Мегън Марч
Истински порочно (23)

Глава 23

Рипли

Настоятелното звънене, идващо някъде от апартамента ми, ме събуди, преди да съм готова за това. С една ръка, пресегнах, плесвайки длан върху нощното шкафче, където обикновено стоеше телефонът ми нощем, но сега го нямаше.

Претърколих се и светлината, процеждаща се покрай черните завеси на прозорците, почти ме заслепи. Главата ми започна да тупти, стомахът ми се преобърна и си спомних защо пиех толкова рядко.

Адски махмурлук.

Ъгх.

Банелите на сутиена ми се впиха в плътта ми, когато се претърколих към ръба. Защо въобще съм със сутиена си в леглото? Внимателно се надигнах от матрака и с бебешки стъпки се насочих към вратата на стаята си, която бе широко отворена.

Тъй като живеех сама, не беше от значение, но заради редките случаи, в които Бранди се появяваше тук, обикновено я затварях. Надникнах през вратата на свободната спалня и видях, че е празна, макар че очевидно братовчедка ми не се бе научила как да си оправя леглото.

Никаква изненада тук.

Чантата ми беше на пода близо до вратата водеща към бара, която за щастие бях имала благоразумието да заключа.

Звъненето, идващо от чантата ми, спря преди да успея да си измъкна телефона, но след няколко секунди започна отново.

Хоуп.

Виждайки името й на екрана, в мозъка ми се задействаха куп спомени.

Белият жребец.

Миналата нощ.

Много пиене.

— Хей, извинявай, все още спях — казах аз.

— Бях на пет минути от това да се обадя на ченгетата да разбият дома ти, за да те открият. Изкара ми акъла от притеснение. Звъня ти през цялата проклета нощ.

Присвивайки очи към часовника на микровълновата в малката ми вградена кухня, видях, че още няма седем и половина.

— Още е прекалено рано. Какво има? — насочих се към шкафа с лекарствата, защото се съмнявах, че глухото блъскане в главата ми ще мине от само себе си.

— Рано? Късно е! Не исках да си лягам, преди да се чуя с теб. Бях на крака цяла нощ. В бара снощи бе пълна лудница, след като Боун Трашър си тръгна. Зейн Фриско остана и изсвири две песни.

Боун Трашър.

Щом чух името му, кутийката с хапчета падна от ръката ми и се отвори, посипвайки навсякъде малки кафяви таблетки.

— Хей! Добре ли си?

— Ъх. Да, извинявай. Изпуснах хапчетата за глава.

— Ще трябва да ми разкажеш какво се случи, защото снощи, след като едва се добрах до мястото, на което седеше, ти беше изчезнала. Джоан каза, че охраната те е извела през задната врата, заедно с Боун Трашър, и просто си изчезнала. Не получих нито обаждане, нито съобщение, нито нищо. Какво се случи?

Спомените ми от миналата вечер бяха разпилени, като таблетките по пода.

— Нищо — казах й аз, въпреки че знаех, че е лъжа.

— И какво, само излязохте заедно и всеки си тръгна по своя път? Мислех, че ще му триеш сол на главата, задето те е уловил в средата на бурята, която сътвори. Знам какво е отношението ти към онези мъже.

Под онези мъже тя имаше предвид знаменитостите. Винаги ли се бях държала като кучка по този въпрос? Вдигайки три таблетки от пода, ги пъхнах в устата си и ги глътнах на сухо.

— Не беше нищо кой знае какво. Така или иначе беше време да се прибирам — минах през кухнята, оставяйки пълна бъркотия, и си отбелязах да почистя, когато от навеждането няма да ми се повръща, и се върнах в спалнята.

Какво се бе случило?

Частични спомени от сънища преминаваха през ума ми, как гледам към Боун, но всичко беше само сън, нали? Аз никога не бих…

— Сигурна ли си? Тревожих се за теб, момиче.

И точно тогава видях опаковките от презервативи на пода.

О. Мамка му. Какво съм направила?

— Рип?

Насочих вниманието си обратно към телефонния разговор и трябваше да затворя на Хоуп веднага, иначе, както отвъртях, тя много бързо щеше да прозре през простотиите ми, че я лъжа.

— Благодаря, че се тревожиш за мен, скъпа. Не се чувствам добре. Трябва да затварям.

— Някой да не ти е пуснал нещо в питието? Защото, ако…

— Не, разбира се, че не. Просто имам махмурлук. Ще ти се обадя по-късно, става ли?

Не я изчаках да отговори, а отдръпнах телефона от ухото си и затворих.

Падайки на колене, грабнах опаковките от презервативи, все едно бяха банкноти хвърлени през бара.

Може би е бил някой друг. Може би не съм прекарала нощта с Боун Трашър. Може би мозъкът ми си е представил лицето на Боун Трашър, тъй като свалката ми за една нощ е бил прекалено грозен, че да си го спомням.

Което ще значи, че очевидно сега приемам тъпи рискове със собствената си безопасност.

Една дума написана на опаковките на презервативите, задейства паметта ми. XXL.

Гласът на Боун отекна в главата ми. „Не знам дали да се тревожа или да бъда впечатлен, че имаш кутия с презервативи XXL в стаята си.“

Мамицата. Му. Мръсна.

Не съм.

Не бих.

Но опаковките, които стисках в ръката си, бяха неопровержимо доказателство.

Направила съм го.

Изгубих равновесие от осъзнаването на този факт, паднах назад върху пода на спалнята си и веднага започнах да обмислям случилото си.

Не значи нищо. Само една грешка. Секс за една нощ. Бях пияна. Случват се такива неща.

Това не ме прави майка ми.

Много дълго устисках с правилото си за знаменитости и фактът, че го наруших, се дължеше единствено на пияното ми състояние. След това се изпълних с раздразнение.

Мога да си спя, с който си искам. Не трябва да се извинявам на никой и да се чувствам зле за каквото и да е било. Не е като да съм изневерила на някой… нито пък той.

Но какво направих?

Всичко бе наред. Всичко бе добре.

Сериозно, никога повече няма да пия.

Не бях направила нищо нередно.

Беше заради алкохола. Държах се като тъпо, пияно момиче. За пръв път от много време се държах като човек на моята възраст, а не като някой с двадесет години по-стар отколкото съм.

И така или иначе, в крайна сметка, случилото се бе без значение. Никога повече нямаше да го видя. Не е като да сме започнали връзка.