Мегън Марч
Истински порочно (4)

Глава 4

Боун

Къде по дяволите ме бе довел Фриско? Това беше въпросът, който ми се въртеше в ума, докато гледах как тъмнокосата барманка сипва щедро количество Джак в чаша с лед, преди да сипе кола с пистолета за сода.

Рипли? Старицата така ли каза, че се казва барманката? Погледът на Фриско не се откъсваше от нея откакто влязохме тук и можех да видя защо.

Извивките й изпълваха дънките, сякаш тя бе само цици, дупе и гъста блестяща коса. На практика пълна противоположност на Амбър. Приятелката ми беше невероятно слаба, като повечето момичета в индустрията, които бяха принудени да поддържат фигурата си, заради няколкото килограма, които прибавя камерата. Без значение какво й казвах, не можех да я накарам да изяде един бургер, дори ако от това зависеше живота й.

Не можех да си представя тази барманка да хруска салата без сос или да кълца едно малко парче риба на миниатюрни квадратчета, за да хапва по едно през няколко минути. Не, тя изглеждаше от типа, който щом влезе в ресторанта ще си поръча голяма пържола и ще набоде някой с вилицата си, ако се опита да си вземе парченце.

Мистерията не беше защо Фриско идва тук, а защо тя отхвърляше авансите му.

Когато Рипли плъзна безмълвно питието пред мен, взе една чаша и погледна подозрително Фриско със сивите си очи.

— Сигурен ли си, че искаш обикновеното? Последна възможност да пробваш нещо ново — тя задържа чашата под кранчето, чакайки.

— Кой си мислиш, че съм аз? Дай ми този Бъд, сладурче.

Тя стисна дръжката на кранчето.

— Колко пъти съм ти казвала да не ме наричаш така?

В огледалото на бара забелязах как Фриско й намигна.

— И все пак продължавам да те наричам така… затова кой мислиш, че е по-твърдоглав?

Тя отпусна ръка на бедрото си и го погледна.

— Когато кажа не, значи е не, Фриско. Не се правя на трудно достъпна. Не се интересувам от теб.

Той плесна ръка на гърдите си.

— Ранен съм. Почти смъртоносно. Имаш късмет, че имам здраво его иначе щеше да ми създадеш комплекси.

Рипли извъртя очи и натисна дръжката, пълнейки чашата му с бира.

От стереото звучеше Уили Нелсън и аз отпих, оценявайки голямото количество Джак, което ми беше сипала, докато се изливаше в гърлото ми. Потопих се в музиката и старомодната атмосфера, докато Фриско и Рипли си говореха. Пърл се върна от тоалетната и се настани на мястото си, започвайки да си говори със съпруга си за нещо случило се през 1967-ма година.

Позволих на всичко да се излива около мен и да прогони гадостите, които ме притискаха.

Може и да не съм се сгодил днес, но това можех да направя и по-късно. Обаче бях забил убийствен нов сингъл и бях разкарал адски якото си возило.

Единствената ми тревога бе какво се е случило с Амбър. Телефонът ми остана мълчалив в джоба и през ума ми се редуваха най-ужасни сценарии, докато не се насилих да ги избутам настрани.

Два часа по-късно, на въпроса ми бе отговорено по начин, който никога не бих могъл да предположа.