Мегън Марч
Истински порочно (30)

Глава 30

Рипли

Устата ми остана отворена от думите на Боун, а той се наведе към мен, за да открадне още една целувка, преди да забие члена си дълбоко в мен, още с първия тласък. Пресегнах се, за да се хвана за хладното дърво и преди да успея да се приспособя към това колко добре ме изпълваше, той се отдръпна и се тласна отново напред. Бързо, а след това бавно. Бързо и после бавно. Промяната на ритъма накара тялото ми да пламне и аз сграбчих по-здраво ръба на бара, докато кокалчетата на пръстите ми побеляха.

Докато той се тласкаше в мен отново и отново, аз се опитах да задържа оргазма си, колкото може по-дълго, все едно му доказвах някаква гледна точка.

— О, Господи — извиках, когато оргазмът се озова на ръка разстояние. — Боун. Боже.

— Дай ми го. Искам да те чуя.

При заповедта му, стонът, който опитвах да задържа, се изля от устните ми.

— Мамка му, да! Да!

Той се тласна в мен и тялото ми се напрегна, а удоволствието прониза всяка моя клетка. Най-после Боун забави тласъците си, а членът му запулсира в мен.

Той простена нещо неразбираемо. Навеждайки глава, притисна челото си в моето, докато се борех да си поема дъх.

Някой започна да блъска по вратата и двамата вдигнахме рязко глава към предната част на стаята.

— О, Боже мой. — Скочих от бара в същия миг, в който Боун излезе от мен. — Трябва да се махнеш от тук. Веднага. Върви!

— Още не съм свалил презерватива от члена си, а ти…

Грабнах дънките и ги задърпах нагоре по краката си. Боун мина зад бара, предполагам, за да свали презерватива си, а аз започнах да обувам ботушите си.

— Върви! — махнах му към вратата, докато той прибираше члена си и закопчаваше панталоните си.

— Да не си луда? Посред нощ е, мамка му. Няма да те оставя да отвориш сама вратата.

— Тогава се скрий.

— Няма начин.

Удрянето по вратата прозвуча отново.

— Изгубих си портфейла! — извика глас отвън. — Има ли някой?

Забързах към вратата, но Боун се пресегна и хвана ръката ми, издърпвайки ме назад.

— Днес направи куп пари. Замисляла ли си се, че някой може да реши да дойде и да те ограби?

— Чувам ви гласовете! Отворете! Искам си портфейла!

— Стой зад мен — нареди Боун.

— Не можеш да отвориш вратата. Той ще те види.

Боун ме изгледа лошо.

— Предпочитам да си в безопасност, вместо да се тревожа дали някакъв пиян задник ще ме види тук. Стой зад мен.

Сумтейки, аз се подчиних. Боун отвори вратата и хлапето, с тениската с емблемата на колежа Вандърбърд, падна напред.

— Какво искаш мамка му? — излая Боун.

Хлапето вдигна глава и бе ясно, че го разпозна.

— Мамка му, човече, това е дори по-добре от портфейла ми — преди някой от нас да успее да помръдне, момчето вдигна телефона си и направи снимка на мен и Боун. Заедно. С разрошената ми от секса коса.

Боун посегна към телефона, но хлапето беше по-бързо и скочи в таксито чакащо го на пътя.

— Давай! Давай!

Със свистене на гуми, таксито отпраши.

Тениска на колежа Вандърбърд. Той беше този, който продаде видеото.

Боун затръшна вратата и се обърна към мен.

— Имаме сериозен проблем — казах му аз.

* * *

Боун се насочи към задната врата, носейки в ръка портфейла на малкия шибаняк. Някой го бе хвърлил зад бара, но разбира се, парите липсваха.

— Той ще продаде снимката, преди да се добереш до него. Със сигурност вече се е свързал с онези, на които продаде видеото.

Боун спря до вратата.

— Точно заради това си тръгвам сега, вместо да остана и да те чукам втори път, както бях планирал.

Скръстих ръце на гърдите си.

— Това повече няма да се случи. Никога.

Изражението му потъмня.

— Заради проклетото ти правило ли? Това са простотии и ти ги знаеш.

Не бяха простотии, когато пресата ме обвини, че съм курва като майка ми.

— Не мога да го правя. Няма да го правя — тонът ми бе настоятелен.

Боун наклони глава настрани, гледайки ме внимателно.

— Дай ми една добра причина.

Отпуснах ръце и изпънах рамене.

— Няма нужда да ти давам причина, за каквото и да е било. Няма да се срещам с теб. Няма да стане.

Боун се оттласна от вратата и се приближи, извисявайки се над мен. Висока бях метър шейсет и пет, но заставайки до неговата метър и осемдесет и пет широкоплещеста височина, се чувствах наистина дребна.

— Кой е казал нещо за срещи?

Първият ми инстинкт бе да му кажа да си върви, но нещо ме спря. Може би спомена за най-добрите оргазми в живота ми.

— Тогава какво искаш? Реванш?

Той сви рамене.

— Защо не? На кой ще навреди?

— На мен! Аз съм тази, която пресата нарича курва. О, и барът ми ще затвори до три месеца, ако не се справя да платя глобите и да изпълня препоръките на началника на пожарната команда, което ще глътне всичките пари, които спечелих.

— Остави аз да се тревожа за това. Ще докарам хора тук, но няма да надвишават легалния капацитет, а пиара ми ще се оправи с пресата. Всичко, което трябва да направиш, е…

Вирнах брадичка.

— Да бъда на разположение за теб, когато и където поискаш? — шегувах се, изричайки думите, тъй като самата идея беше смехотворна.

Доволната усмивка на Боун беше всичко друго, но не и шега.

— Точно.

— Махай се! — изкрещях аз.

Очевидно знаейки кога да се оттегли, Боун вдигна ръце във въздуха и отстъпи назад.

— Помисли си. А аз отивам да издиря онзи малък шибаняк. Фриско има номера ми. Уведоми ме, когато вземеш решение.