Мегън Марч
Истински порочно (39)

Глава 39

Боун

Вълна от собственически чувства премина през мен, когато видях Райли дълбоко заспала в средата на леглото ми.

Никога не бях се чувствал така с Амбър, вероятно защото тя не харесваше тази стая и настояваше да остава в една от спалните за гости, в редките случаи, когато прекарваше времето тук.

Колкото повече прозрения имах за Амбър, толкова повече осъзнавах, че бях избегнал куршума. Гордостта ми бе понесла голям удар, но имах късмет, че се случи така, както стана. Бях толкова потънал в мечтата да имам някой, който ще е само мой, и с който да създам семейство и да изградя живота си, че се бях оказал сляп за факта, че човекът, който бях избрал, не е правилният.

Както винаги, мама се бе оказала права.

Когато се плъзнах под завивките и легнах на една страна, тялото на Рипли се сгуши в моето, така че гърбът й да се опре в гърдите ми. Обвих една ръка около нея и напрежението в тялото ми се изпари.

Преди да се замисля защо ли е така, потънах в сън.

* * *

Слънчевата светлина ме огря и отметнах завивките, опитвайки се да избягам от горещината. Горещината. Завъртях се рязко, очаквайки да заваря тъмнокоса дива котка в леглото до себе си, но нея я нямаше.

Да не би да съм сънувал всичко?

Тогава забелязах анцуга, който й предложих вчера, все още да седи в края на леглото.

Не, определено не съм сънувал.

Което значеше, че моята дива котка куцука нейде из къщата, вместо да си почива, така че глезенът й да се излекува.

Станах от леглото и се насочих към вратата. Обикновено, бих спрял да си взема някаква дреха, защото обичах да спя напълно гол, но снощи, заради Рипли, сложих едни шорти. Последвах носа си към кухнята, но не можех да определя аромата.

Рипли вдигна кошницата на фритюрника от мазнината и изсипа златисти кръгчета в чиния с хартия на дъното.

Майко мила. Тя понички ли прави?

Сутрешната ми ерекция стана твърда като скала и не само защото тя бе облечена с тениската ми, която се надигна до горната част на бедрата й, докато се пресягаше към горния шкаф.

Всемогъщи Боже, не знам какво съм направил, за да заслужа това, но обещавам, ще го направя пак, много скоро.

Рипли се обърна и се стресна като ме видя, изпускайки пакет с пудра захар на плота. Малка част от бялата прах полетя към гърдите й.

— Исусе, изкара ми ангелите. Грамаден мъж като теб не би трябвало да може да се движи толкова тихо.

— Наистина ли правиш понички? От остатъци?

— Дам.

Запътих се към нея.

— Трябваше да те доведа у дома много по-рано.

Спрях само на крачка от нея и, мамка му, тя ухаеше невероятно. Ако жените носеха парфюм с аромат на понички, се обзалагам, че мъжете щяха да се бият за тях.

— Трябва да сложа последните три да се пържат, за да приключа и да започна да правя глазурата.

Навеждайки лице към нея, приближих устни на милиметър от челото й.

— Колкото и да си секси точно сега, облечена с тениската ми и приготвяща любимата ми храна, трябва да излезеш от тази кухня и да дадеш почивка на глезена си.

Дъхът й помилва кожата ми, което не успокои с нищо ерекцията ми.

— Бях седнала, докато пържех. — Тя кимна към стола зад нея.

Вдигнах я и я сложих на стола.

— Аз ще ги довърша.

Тя завъртя глава и не можах да устоя, затова се наведох и леко обхванах със зъби перфектната й долна устна, подръпвайки я. Рипли застина. Пуснах я, но прокарах език вкусвайки я.

— Толкова адски секси си. Вкусът ти е все едно вече си се добрала до някоя поничка — казах й и не желаех да се отдръпна от нея. — Желая те, Рипли. Наистина, адски много. Ако бе останала в леглото ми, когато се събудих, точно сега членът ми щеше да е заровен в теб и щях да те карам да крещиш.

Дишането й се забърза и аз вдигнах ръка, за да я прокарам по кожата на бедрото й, повдигайки леко ръба на тениската нагоре.

— Ще ти хареса ли?

Кимането й почти не можеше да се регистрира като помръдване.

— Ако посегна между великолепните ти бедра, ще открия ли, че си влажна?

Тя не отговори, само преглътна шумно.

— Никакъв отговор ли? Е, май ще трябва да разбера сам.

Плъзнах ръце покрай бедрото й, обгърнах прекрасния й гол задник и стиснах в шепи меката плът, стенейки.

— Имаш ли някаква идея колко секси е това, че никога не носиш бикини? Исусе.

— Аз…

Каквото и да искаше да каже, се изгуби в стона, който издаде, когато прокарах ръка по горещия й влажен център.

— Исусе Христе, жено. — Тласнах два пръста в нея и Рипли се изви към мен.

— Майната им на поничките. Искам теб.