Мегън Марч
Истински порочно (43)

Глава 43

Боун

В десет часа тази сутрин се предполагаше, че ще давам радио интервю, но го отмених, когато след закуска, Рипли ми каза, че трябва да отиде в дома на приятелката си Хоуп и да заеме пикапа й, за да организира спасителна мисия.

На кратко казано, след доста спорове и това, което смятах за най-секси сделката, която бях сключвал в живота си, ето ме тук, вместо на интервю.

Барът беше тъмен и тих, когато влязох вътре. Единствената светлина идваше от няколко флуоресцентни лампи, които вероятно би трябвало да държат нарушителите настрани.

Е, при мен не се получи.

Клетката на птицата беше в ъгъла, покрита с лилаво покривало с цип. Около метър и половина висока, метър и двадесет широка и под метър дълбока. Просто казано, прекалено голяма, че да я отмъкна сам, но, все тая, щях да се справя.

Когато обгърнах в меча прегръдка клетката, за да я вдигна от стойката, птицата се разкрещя.

— Код червено. Код червено. Опасност, Уил Робинсън. — После тонът му се промени. — Ще те убия, копеле.

Да, всеки горе вече щеше да е буден. Обърнах се, понесъл клетката щастлив, че не е толкова тежка, колкото си мислих, и се насочих към вратата.

— Съжалявам, приятелче — използвах клетката, за да бутна вратата да се отвори.

— Код червено. Вървящ мъртвец.

Щом се озовах навън, мислейки си, че това мина много по-гладко отколкото очаквах, Рипли изскочи от пикапа и забърза покрай него, за да отвори задната врата.

Проклинах я на ум, докато птицата ме псуваше на всеослушание.

Преди да тръгнем бях свалил седалките, и сега с отворената широко врата, просто трябваше да пъхна клетка вътре. Благодаря на Бога, че се побра.

— Завлечи си задника вътре, жено. Казах ти…

— Имаше нужда от помощ.

Тя бе по-твърдоглава и от мен, което си е нещо доста голямо. Затръшнах вратата и вдигнах Рипли, притискайки тялото й към своето, докато заобикалях пикапа и я вдигнах по-високо, за да я настаня на седалката.

Птицата крещеше, но не можех да разбера какво казва. Така или иначе не беше важно.

— Следващия път, когато отвличам птица за теб, ще си държиш сладкото дупе в колата. Ясно?

— Добре — извика тя. — Сега остана само стойката и може да се изнасяме от тук — лицето й доби тъжно изражение. Вероятно мислеше как живота й се бе променил само за ден, с помощта на безполезния й баща и проклетата й братовчедка.

— Дай ми две минути и изчезваме. Дръж се здраво, захарче.

Затворих вратата и се насочих обратно към бара. Със стойка за клетката и торба птича храна бях готов да се изнеса от бара, когато откъм стария апартамент на Рипли се чу звук от стъпки.

— Какво си мислиш, че правиш?

Беше братовчедката Бранди. Беше облечена с някаква копринена одежда с пухчета, каквито може да видиш върху стриптийзьорките, след като приключат с танците на пилона. И беше очевидно, че в тази жена нямаше и капка скромност, тъй като можех да видя ясно и двете й зърна.

— Изчезвам от тук.

Тя погледна стойката и чантата в ръцете ми, а след това и ъгъла, в който обикновено стоеше клетката. Лицето й се изкриви в грозна гримаса.

— Трябваше да се сетя, че тя ще се върне за шибаната птица. Но това не значи, че ще ти позволя да си тръгнеш с нея.

— Вече го направих, затова какво ще направиш по въпроса?

— Мога да се обадя на ченгетата. Ще те арестуват за влизане с взлом и задето ми крадеш нещата. Обзалагам се, че репортерите ще се спукат от кеф, ако им продам и тази история.

С една ръка на дръжката на вратата, бях готов да се изнеса от тук, но чувайки думите й „ще се спукат от кеф, ако им продам и тази история“ ме накараха да се закова на място.

— Какво каза току-що?

— Че репортерите вероятно ще платят за такава история.

Свалих ръка от вратата и направих крачка към Бранди. Тя може да не блестеше с особен интелект, но разпознаваше деветдесет килограма разярен мъж, щом го видеше.

— Не, ти каза и тази. Все едно вече си им продала история.

Изражението, което премина през лицето й, ясно гласеше О, мамка му, хванаха ме. Но тъй като тя бе от този тип жени, реши да излъже.

— Не съм направила нищо. Нищо не можеш да докажеш. Онази кучка братовчедка ми ти е промила мозъка.

— Затваряй си устата. Не изричай името й. Забрави за съществуването й. Ясно? Защото вече мога да предположа какво си направила. Продала си историята, че съм бил тук онази вечер. Сега вече всичко има смисъл. След като ме изцеди за хилядарка вероятно си ги профукала за простотии и си решила да изкараш още някой друг долар. — Направих още една крачка към нея, но Бранди бързо направи крачка назад, преди да изпъне рамене и да вирне брадичка.

Много бързо спря да се прави на невинна.

— Не ме е страх от теб. Не можеш да ме пипнеш. Имам номера на един мъж, който ще плати за всичко, което му снеса, и само да ме пипнеш с пръст, гарантирам ти, че той ще получи историята на живота си. — Изсъска тя и беше очевидно, че вярва, че държи печеливша ръка. Но грешеше.

— Мислиш, че си първата отрепка, която ме заплашва с кофти публикации и измислени истории? Не ми дреме какво ще кажеш за мен. Давай, пробвай се. Ще те погреба.

Не знам от къде намери куража, но каза.

— Може да не те е грижа за собствената ти репутация, но гарантирам ти Рипли ще се заинтересува. Искаш ли още истории за това как си я направил своя курва, точно както Джил направи с майка й? Успех след това да я накараш да си разтвори краката за теб, Боун.

Темпераментът ми избухна и пред очите ми падна червена пелена. Никога не бях посягал на жена в гнева си и нямаше да започвам точно сега, но никога не бях срещал някой, който да изпитва така самообладанието ми.

— Имаш късмет, че не си мъж, иначе щях да наритам зъбите в гърлото ти.

— И тогава аз ще притежавам задника ти. Внимавай къде стъпваш, големецо. Не искаш отново да ме ядосаш. — След това тя реши да промени темата. — Освен това, ако си добър с мен, мога да ти покажа колко по-добра съм от братовчедка ми. Ако искаш жена, която знае какво прави, избрал си погрешната.

Имайки предвид заплахите и това, че започна да говори простотии за Рипли, вече нямаше да се сдържам.

— Ти си просто евтина курва търсеща безплатна езда. Знаеш ли колко момичета като теб съм срещал в този град? Стотици. Хиляди. Лесно идвате и лесно си тръгвате. Не си струва цената на кондома, който трябва да купя, преди да пъхна члена си в теб, за да съм сигурен, че няма да пипна нещо, което си си лепнала от последния нещастник, който си изчукала снощи. — Сложих поставката на пода и посегнах към задния си джоб, за да извадя няколко стотачки и да ги хвърля към нея.

— Това е за птицата. Повече са отколкото може да изкараш с чукане и са последните пари, които ще получиш от мен.

Тя си пое възмутено дъх, но аз приключих с тази кучка. Отворих вратата и излязох.

Опитай да продадеш това на таблоидите.

Опитах да успокоя гнева си, но дори след седемте метра от задната врата до колата ми, не се получи.

Отворих вратата, метнах стойката до птицата, която все още крякаше простотии и затръшнах вратата, преди да се настаня на шофьорското място.

— Всичко наред ли е? Беше вътре доста време.

— Попаднах на братовчедка ти. Беше прекрасно изживяване. И под прекрасно, имам предвид, че предпочитам да си премажа пишката на някоя врата, отколкото да говоря отново с нея.

Лицето на Рипли пребледня, докато подкарвах пикапа на задна.

— О, мамка му. Какво ти каза?

— Цяла купчина простотии, които не искам да повтарям.

— Значи толкова зле? Не се изненадвам щом става въпрос за Бранди. — Рипли стисна ръце в юмруци, а птицата изкрещя.

— Мръсна курва.

Превключих на първа и потеглих напред.

— Поне за едно птицата има пълно право.

Рипли ме стрелна с поглед.

— Какво имаш предвид? Да не би… тя да не…

— Да не ми предложи да ме изчука? Не точно.

Рипли си пое дълбоко дъх.

— Тази кучка.

— Ще й отделим само още две минути и приключваме да говорим за нея, защото не го заслужава. — Рипли кимна и аз продължих. — Какво се е случило между вас двете, за да бъде толкова зла и огорчена?

Раменете на Рипли се извиха напред и тя обви ръце около себе си.

— Иска ми се да знам. Баща й я изостави, няколко месеца след като се роди, а майка й, моята леля от страната на мама, не беше най-добрият родител. Тя имаше същото поведение… все едно животът й е длъжен за нещо и не й го е дал.

— Ясно. Край на темата — погледнах в огледалото за обратно виждане и добавих. — Време е да закараме тази птица у дома.