Мегън Марч
Истински порочно (14)

Глава 14

Рипли

— Срита ли го в топките? — попита Хоуп, плъзвайки още едно питие през бара към мен.

Кога за последно бях от другата страна на бара? Цяла вечност и това бе всичко, което успях да измисля. Което обясняваше и защо след три питиета, вече бях напълно замаяна.

— Не. Нямаше да му доставя удоволствието, някоя част от мен да докосне някоя част от него. — Завъртях коктейлното чадърче в чашата с алкохол примесен със сода. — Но му казах да си го начука.

Хоуп отметна глава и се разсмя.

— Супер. Обзалагам се, че не го е очаквал. Той идва тук в края на всяка седмица и си тръгва, обвил ръце около момиче, което е едва достатъчно възрастно, че да пие алкохол.

Вдигнах рязко глава към нея.

— Сериозно?

Хоуп, най-добрата ми приятелка, откакто ходихме заедно в училище за бармани, преди десетилетие, работеше в бара Белия жребец, едно от най-успешните заведения в града. Винаги беше претъпкано с туристи, надяващи се да зърнат някоя кънтри звезда, и количеството пари и алкохол, които се изливат на това място за седмица вероятно щяха да ми стигнат да платя ипотеката, която не знаех, че баща ми е направил.

— Адски сериозно. Преди няколко месеца, той прекара цяла нощ флиртувайки с една от новите сервитьорки, вися тук до края на смяната й. Само петнадесет минути след като си тръгна с него, тя се върна адски бясна.

Отпих от питието си с Краун и Кола, което бе за сметка на заведението, иначе нямаше да го пия.

— Какво се е случило?

— Явно, тактиката му е да качва жените в черешово червения си Курвет и да им казва, че партито няма да започне, докато не му изсмучат пишката. Обикновено, момичетата с които си тръгва са пияни, и предполагам, че веднага се смъкват на колене да го обслужат. Но тя беше напълно трезва и му заявила сам да си го смуче, че да започне партито.

— Браво — отпих отново от питието си. — Защо е излязла с него, след като не е била готова за… това?

Хоуп се облегна на бара, навеждайки се към нея, а циците й заплашваха да се изсипят от изрязаната й блузка, но аз отместих поглед.

— Очевидно е имал дрога и тя я е искала. Но не достатъчно силно, че да го издуха.

Веждите ми се стрелнаха нагоре.

— Дрога…

— Дам. Кока. И нямам предвид Кока-Кола, каквото смучеш в момента.

— Но той е счетоводител. В това има ли някакъв смисъл?

Хоуп започна да се смее.

— Скъпа, няма значение дори да е свещеник. Всеки е пробвал.

Турист с една от онези сламени каубойски шапки се провикна от другия край на бара, докато другите три барманки на Хоуп сипваха питиета и подхвърляха бутилки. Само мисълта, да рискувам по подобен начин да счупя бутилка, караше стомаха ми да се свива.

— Трябва да сервирам още малко питиета, ще се върна при първа възможност.

В Аквариума, сряда вечер бе една от най-бавните вечери, което го правеше за идеалния ден, в който да изляза за час — два. Преди да скъсам с последното си гадже, обикновено в сряда ходех в тях, но това беше преди месеци. Той беснееше, че не мога да му отделям достатъчно време, а аз си мислих, че явно беше от мъжете вярващи в двойния стандарт, тъй като всеки уикенд той пътуваше с различни банди, опитвайки се да пробие в бранша.

Хоуп обикновено ми се караше заради Джоуи, казвайки, че отстъпвам пред правилото си против знаменитости, но аз спорех сърцато с нея по тази тема. Разбира се, жените го сваляха, както правеха с всеки член на банда, но не го правеха заради това кой е. Беше само защото са го видели на сцената. Не е като някой да знае името му, докато го слуша да свири, и определено никой не го помнеше пет минути след като се е отдалечил от барабаните си.

Никога наистина не съм разбирала тръпката да изчукаш мъж от банда. Какво от това, че свири зад гърба на някоя звезда? Кое го прави по-привлекателен от мъжете в тълпата, които ти купуват питие и се забавляват на концерта?

— Уау, не очаквах да те видя тук. Какво се случи с анти-веселие каузата ти?

Миришещият на цигари дъх на Бранди ме обля, когато се настани до мен.

— Какво правиш тук? — попитах аз.

Кискането й ме разяри до крайност. Кълна се, леля ми вероятно е била дрогирана или пияна, когато е забременяла с Бранди, тъй като това момиче не беше наред. Искам да кажа, не е нейна вината, но не можеше да е случайност да е толкова отвратителна.

— Ти как мислиш?

Тя ме стрелна с поглед и не беше нужно да си гении, за да се досетиш. Сигурна бях, че има куп глупави туристи, които да й купуват питиета, докато тя ги тъпче с простотии и истории как се опитва да пробие в Нашвил. Извъртях очи. След това си спомних, че съм й ядосана с причина, а не просто заради нормалното й държание.

— Е, татко не е тук, за да му снасяш какво правя, значи не е за това. — Посегнах към питието си и го изпих наведнъж.

Бранди ме изгледа.

— Той трябва да знае какво се случва. Не е моя вината, че дъщеря му е тотална издънка и ще сравни Аквариума със земята.

Обидата й беше болезнена и дори питието не успя да я притъпи. За щастие, Хоуп забеляза бесния ми поглед и се насочи към нас.

— Да ти донеса ли нещо, Бранди? Или си тук само за да заемаш пространство, докато се довлачи някое окаяно копеле и ти купи пиене, като всеки път щом се довлачиш?

Бранди извъртя очи.

— Дай ми шот 151.

Хоуп сбърчи нос и вероятно аз бяха направила същото, без да осъзнавам.

Бранди се намръщи на двете ни.

— Какво? Ако ще купувам, нека да е евтино. Все пак Рипли не ми плаща достатъчно, че да си взимам от хубавите питиета. Предполагам, че ще трябва да изкопча още пари от…

Завъртях ръце и бутнах чашата си с достатъчно сила, че останалите купчета лед се изсипаха върху почти изцяло изложените й цици.

Хоуп ми хвърли въпросителен поглед, повдигнала вежди.

— Ще ти кажа по-късно.

Тя кимна.

— Още едно?

— Нека е двойно. И може би един шот.

Извинително изражение се появи на лицето й. Хоуп знаеше колко много държанието на Бранди опъва нервите ми. Преди да се обърне, за да направи питието, тя се наведе към мен.

— Скъпа, нали знаеш, че когато решиш да скочиш от кораба и да измъкнеш кръшното си тяло от тази каша, която си забъркала, аз ще съм насреща. Тук за една смяна може да изкараш повече отколкото на твоето място за седмица.

— И да остана бездомна? — не споменах факта, че щях да загубя последната връзка с майка си, заради сегашното ми настроение, защото в противен случай, щях да приключа като ридаеща купчинка върху бара.

Отговорът на Хоуп дойде на мига, сякаш бе обмисляла да го каже и преди.

— Имам футон с твоето име.

Преди да успея да отговоря, тя се плъзна настрани и надолу покрай бара, грабвайки бутилки и започвайки да забърква питиета. Отне ми минута да осъзная, че нямам никаква идея с какво съм заслужила толкова добра приятелка. Очевидно, поне веднъж в живота си, бях извадила късмет. Хоуп беше добър човек.

— О, Боже, мой, наистина ли е той? — гласът на една жена надвика музиката и тя стъпи с колене на стола си, подскачайки върху възглавничката.

Докато аз бях разтревожена дали ще се пльосне по очи на пода, атмосферата в бара се промени на мига. Имаше само една причина за това… щеше да пее знаменитост.

Певецът на сцената спря насред песента и изкрещя в микрофона.

— Дами и господа, гости на Белия жребец, моля посрещнете на сцената Боун Трашър!