Мегън Марч
Истински порочно (38)

Глава 38

Рипли

Последното десетилетие прекарах като нощна птица, затова да бъда будна в три и половина през нощта, не беше необичайно. Но сега бях изтощена… физически, умствено и емоционално.

Когато Боун подкара извън града, нямах силите да споря с него къде ще спя, защото имах чувството, че вероятно щях да изгубя спора.

Дори въпреки факта, че знаех какъв ще е изходът от кавгата, всяка друга вечер щях да споря. Тази нощ обаче, приключих.

— Ако никога не намерят тялото ми, знаеш, че ще дойдат след теб, нали? — казах му, когато се качи на магистралата. — Онзи пич, папаракът, ще се погрижи за това.

Погледът на Боун се откъсна за миг от пътя към мен, а светлината от таблото на 442 освети чертите му.

— Искаш да кажеш, че мислиш, че съм сериен убиец?

Поклатих глава, облягайки се удобно на седалката.

— Не. Просто съм изморена. Беше дълъг ден.

— Искаш ли да ми кажеш какво се обърка с баща ти?

Стиснах очи, без да искам да си припомням скоро за случилото се.

— Не.

— Искаш ли да ми кажеш нещо за онзи задник в бара?

Отворих очи и погледнах изражението на Боун.

— Лоу? Не особено.

— Лоу?

Изкисках се от начина, по който Боун изрече името му.

— Да, съкратено от Лоурънс. Още от дете е искал да стане адвокат, затова вместо да се представя с пълното си име, използва съкращението.

— Бях прав. Тотален задник. И си излизала с него?

Очевидно, Боун не бе чул моето не особено. Можех да избера да не отговарям, но той щеше да ме притисне.

— Колко дълго?

— Малко повече от година.

— И? — Боун премина в крайна лента, преди да слезе от магистралата.

— Какво и? Срещахме се. След това скъсахме.

Погледът, който ми стрелна, доказваше, че няма начин нещата да са така прости.

— Историята е повече от това.

Искайки да сменим темата, реших да му дам бърз преразказ.

— Той учеше в колежа по право, аз работех в Аквариума. Не само че графиците ни не съвпадаха, но той поиска да избера между него и бара. И аз избрах.

Боун намали пред един светофар и спря.

— Защо този път не избра бара?

Загледах се в червения таван на колата, защото въпросът бе много сериозен. Всеки път, когато е трябвало да избирам между мъж и бара, винаги бях избирала бара.

— Не знам — тонът ми бе тих и замислен.

Повече не говорихме до края на пътуването. Когато спряхме пред триметровата черна метална порта Боун намали, а вратата се отвори.

— Сензор на колата — обясни той.

Кимнах, сякаш това имаше пълен смисъл, но автоматичните порти никога не са били част от живота ми. Но скоро разбрах защо му е нужно това. Видяхме къщата след цели две минути шофиране по дългата алея, която бе от морави и дървета.

Скътано в центъра на това, което би трябвало да е доста голямо парче земя, построено между скали и дървета, имаше нещо подобно на именията, които показваха в предаването Къщурки.

— Мамка му. Не можа ли да построиш нещо малко по-голямо?

Боун се засмя.

— Ще харесаш брат ми. Той ме юрка за това всеки път като дойде тук. За това защо не съм направил вътрешен басейн? Или тенис корт? Все едно боулинг залата не осигурява достатъчно забавления.

— Имаш боулинг зала?

Примигнах, когато масивните врати на гаража се отвориха и той паркира 442 до огромен черен пикап, който вероятно струваше повече от сградата, в която се помещаваше Аквариума.

— Ще ти я покажа утре. Стой на място, идвам да те взема.

Но не го направих. Отворих вратата на колата и излязох, подскачайки на един крак и държейки се за пикапа. Почувствах се зле, задето оставих отпечатъци от пръсти по него, но калта по гумите му ми подсказа, че Боун няма да го е грижа за това.

Поне не за пикапа.

— Казах ти да чакаш, мамка му. — Преди да възразя, се озовах отново в ръцете на Боун и той ме понесе в къщата.

Беше тъмно, но когато запали светлините, останах с отворена уста. Беше прекрасно.

— Мамка му.

— Да, знам. Ако някой беше оставил дизайна на мен, вероятно навсякъде щеше да има еленови рога, но декораторът ми уцели в десетката с това.

Той ме преведе през огромното фоайе, покрай великолепна кухня, на която почти не можах да се насладя, и надолу по дълъг коридор с високи тавани. В края на коридора, влязохме в огромна спалня с грамадно калифорнийско кралско легло в средата, с рамка направена от дънери и кожа.

Това бе напълно в стила на Боун.

— Уау. Това е… страхотно. — Вътрешно простенах, спомняйки си, че е бил в малкия ми скапан апартамент.

Но поне тогава имаше свой апартамент. Сега нещата и дрехите ти са в кашон и сак до футона в дневната на приятелката ти.

Вселената от различия между статута ни не можеше да бъде по-очевидна. И все пак, Боун не се фукаше с парите си. Лоу бе изчакал цели тридесет секунди, преди да ми изреди куп неща, опитвайки се да ме впечатли. Никога не бях чувала Боун да говори за пари… никога.

Може би, защото имаше толкова много, че просто не мисли за тях.

Боун ме постави на леглото.

— Оставаш тук.

— Но това е твоята стая — в гласа ми се долавяше лека паника.

— Добро наблюдение.

— Не мога да остана тук. С теб.

Боун скръсти ръце на гърдите си.

— И защо не, по дяволите?

— Защото не мога. Това не е… аз просто… не мога.

Боун свали шапката си и я сложи на нощното шкафче, преди да прокара ръка през рошавата си кестенява коса.

— Прекалено късно е да спорим за това. Нека се измием, да поспим и на сутринта ще мислим за всичко.

Не исках да бъда неблагодарна… наистина не исках… но не можех да споделя леглото с Боун. Знам, че бяхме правили секс, но това бе интимност на съвсем друго ниво.

— Ама…

— Имаш изкълчен глезен и носиш проклета шина. Не е като да се опитвам да те чукам тази вечер, Рип. И двамата имаме нужда от сън.

Зърната ми настръхнаха, малки предатели, наперващи се дори при думите му да се опитам да те чукам.

— Без значение колко силно го искам.

Огънят в сините му очи ме съсипа. За един дълъг миг, двамата се гледахме и само след няколко секунди, през тялото ми потече гореща вълна.

Какво има в този мъж, което ме възбужда така, както никой не го е правил преди? Не бе честно да нямам контрол върху физическите си реакции, когато стане въпрос за Боун.

Преглътнах и ми се прииска той да каже нещо.

— Убиваш ме, захарче. Знаеш, че като ме гледаш така, няма да успея да удържа на думата си — гласът му бе дрезгав и изпълнен с обещания, и бях на секунда от това да се предам.

Изненадващо, Боун пръв откъсна поглед от моя, обръщайки се и пъхайки ръце в джобовете си. Когато се обърна към мен след няколко секунди, горещината бе потушена.

— Ще те занеса до банята, за да си свършиш нещата. Викни, ако имаш нужда от помощ. Вероятно някъде в долното шкафче има нова четка за зъби. Икономката ги бута във всяка баня.

Без повече дискусии, той ме вдигна на ръце и ме отнесе в баня, по-голяма от апартамента ми. Е, стария ми апартамент. След като ме спусна внимателно да стъпя на пода, излезе и затвори вратата, а аз заподскачах на един крак, сядайки на тоалетната.

Какво правя тук?

Поемайки си дълбоко дъх, обух метафорични гащи на голямо момиче и свърших каквото трябваше да свърша. С измити лице и зъби, отворих вратата, за да видя как Боун слага тениска и долнище на анцуг на леглото. И двете бяха огромни.

— Може да се преоблечеш, докато съм там. — Той ме вдигна и ме отнесе отново до леглото, преди да дръпне дрехите по-близо до мен. — Това е най-доброто, което успях да намеря. Ще се върна след няколко минути. — Думите му бяха сковани и липсваше лекотата, с която свикнах да говорим.

Боун изчезна в банята, а аз побързах да се преоблека. Тениската ми седеше като рокля и бе със същия размер като онази, която ми облече, след като онзи пияница ми скъса блузата в Белия жребец, затова реших да прескоча анцуга. Може и да беше лоша идея, но така или иначе, бе прекалено голям.

Погледнах леглото. Това е наистина лоша идея. И все пак се пъхнах под завивките, дърпайки ги до брадичката си.

Брилянтният ми план бе да се преструвам на заспала, когато той излезе от банята, но се случи така, че не ми се наложи. Изтощението ме надви за рекордно време.