. И с позволението на самия президент на САЩ щях да му изкарам червата или да загина!

Аз съм син на семейство емигранти, дошли в Америка без нищо освен надежди и мечти. Човекът зад електронния глас беше мой враг — и на семейството ми. Враг на всички, дори на шибания задник Карл с дребните очички и поведение на тъпо копеле. Открия ли враговете си, аз ги държа пред себе си на мерник, докато не ги изтрепя. Яхве, или както оня задник наричаше своя бог, може да ме целуне по рунтавия тюленски гъз.

Време беше да действам.

Бележки

[1] Дребни и грозни злокобни духове в скандинавската митология. — Б.пр.