Мегън Марч
Истински порочно (36)

Глава 36

Рипли

Глезенът ме болеше толкова, че предизвикваше сълзи в очите ми при всяка стъпка, но продължих напред, защото това прави човек, когато няма друг избор.

Докато сервирах питиетата, единственото нещо, което задържаше широката фалшива усмивка на лицето ми, бяха сочните бакшиши, които получавах. Дори въпреки че щяхме да ги делим, само аз щях да направя толкова бакшиши, че все едно съм взела заплата за цяла седмица в Аквариума.

Може би трябваше да направя това, преди много време.

За щастие нямах време да мисля за нелоялността си заради бързината, с която пристигаха поръчките и пълния с клиенти бар.

Тъкмо пълних две пластмасови чаши, когато един мъж се наведе напред и изкрещя.

— Ти ли си мацката дето чука Боун Трашър? Защото гледах снимка в интернет и приличаш точно на нея. Секси си. Напълно разбирам защо те е забил.

През първите няколко часа получавах доста настойчиви погледи, но мислех, че е заради начина, по който гърдите ми изпълваха тясната блузка.

Моля те, нека не греша.

— Съжалявам. Не знам за какво говорите.

Той вдигна телефона си и на предната страница на популярен клюкарски парцал беше снимката, която малкият колежански задник бе направил миналата вечер.

Онази, за която Боун трябваше да се погрижи.

Можех само да си представя шокираното и ужасено изражение на лицето си, което мъжът взе за положителен отговор.

— Наистина си ти. Когато ти писне от него, има много от нас, които с радост ще се наредим на опашка да се пробваме при теб. Той има адски страхотен вкус за жените.

— Хей, задник, говориш на гаджето ми! — изкрещя Лоу, заваляйки думите.

Стиснах здраво очи, мислейки си ама ти майтапиш ли се с мен, въздъхнах, спрях кранчето и измъкнах пълните пластмасови чаши. Колкото и да ми се искаше да им ги лисна в лицата, щях да използвам най-милия си тон, защото наистина имам нужда от тази работа.

— Ето бирите ви, господине. Насладете се на вечерта си в Белия жребец.

Отстъпих назад, докато Лоу говореше простотии на мъжа, което без съмнение бе заради пияното му състояние, защото преди когато някой мъж бе правил коментар по мой адрес, никога не се е разстройвал.

Най-накрая изгубих битката с темперамента си и плеснах с ръка по бара, привличайки вниманието и на двамата мъже.

— Чуйте ме — посочих към Лоу. — Първо, съм ти бивше гадже, и второ, не е нужно да ме защитаваш. Мога да се оправя и сама — след това врътнах пръст към другия мъж. — Ще ти сервирам питиета, докато ти свършат парите, или докато законите на щата Тенеси ми наредят да спра, но освен това, няма да получиш абсолютно нищо от мен. И двамата, веднага отстъпете назад от бара, за да мога да обслужвам клиентите си.

Бавно пляскане идващо точно зад Лоу привлече вниманието ми, точно преди източника му да започне да говори.

— Хубаво е да знам, че не съм единственият, който е бил кълцан от острото ти езиче, захарче.

Дълбокият, дрезгав глас накара и двамата мъже да се обърнат.

— Уау. Майко мила. Ти си Боун Трашър.

Боун погледна дребния тъпанар.

— А ти си едно малко лайненце. Да не си си позволил отново да говориш така на момичето ми, иначе няма да можеш да излезеш от тук прав.

Момичето му? Ъ, я пак?

Погледът на Боун се завъртя към Лоу, разправяйки се с тях един по един, точно както бях направила аз.

— Не знам кой мислиш, че си, но на мен лично не ми дреме.

Най-после, Боун срещна моя поглед. Снижавайки гласа си, той попита.

— Какво правиш тук?

— Работя! Моля те, суперзвезда, може ли да говорим за каквото ти е на ума по-късно, защото сега съм малко заета.

Измъкнах още две чаши и ги мушнах под дюзите. За миг помислих, че Боун ще откаже, и че иска да говорим точно сега, но той не го направи.

— Добре. Знам как да убия няколко часа.

Погледнах към сцената, където една хаус банда тъкмо си взимаше почивка. Хоуп се приближи към мен, забелязвайки Боун и Лоу.

— О, мамка му, това да не би да е някоя весела сбирка?

— Ти ли си Хоуп? — попита Боун и тя кимна. — Нещо против да заема сцената ти за малко?

Погледнах към нея, а лицето й светна.

— Мамка му, определено не възразявам. Счупихме рекорда си в нощта, когато с Фриско свирихте тук. Действай мъжки.

Боун кимна.

— Благодаря. Ще изчакам, докато смяната на Рип приключи, затова поне мога да го направя забавно.

Хоуп измъкна една от бирите, която пълнех и я подаде през бара на Боун.

— От заведението. Отивай да се развилнееш. Ще ти пратя охраната и ще събера по-голям екип.

Погледът на Боун се стрелна към мен.

— Харесвам приятелката ти.

След това, без да каже нито дума повече, се обърна и премина през тълпата, стигайки до сцената. Той скочи горе, с бира в ръка, като с другата хвана микрофона. Врътна китка и хаус музиката спря, преди да е заговорил.

— Как сте тази вечер?

Тълпата на дансинга се завъртя в унисон и изгледа Боун, преди да почнат да крещят и да скандират.

— Миналия път беше толкова забавно тук, че реших да се върна и да го направим отново.

Някой почна да скандира и скоро всички в бара крещяха:

— Боун! Боун! Боун!

Хоуп се обърна към мен и над шума успях да я чуя да казва.

— Той е луд по теб. Яхвай този влак и му се наслади до край, момиче.

 

 

Час по-късно, глезенът ми бе подут до размерите на грейпфрут, и вече не можех да се преструвам, че не ме боли адски. Куцуках към следващия клиент, когато Брайън сложи ръка на рамото ми.

— Какво, по дяволите, е станало с теб?

— Изкълчих си глезена по стълбите.

Очите му се разшириха.

— Когато донесе кега? И си се разхождала така през цялото време, без да кажеш на никой?

— Първата ми нощ е. Нямам намерение да се оплаквам, когато имам нужда от работата.

Брайън поклати глава, все едно му казах, че умишлено съм си смазала ръката на вратата.

— Ти си идиот. Каква полза ще има от теб утре, ако днес не се погрижиш за себе си?

— Следващата ми смяна е чак в сряда. Хоуп правеше графика и тъй като днес имах нужда от пари за… е имах нужда.

— Разбрах. Но трябва да седнеш, за да облекчиш този глезен. Ще повикам Хоуп.

Той отиде до Хоуп и й каза нещо, преди приятелката ми да забърза към мен.

— Ах, ти малка идиотке, защо не ми каза нищо?

— Сериозно? Знаеш защо.

— Добре, но си до тук. Ще донеса ключовете си, можеш да вземеш пикапа ми и да се прибираш у дома. Мен някой ще ме докара. Ще се върна след две минути. — Тя забърза към шкафчето си в стаята за отдих, а аз продължих да сервирам питиета.

Когато се върна, тя ми даде ключовете си.

— Ще можеш ли да караш и да ходиш с това чудо?

Беше левият ми глезен, и докато не се налагаше да карам с ръчни скорости каквато беше собствената ми скапана кола, щях да се оправя.

— Добре съм.

— Щом затворим ще разделим бакшишите от тази вечер и ще донеса твоите у дома.

— Дай ми по-малък дял. Тръгвам си по-рано.

— Млъквай.

— Обичам те.

— Аз те обичам повече. Върви си вземи нещата и изчезвай от тук.

Вмъкнах се в стаята за почивки, а когато излязох, забелязах огромна разлика… гласът на Боун вече не огласяше бара. Вместо това, от колоните звучеше друг кънтри хит.

Хоуп отново бе затънала до уши в работа, затова закуцах към задната врата.

Или по-точно е да кажа, че опитах да закуцукам към задната врата.

— Мамка му, какво е това? — избумтя гласа на Боун иззад мен. — Добре ли си? Какво се случи?

Поглеждайки назад към бара, го видях с бутилка вода в ръка и двама охранители зад него.

Последното нещо, от което имах нужда, бе още една публична сцена на новата ми работа.

— Нищо. Тръгвам си — направих още една крачка с намерението да си куцукам, но от устните ми се откъсна болезнен стон.

— Какво се е случило, захарче? И не ме лъжи.

Прехапах устни, чудейки се за миг, дали да му кажа истината.

— Рипли…

Когато изрече дрезгаво името ми, реших, че всички ще мине по-бързо, ако просто му кажа всичко.

— Преди да дойдеш, паднах по стълбите и си изкълчих глезена. Поду се, затова сега се връщам в дома на Хоуп, за да му сложа лед.

Изражението на Боун се смени от загрижено към разярено за секунда.

— Паднала си по шибаните стълби и си работила цял проклет час с изкълчен глезен? Зад бара?

Стиснах зъби и отвърнах.

— Сега си тръгвам, затова ако…

— Трябва да идеш в болница, за да проверят дали не е счупен. Паднала по стълбите. Исусе, жено!

На езика ми бе да му кажа, че няма как да се случи мамка му, защото нямам здравни осигуровки, но вместо това заявих.

— У Хоуп ще съм добре. Просто трябва да му сложа лед.

Очите на Боун срещнаха моите, а изражението му бе спокойно и решително.

— Нека ти помогна.

Ако бях наследила нещо от баща си, това бе твърдоглавието.

— Добре съм. Сега си тръгвам. — Заобиколих Боун, но той се завъртя, наведе се, притисна рамо към стомаха ми и ме вдигна.

— Какво…

— Единственото място, на което отиваш, е с мен.

Един от охранителите зад Боун се засмя, а той започна да си проправя път през бара с мен на рамото си, игнорирайки протестите ми да ме пусне.

— Хей, задник. Тя каза да я пуснеш.

Разпознах гласа на Лоу, но Боун не намали ход.

Охраната държеше всички далеч от нас и ние стигнахме до вратата. От позицията ми на рамото му, не можех да видя нищо, но щом излязохме вън чух виковете.

Името ми. Неговото име. Въпроси.

Мамка му, пресата. Намерили са го и сега снимки на мен, метната на рамото му, все едно съм плячка на някой варварин завоевател, щяха да плъзнат из интернет. Адски страхотно.

Поднових дърпането си.

— Пусни ме долу! Ще направят снимки…

Боун ме снижи към земята, прекъсвайки думите ми като обви ръце около мен.

— Хвани се за мен за баланс. И опитай да не стъпваш на този крак.

Как той можеше да звучи така нормално?

Опитвайки се да не поглеждам към камерите, най-после осъзнах, че стоим до колата на Боун, която бе паркирана зад бара. Някой бе наслагал подвижни барикади, каквито може да видиш на концерт, за контрол на тълпата, и трима униформени охранители стояха с кръстосани ръце. Проблясващите светкавици и виковете бяха зад стената от мускули и метал.

— Те ще ни снимат заедно. Как ме носеше. Не те ли е грижа? И наистина ли са сложили ограда около колата ти? Това е лудост. — Косата ми, която беше рошав кок на върха на главата ми, сега се спускаше около раменете ми.

Боун отключи колата и насочи вниманието си към мен. Той огледа лицето ми, но нямах никаква идея какво търси. Най-после, той проговори.

— Ти си в живота ми, Рипли. Няма значение как, но се случи. Дали искам пресата да не се влачи след мен? Да, но това е нещо, с което ще се справим. Дали ще им позволя да ми попречат да получа това, което искам? Никакъв шанс. Може да е лудост, но и аз съм луд… по теб.

Боун прокара пръсти през косата ми и обгърна тила ми. Сините му очи проблеснаха, преди да сведе устни към моите.

Умът ми казваше на тялото ми да се дръпне. Да го спра, преди репортерите да получат повече амуниции срещу мен. Но тялото ми изключи мозъка и се обви около Боун и целувката му.

Когато най-после ме пусна, той погледна лицето ми.

— Цяла нощ чакам да направя това. Нека те настаним в колата, за да се разкараме от тук.

Боун ме настани на предната седалка и затвори вратата. Сега, когато бях вътре, въпросите на пресата бяха заглушени и почти можех да се престоря, че не са отвън. Почти.

Когато Боун най-после се качи в колата и запали двигателите, охранителите дръпнаха металните бариери само толкова, колкото колата да мине между тях. Те се справяха доста добре с това да държат тълпата настрани, докато тръгвахме. Боун взе ключовете на Хоуп от ръката ми, отвори прозореца и го подхвърли на един гологлав охранител.

— Дай тези на главната барманка вътре. Благодаря, човече.

Щом излязохме на пътя, Боун форсира двигателя и полетяхме по улицата.

И точно тогава осъзнах, че нямах никаква идея къде отивам.