Мегън Марч
Истински порочно (46)

Глава 46

Рипли

„Има много неща, които харесвам в теб, Рипли Фишър.“

Кълна се, поне петдесет процента от това, което излиза от устата на Боун Трашър, ме караше да искам да му се метна отгоре. Как го прави?

Той дори изглеждаше адски секси, докато стреля с пушката, което никога не съм мислила, че може да ми хареса в някой мъж, дори и да е бил секси актьор по телевизията.

Когато взех пушката от него, нервите ми бяха опънати до крайност. Мама и Джил бяха застреляни. И двамата са умрели за минути, пишеше в доклада на полицията.

— Добре ли си? — попита Боун.

Откъснах се от мислите си, връщайки се в настоящето.

— Да. Добре съм — знаех, че крещя, но не ме е грижа. Ако говоря тихо, дори сама не можех да се чуя.

Боун ми помогна да наглася пушката на рамото си. Вдигнах мерника, както ми обясни той, издърпвайки малката метална част на върха между двете метални парчета, по-близо към мен. Когато през дупчицата видях кръглата оранжева мишена, натиснах спусъка.

Подскочих при изстрела, но мишената не се завъртя както когато Боун я улучи.

— Изплаши се, очаквайки пушката да отскочи към теб, но сега видя, че няма да се случи. Затова се успокой и закови мишената. Ясно?

Боун говореше достатъчни високо, за да го чуя през защитните слушалки, и аз кимнах.

По някаква причина, въпреки че нямах желание да направя това, сега бях супер решителна да се справя. Исках да улуча мишената.

И няма нищо общо с оргазмите, които ми обеща.

Добре, това бе лъжа.

Фокусирах се върху мишената и си поех дълбоко дъх щом се прицелих, изпускайки го бавно, преди да натисна спусъка. Не знам къде се удари куршума, но мишената се завъртя, доказвайки, че съм улучила. Вдигнах глава.

— Успях!

Боун взе пушката от мен и пусна предпазителя й, преди да ме нацелува до несвяст.

— Това е моето момиче — каза той, достатъчно тихо, че едва го чух заради слушалките.

Гореща вълна изпълни гърдите ми и ми изкара акъла в същото време.

Харесвам го. Много.

* * *

Боун ме задържа пред мишените, докато стомахът ми закъркори, но все още не бях улучила три поредни. Можех да закова две, но третата все не се получаваше. Той ме потупа по рамото след последния провал.

— Хайде да те взема и да отидем да хапнем от онези вкуси остатъци от крилца. Няма да те държа тук вън докато умреш от глад.

Вдигнах слушалката от едното си ухо.

— Имаш ли още куршуми? Ще пробвам още веднъж.

Тъмните вежди на Боун се повдигнаха, докато ме гледаше.

— Така ли?

Кимнах.

— Нали знаеш, че ще те накарам да свършиш супер силно, без значение дали улучиш три пъти или не? Защото, захарче, ти си най-сексапилното момиче, което съм виждал в живота си, щом свалиш гарда. — Онова топло чувство отново пламна в мен. — Особено, когато погледна към лицето ти, докато устните ми са между бедрата ти. — Боун ми намигна.

Топлото чувство не изчезна, когато той почна да се прави на умник. Вместо това нарасна и слабините ми бяха обхванати от пламъци.

Боун Трашър е опасен… по-възможно най-добрия начин.

— Куршуми — казах, протягайки ръка.

— Някой някога казвал ли ти е, че си упорита като муле? — Вместо да ми подаде ръка и да вземе оръжието от мен, както правеше през целия ден, той сложи десет патрона в ръката ми.

— Не мисля, че някой, който познавам, някога е притежавал муле.

— Нашите имаха муле по едно време. Бяха го осиновили от някаква ферма, защото собственикът мислел да го продаде на фабрика за лепило или някаква такава простотия, а майка ми нямало да го позволи, след като научила. Пратила баща ми да се пазари със стареца. Мама останала в пикапа с пушка в скута, само в случай че мъжът откаже, или поне така казва татко.

— Тя изглежда е доста борбена.

Усмивка разтегна лицето на Боун.

— Такава е. Най-добрата жена, която познавам. Наречи ме мамино синче, ако искаш, но дължа всичко на тази жена. — Той ме наблюдаваше как зареждам внимателно пушката. — Трябва да дойдеш с мен и да се запознаеш с тях. Ще те харесат. Мама веднага ще разпознае сродна душа в теб.

Ръката ми потрепери, когато той заговори за това, че трябва да се запозная с родителите му. Сякаш това между нас е много повече от просто секс, за да забрави бившата си, която го заряза по най-скандален начин.

— Звучат като страхотни хора — приключих със зареждането на пушката, сложих обратно слушалките си и вдигнах пушката на рамо. — Време е за екшън — прошепнах на себе си и се прицелих към първата мишена.

Формата й беше като на катерица и през целия ден имах доста успех с нея.

Съжалявам, г-н Катерица. Ти си само пластмаса. Нямаше да те застрелям, ако беше жив.

Стиснах спусъка и изстрелях първия куршум.

Попадение! Катерицата се завъртя на металната си рамка.

Зад мен чух поздравленията на Боун и ми се наложи да се боря да запазя концентрацията си, вместо да позволя на усмивка да извие устните ми.

Никакво празнуване, докато не спечеля.

Насочих се към мишена номер две, която бе във формата на някакъв гризач. Забавих дишането си и стрелях.

Попадение! Вместо да изтанцувам танца на радостта, не показах по никакъв начин вълнението си, защото вече бях стигала до тук няколко пъти.

Нямай големи очаквания, Рип. Нали точно на това те е научил животът? Това е най-добрият начин да избегнеш разочарованията.

Депресиращо, но самата истина.

Открих мишена номер три. Беше заек. Пропуснах го четири или пет пъти до сега. Може би защото мислех, че зайците са супер сладки и когато бях на седем исках зайче от зоомагазина, но татко каза, че няма начин да пусне това нещо в апартамента ни. Почти се насочих обратно към катерицата, тя беше нещо, което можех да улуча, но бях решена да не тръгвам по лесния път. Нямаше смисъл да спечеля, ако не го направех по начин, който значи нещо.

Фокусирайки се върху заека, си представих малката пухкава твар да се завърта към мен и да ми се подиграва, задето не съм я улучила. Вече не си толкова сладка, гадино.

Затаих дъх и натиснах спусъка. И заекът се завъртя!

Пуснах предпазителя и снижих цевта, преди да скоча от стола си и да хвърля слушалките. Боун грабна пушката от ръката ми, сложи я настрани и обви с ръце кръста ми, вдигайки ме във въздуха над главата си и завъртайки ме в кръг.

— Един страхотен изстрел за човек, който не е докосвал пушка през живота си. Мамка му, захарче, това беше трепач.

Той ме снижи надолу, позволявайки ме да се плъзна по тялото му. Горещината туптяща между бедрата ми се завърна.

Желая го. Опитах се да измисля думите, с които да му го кажа. Нещо просто, но изгубих шанса си, когато стомахът ми изкъркори.

Боун ме понесе към къщата.

— Първо, ще си изпълня обещанието, после ще хапнем от крилцата, които останаха, и на края ще те изведа на разходка. Искам да ти покажа нещо.