Мегън Марч
Истински порочно (7)

Глава 7

Рипли

Бутилката с Джак бе празна и Фриско се изтласка от бара, изправяйки се. Беше прекарал последния час на телефона, говорейки с хора за ситуацията, докато Боун Трашър седеше мълчалив на бара, изсипвайки алкохол в гърлото си.

Утре мъжът щеше да е доста наранен и то не само гордостта му. Прекарах достатъчно години зад бара, за да разпозная тежкия махмурлук.

— Свърши ли, човече?

Моя работа бе да преценя колко се е отцепил някой, преди да го отпратя от бара си и заваляните думи на Фриско, както и странните му движения ми казаха, че и той е пиян.

— Искате ли да ви повикам две таксита?

Боун най-после проговори.

— Имам кола — той измъкна ключовете от джоба си и нещо полетя, падайки на пода.

Зрението ми бе далеч от идеалното, но нямаше как да не забележа, че диаманта с размер на метеор върху сребърна халка беше годежен пръстен.

О, мили Боже, щял е да предложи на приятелката си?

Въпросът се стовари върху мен, докато Боун продължаваше да пие.

Сега вече разбирам, защо той бе така разярен в началото и след това защо се умълча. Позволих на вероятностите да преминат няколко пъти през ума ми.

Уау. Това не е ли като ритник в топките? Планираш да предложиш, мъкнеш със себе си камък, достатъчно голям, че да се ползва като котва на лодка, а приятелката ти се омъжва за друг.

И именно заради това, избягвах знаменитостите на всяка цена. Техният живот не бе нормален, а аз нямах желание да имам нищо общо с лудостта, която ги преследваше като хрътка.

Боун стана и взе пръстена от пода, но вместо да го пъхне обратно в джоба си се върна до бара и го плесна върху дървената повърхност.

Примигнах, надявайки се да не се издраска. И все пак, какво ме интересуваше.

— Ето. Мисля, че е повече от достатъчен да покрие сметката за тази вечер. — Той махна към столовете, на които бяха седели Ърл и Пърл. — Както и тяхната.

Стисвайки ключовете си в ръка, той каза на Фриско.

— Да се махаме, преди циркът да се е появил.

Докато вниманието му бе отвлечено, аз свих ключовете от пръстите му и той завъртя рязко глава, за да ме погледне.

— Какво, по дяволите? Върни ми ги.

Поклатих глава.

— Не мога. Законът за съдържателите на барове. Ако отпрашиш от тук с колата си и се претрепеш, ще ме съдят, защото съм ти сервирала достатъчно алкохол, че да се напиеш. Затова ще ти се наложи да си хванеш такси или да повикаш някой да те извози.

Боун се наведе през бара към мен, но аз бях трезва, което значеше, че съм по-бърза от него и имам по-добър контрол над тялото си.

— Ще ги заключа и ще се убедя, че ще можеш да си ги вземеш утре, когато си трезвен.

— Стига бе, Рип. Ще се оправим.

Хвърлих ядосан поглед към Фриско.

— Няма начин. Обадете се за такси или повикайте някой да ви вземе. Няма начин да ви позволя да се държите като тъпанари и това да рефлектира върху мен. Явно е трябвало да изберете друг бар, момчета.

Боун измърмори нещо под нос, но успях да чуя какво е.

— Плиткоумник — кресна Естебан, с което нищо не помогна на сегашната ситуация и не допринесе за разговора ни.

Фриско се засмя на думите на птицата, а Боун стрелна убийствения си поглед към клетката. Зейн опита да потисне смеха си, но се провали.

Кънтри суперзвездата най-после погледна към мен, наистина ме погледна. Сините му очи блестяха от гняв и болка и сякаш се забиваха в мен. Задържах дъха си, чакайки го да заговори.

Въпросът му ме свари неподготвена.

— Ти би ли се омъжила за някой, ако се срещаш с друг? Защото тя не е първата, която прави подобно нещо.

Отговорът ми прозвуча възможно най-тъпо, но бе самата истина.

— Първо трябва да се срещам с някой.

Боун издаде звук, който би трябвало да наподобява смях, но бе по-скоро сумтене.

— По-умна си от всички останали — той се обърна към Фриско. — Обади се да ни уредиш транспорт. Приключих. Мамка му приключих с всичко.

— Заемам се, човече — каза Фриско, най-после овладял смеха си и вдигна телефона си.

Боун срещна отново погледа ми.

— Ако нещо се случи на колата отвън, този бар ще е мой. Ясно?

Плъзнах пръсти по скръстените кости на ключодържателя и ги стиснах в длан, преди да се пресегна надолу и да измъкна бейзболна бухалка изпод бара.

— Заплаши ме още веднъж и ще ти разбия лицето.

— Казах ти, че е огън момиче — каза Фриско на Боун, а аз извъртях очи.

Десет минути по-късно задната врата се затвори зад Зейн Фриско и Боун Трашър, когато излязоха, за да се срещнат с превоза си, оставяйки пръстена на бара.

Още едно напомняне защо най-умното нещо, което съм правила, е да избягвам знаменитостите. Сега, къде да скрия проклетия пръстен, така че Бранди да не го намери и продаде?