Мегън Марч
Истински порочно (24)

Глава 24

Боун

Беше минало доста време откакто за последно се измъквах от леглото на жена в ранните часове на сутринта. Това, което още повече ме изненада, бе, че не исках да си тръгвам.

Един път трябваше да е достатъчно. Но, мамка му, трите рунда, които изкарахме, не бяха достатъчни.

Макар да не познавах добре Рипли, не беше нужно да съм гений, за да знам, че присъствието ми в апартамента й на сутринта нямаше да бъде посрещнато добре.

Ето защо сега седях на люлеещия се стол в края на дока ми, с въдица в ръка пред декоративното си езеро в седем и половина сутринта, облечен с тениската, която съблякох от тялото на Рипли миналата нощ и която все още носеше цитрусовия й аромат.

Нямаше смисъл да се връщам в леглото, защото бях посегнал към нея и знаех, че искам още.

Как, по дяволите, се забърках в тази каша?

Всяка от жените, които снощи ме замеряха с бикините си, щеше да ме окове за леглото си с белезници, за да не си тръгна тази сутрин, но не, аз трябваше да хвърля поглед върху единствената жена в бара, която не просто не носеше никакви бикини, но също така и не искаше да има нищо общо с мен. Освен това съществуваше и фактът, че тя едва ли би ме докоснала, ако беше трезва.

Умно, Боун. Много умно.

Сега бях идиотът, който иска още един шанс с мацката, която вероятно не си спомняше какво се е случило миналата вечер.

Рязко дръпване на кордата ме откъсна от мислите ми и започнах да я навивам. Рибата се бори няколко минути и накрая спря. Когато издърпах кордата, на кукичката нямаше закачено нищо.

Вероятно ще имам същия успех и ако се опитвам да вържа Рипли…

Но припомняйки си колко страхотно се чувствах, с тялото й обвито около мен, реших, че нямам нищо за губене ако опитам.

Рибата отново клъвна, а аз съставих план за действие. Какво точно ще ми е нужно, за да накарам тази жена да клъвне?

Докато изтеглях доста голямата синьохрила риба-луна, идеята ме осени. Прехвърлих всичко в ума си няколко пъти, обмисляйки най-добрия начин, по който мога да я приведа в действие, когато телефонът ми извибрира, а рибата се освободи от кукичката.

По дяволите!

Единственият човек, който си позволяваше да ми звъни толкова рано, бе майка ми, но щом погледнах към екрана, определено не беше тя.

Ник.

— Не съм чувал някога да си ставал преди девет сутринта. Какъв е случаят?

— Какво си направил миналата нощ?

Твърдите нотки в гласа му ме накараха да спра да се люлея на стола и да стъпя здраво на дока.

— Искаш ли да пробваш пак, Ник? — Тонът ми не оставяше нито капка съмнение какво смятам за начина, по който ми говореше.

— Получих имейл със списък от статии и снимки на това как пееш в Белият жребец и някакъв задник, който смята да ти повдигне обвинение за нападение. Искаш ли да ми кажеш какво, по дяволите, се случва?

— Обвинение за нападение? Сигурно се майтапиш с мен. Притекох се на помощ на жена, която не искаше да има нищо общо с мъжа, който се опитваше да й се нахвърли. Тя го срита в топките, а аз не съм го и докосвал.

— Е, той очевидно казва, че си.

Сега ми се прииска да бях ударил шибаняка.

— Това са пълни лъжи.

— Можеш ли да намериш свидетел, който да потвърди случилото се?

Челюстта ми се стегна, не само защото не исках името на Рипли да бъде замесвано с моето, но и защото последното нещо, което исках, бе да я забъркам в подобен медиен цирк. Това щеше да е най-бързият начин, по който да я отдалеча от себе си.

— Ако е наложително. Кажи му да се разкара или жената, на която се натрапваше ще повдигне обвинения.

— Добре. Но ако нещата загрубеят…

— Няма — заявих твърдо и се молех да съм прав.

— Добре. Чарити на практика прави задни салта заради статиите от тази сутрин. Публичното мнение е на твоя страна. Те обичат Боун Трашър, с разбитото сърце, който излиза и казва пред всички, че ще се върне по-силен и ще опита отново да намери любовта.

Намръщих се, облягайки се назад и позволявайки на стола отново да се залюлее.

— Напълно сигурен съм, че не казах това.

— Е, това твърдят водещите заглавия, затова Чарити е адски щастлива. Първото видео постнато снощи в YouTube е гледано вече почти половин милион пъти. Но се обзалагам, че до довечера ще мине милион.

Исусе, не бе точно това, което планирах, когато отидох в Белият жребец, но все пак не съжалявах за случилото се.

За нищо от това, което се случи.

— Е, защо тогава звучиш така ядосан.

Оставих въдицата си на земята, защото не исках Ник да ми коства още една риба, а обикновено минаваше доста време, преди да приключим разговора си.

— Хората на Амбър започват да вдигат шум и колкото по-добре изглеждаш ти, толкова по-шумни стават те.

— Какъв вид шум?

Ник замълча за миг, а след това заговори тихо, все едно се тревожеше, че някой може да го чуе.

— Късно снощи получих вест, че има шанс, тази седмица Амбър да подпише документи за анулиране.

— Анулиране? Сигурно се майтапиш.

— Бритни го направи. Както и Кени Чесни. Амбър няма да е първата, която ще го направи. Мамка му, сигурен съм, че във Вегас има залози, колко дълго ще продължи брака й.

Въпреки че официално Амбър бе вън от живота ми само от седмица, с всеки изминал ден осъзнавах, че признаците за случилото се бяха налице от много по-рано, просто аз бях прекалено сляп, за да ги видя. Или може би просто не съм искал да ги видя. Не я бях виждал повече от месец. Дори когато бяхме в един и същ град по едно и също време, не успявахме да се свържем един с друг. Преди предложението, не я бях чувал по телефона от десет дни. Общувахме най-вече със съобщения.

Каква връзка бе това?

Не особено добра, според мен.

Колкото повече се отдалечавах от нея, толкова повече перспективи се отваряха пред мен. Обичах идеята за Амбър, но сега се чудех дали някога съм обичал нея. Беше доста голямо нещо за осъзнаване, докато гледаш изгрева сутринта в Тенеси.

— От сега нататък чувствай се свободен да запазиш за себе си всяка информация, която научиш за Амбър. Затворих тази глава и продължавам напред.

— Ами ако тя не я е затворила? — попита Ник.

Поизправих се на стола.

— Мисля, че тя я затвори доста шумно и ясно, когато се омъжи за друг мъж.

— Добре, но все още ще гледам на нея като на бомба с таймер.

— Това ти е работата, Ник. Не моята. С още нещо мога ли да ти помогна днес?

— Да, обади се на Чарити като стане малко по-късно. Имаш цял куп радио интервюта заради новия сингъл. Виждал ли си класациите? Вече се изкачва към върха. До уикенда ще имаш още един чисто нов хит на първо място. Ще направим няколко сутрешни шоута, а ако по радиото продължат да те въртят, вероятно ще се наложи и няколко вечерни, които знам, че мразиш адски много.

Отне ми всичко да не изругая по телефона. Водещите на късните телевизионни предавания постоянно се надпреварваха, за да бъдат най-забавните шибаняци по телевизията, и едва се сдържах да не ги наритам. Обичаха да карат нас, кънтри певците, да изглеждаме като идиоти, за да си вдигнат рейтинга.

— Още не съм се съгласил на това. Кажи на Чарити да ми съобщава кой ме кани, за да ти кажа дали ще отида или не.

— Всеки друг от клиентите ми ще убие за подобна възможност…

— Тогава ги прати вместо мен. Защото нямам нужда някой мазен задник от Ню Йорк или Ел Ей да се опитва да ме изкара тъп селяк по време на вечерното си шоу.

— Ще говорим по този въпрос.

— По моите условия.

— Добре. Но нека аз или Чарити да научим следващия път, когато решиш да се забиеш в местен бар и да събереш тълпа. Искаме да сме наясно, за да можем да осигурим медийно покритие и достатъчно охрана.

— Само това ли?

— Да.

— Добре — затворих телефона и се загледах в повърхността на водата, в която се отразяваше слънчевата светлина.

Забавно бе, че Ник спомена как появата ми в един местен бар го пълни с тълпа. Мисля, че утре вечер, щях да направя именно това.

Може би щях да успея да напълня един точно определен бар.