Мегън Марч
Истински порочно (20)

Глава 20

Рипли

„Мога да видя защо си привлякла толкова внимание тази вечер.“

Толкова мъжко изказване, такова, което на мига ме накара да застана нащрек.

— Мога да се обличам както си искам. Това не значи, че пращам покана, някой тъпанар да ми се пуска.

Големите татуирани ръце на Боун… ръце, които творяха магия с китарата… издърпаха колана настрани и аз изскочих от колата, блъскайки се в голите му гърди и едва не съборих и двама ни на земята. Ръцете му се обвиха около мен, притискайки ме към горещото му тяло, задържайки ме изправена на място.

О, мили Боже. Докосвам голите гърди на Боун Трашър. Мразех се, задето истерясвам за нещо толкова просто, но си казах, че няма значение чий са гърдите, защото, мамка му, този мъж бе твърд като скала.

— Уоу, захарче. Не се опитвах да те разяря, но изглежда въпреки всичко съм много добър в това.

И двете ми длани бяха притиснати към кожата му, а в пияното ми състояние езика ми нямаше цедка.

— Исусе, изваян си като животно.

— А ти си изваяна като сексбомба.

Дрезгавият му глас ме порази на местенца, които не биваше. Зърната ми се втвърдиха, а дори не исках да си помислям какво става в долната част на тялото ми.

Искам да го мразя. Да мразя всичко в него. Той не трябва да ме кара да искам да се покатеря върху него и да забия флаг с надпис „Рипли беше тук“. Няма начин. Няма начин.

Но тялото ми отказваше да получи съобщението си. Бутвайки гърдите му, аз направих крачка назад, излизайки от топлото обкръжение на ръцете му. Когато се врътнах към вратата, краката ми се подкосиха и полетях напред.

— Мамка му, момиче. Колко точно си пила тази вечер?

— Не ми чети лекции за пиенето. Не е като да не съм те гледала да го правиш и ти.

Завлачих се до вратата и натиснах дръжката, но очевидно беше заключено. Мушнах ръка в чантата си и затърсих ключовете си, но очевидно се забавих прекалено много.

— За Бога, жено, дай на мен, иначе ще висим тук цяла нощ.

Завъртях рязко глава настрани, за да го изгледам.

— Може да си вървиш вече.

— Все едно ще те оставя сама през нощта в този квартал. Не минах през всички тези неприятности, за да те доведа у дома, само за да те зарежа тук отвън сама.

— Напълно способна съм да се грижа за себе си. Никой през живота ми не си позволявал да ме поучава и съм се справила идеално с всичко.

Не мислех колко жалко звучи изявлението ми, защото бях прекалено заета да си ровя в чантата. Разтърсих я, ослушвайки се за дрънченето на ключовете, но по някаква причина просто не можех да ги открия.

Боун издърпа чантата от ръцете ми и ги откри след секунда. Той ги пробва един по един на ключалката, докато не отвори, а после влезе след мен.

— Какво правиш? — чух, че Естебан шумоли в клетката си, но не каза нищо, което ме наведе на мисълта, че папагалът е прекалено изморен, че да си направи труда.

Боун затвори вратата зад себе си и заключи.

— Защо все още си тук? — умишлено говорих тихо, за всеки случай, ако Естебан не бе напълно заспал. Въпросът ми не бе особено приятелски, но нямаше как да го избегна, защото не просто се стараех да не събудя папагала, но и да изпратя съобщение на тялото си, че не харесвам Боун Трашър и че зърната ми трябва да се успокоят малко.

Тялото ми обаче все още не получаваше съобщението.

— Тук съм, за да се убедя, че няма да си счупиш врата, докато се качваш по стълбите. Хайде, дивачке. Нека да те сложим в леглото, за да мога да отида в своето.

Представих си Боун Трашър, полугол, излегнат върху синята ми износена кувертюра, притискайки твърдото си горещо тяло към моето и карайки ме да забравя всички проблеми в живота си, а устата ми се напълни със слюнка.

Майко, мила. Желая го.

Спри, Рипли.

Горещина изригна ниско в корема ми и се страхувах какво може да направя, ако не пъхна задника си веднага под студените струи на душа.

— Добре съм — завъртях се и се насочих към ключа на осветлението.

Само дето, заради пияното ми състояние, координацията ми не бе толкова добра, колкото вярвах, и отново се озовах притисната към голите гърди на Боун.

Толкова е нечестно. Как се очаква от мен да го мразя, когато ухае толкова хубаво, и просто можех да отворя уста и да го близна, за да разбера дали вкуса му е толкова хубав, колкото аромата му…

О, Боже мой. Трябваше да спра. Веднага.

Но тъмната набола брада по брадичката му се потърка в бузата ми, когато наведе глава да проговори, хващайки ме отново неподготвена.

— Просто ми позволи да ти помогна. Смятай го за доброто ми дело за деня и веднага след това ще изчезна от живота ти.

Умът ми започна да протестира, че не искахме той да си отива, защото трябваше да се покатеря по него. Защо се обръщах към себе си с кралското „ние“? Наистина съм пияна. Може би затова той не се държи като задник.

— Защо не се държиш като задник? — въпросът изхвърча през устните ми, защото очевидно бях решила, че искам по-точен отговор на това.

Гърдите на Боун… все още голи и излъчващи страхотния аромат, който караше феромоните ми да пощуреят… се разтресоха, когато той избухна в смях. Вибрациите отекнаха през тялото ми, настанявайки се между бедрата ми и карайки краката ми да затреперят в ботушите.

Той вдигна глава.

— Захарче, ако точно сега можеше да прочетеш мислите ми, щеше да знаеш, че едва успявам да не се държа като задник.

Вдигнах глава и срещнах блестящите му сини очи. Как може да гледат така нежно и в същото време в очите му да гори такъв огън?

— Какво имаш предвид?

Огънят погълна нежността и премина през мен като вибрация, удряйки точно клитора ми. Секунда по-късно, Боун прочисти гърлото си, потуши огъня и ме отдръпна от себе си, все едно току-що му казах, че имам силно заразна венерическа болест. Което за протокола, нямам. Силно заразна или някаква друга.

— Домът ти горе ли е? — гласът му бе дрезгав и изведнъж се почувствах като тъпо пиянде, което трябва да си държи езика зад зъбите.

— Да, но няма нужда да продължаваш от тук. Ще се справя.

Вместо да ме остави да тръгна сама, Боун изръмжа и се озовах с главата надолу върху рамото му, преди да поеме нагоре по стълбището.

— Какво, по дяволите…

— Спестявам и на двама ни една голяма грешка. Сега спри да се движиш, преди да те изпусна по задник.

Каква грешка? Чакай, да не би да имаше предвид… Заплахата да ме изпусне проникна в ума ми, карайки ме да застина на място, но умът ми продължаваше да се върти.

Спри, Рип. Просто спри напълно да мислиш.

Когато той стигна до вратата горе, хвана дръжката в същия миг, в който му казах.

— Заключено е. Черният ключ.

Сумтейки, той взе ключовете, намери черния и отвори вратата.

— Дори нямаш резе. Как, по дяволите, това е безопасно? — вътре в апартамента, ме пусна да стъпя на крака и огледа вратата — Трябва ти резе. Един ритник и тази врата ще е на трески, оставяйки те на милостта на този, който влезе тук.

Още тръпки преминаха през тялото ми от загрижеността му.

Кога беше последният път, когато някой се е тревожил за мен? И защо това ме възбужда толкова силно? О, Боже мой, трябва да го разкарам от тук, преди аз да направя огромна грешка.

Натиснах ключа на лампата и лека светлина озари дневната и кухненския бокс. Свободната спалня бе от дясно, а моята стая от ляво. Видението от по-рано, как Боун ме притиска към кувертюрата, накара погледа ми да се плъзна надолу по страхотните му гърди.

Трябва да го разкарам от тук. Бариерите ми антизнаменитост падаха с всяка индикация, че той може би наистина бе свястно човешко същество… с малко помощ от великолепното му тяло. Не ми дремеше, че това може да ме прави повърхностна, защото не познавах жена, която нямаше да си падне по тези шест плочки, ако ги види. О, чакай, да не би това да са осем плочки?

В омаята, докато броях плочките му… като идиот, трябва да добавя… си спомних, че той току-що беше зарязан от гаджето си, по много кофти и доста публичен начин. И все пак… той не каза нито една лоша дума за нея на пресконференцията, която гледах, заедно с всички хора в този град.

И какво от това? Това не значи, че е по-различен от всички останали.

Боун се обърна, разкривайки ми гледка към гърба си. Милостиви Боже. Не е честно. Тези широки рамене разтягаха перфектно тениската му, но без нея изглеждаше много, много по-добре.

Той пристъпи към вратата, вероятно планирайки да си тръгне и никога повече да не се върне. Това щеше да направи Рипли преди час, много щастливо момиче, но Рипли от настоящето усети как гърдите й се изпълват с паника заради впечатлението, че е на път да изпусне шанса си за нещо наистина страхотно.

Ако беше трезва, идеята никога нямаше да мине през ума й, но след един Господ знае колко питиета и факта, че тялото на Боун бе толкова страхотно, че всеки на нейно място би изгубил добрите си намерение, аз промърморих нещо.

Той спря на няколко крачки от врата.

— Какво каза току-що?

О, Боже, това беше ужасна идея. Прекрати мисията.

— Нищо — отговорих и цвърченето на гласа ми ме издаде, че това е пълна лъжа.

Той се завъртя, направи три големи крачки и спря точно пред мен. С една от магическите си ръце той вдигна брадичката ми нагоре, фокусирайки ме, за да срещне погледа ми.

— Не, каза нещо. Кажи ми какво.

Защо всеки път, щом ми наредеше нещо, усещах тръпка на едно място, където бях сигурна, че не би трябвало при тези обстоятелства?

Поклатих глава.

— Нищо.

— Не, напълно сигурен съм, че като ясен ден, чух думите Секс за отмъщение.