Мегън Марч
Истински добър мъж (42)

Глава 42

Логан

Мразех това, че я оставих на летището. Да я гледам как минава през плъзгащите се врати и да знам, че ще се качи на самолета и ще се върне към живота, който с лекота може да поиска да не напуска отново, караше всичко в мен да се свива.

Да, точно сега, тя казваше, че ще се върне, но какво щеше да стане ако промени решението си? Бенър не бе като никоя жена, която някога съм срещал, и част от нещата, които обичах в нея, бяха спонтанността й и липсата й на контрол върху импулсите й.

Тези две неща с лекота можеха да започнат да работят срещу мен, ако тя решеше, че се е насладила на това приключение в малкия град.

Мамка му, сигурно дори няма да й се наложи да се върне за дрехите си, не бе оставила почти нищо, след като опакова багажа си. Как може една жена да напъха толкова много неща в един мъничък куфар щеше да си остане загадка за мен.

Излизах с пикапа си от паркинга, а охраната ми хвърляше злобни погледи. Когато напуснах пътя водещ към летището, телефонът ми сигнализира, че имам съобщение.

БЕНЪР НЮ ЙОРК СИТИ: Много ще ми липсваш.

Точно сега ми идеше да се наритам задето не смених името й в телефонния си указател и да разкарам това НЮ ЙОРК СИТИ, защото това само подсили тревогата ми за това, което можеше да се случи. След като беше покрай мен всеки ден, не бях сигурен, че бихме успели да се справим с връзка от разстояние.

ЛОГАН: Няма да е за дълго.

БЕНЪР НЮ ЙОРК СИТИ: ХО

ЛОГАН: Лек полет.

Зад мен засвири клаксон и завих към пътя за Голд Хейвън.

През цялото време, докато шофирах се чувствах някак странно. Спрях пред кафенето до пощата и си взех кафе и дузина понички с глазура, оставяйки телефона си в колата.

Когато седнах отново на шофьорското място, видях, че имам още едно съобщение от Бенър.

БЕНЪР НЮ ЙОРК СИТИ: Дали не оставих пресата си включена горе в банята? Сериозно не си спомням, а не ми се иска да изгоря къщата на бабата на Холи, защото никой никога няма да ми прости, ако го направя.

Защо жените просто не вържат косата си на конска опашка сутринта? Не бях сигурен и нямах намерение да питам.

ЛОГАН: Ще мина от там и ще проверя, преди да се прибера у дома.

БЕНЪР НЮ ЙОРК СИТИ: Благодаря ти. Качвам се на самолета след 15 мин.

ЛОГАН: Пиши ми като кацнеш.

БЕНЪР НЮ ЙОРК СИТИ: Обезателно. ХО

Докато шофирах изядох половин дузина понички и изпих кафето си, точно преди да спра пред временния дом на Бенър.

Дори тази дума ме вбесяваше. Временен.

Тя беше първата жена от адски много години, към чието име не исках да видя прикачена думата временно. Тя не искаше нищо друго, освен мен. Не искаше парите, бизнеса или къщата ми. Само мен.

Никога не се чудех какво мисли или дали има скрити намерения, защото тя нямаше филтър между мозъка и устата си и нямаше проблем да ми казва точно как стоят нещата за нея.

Това за мен се превърна в нещо наистина голямо.

Изкачих се по стъпалата на лилавата веранда и използвах ключа, който ми даде Холи, за да вляза вътре. Лампите в коридора още светеха и се зарадвах, че наминах. Качих се горе в банята и видях, че пресата й за коса е изключена. Поне сега Бенър нямаше да мисли за това.

Но това, което се показваше от кошницата зад пресата, ме накара да застина на място.

На кутията пишеше: „ТЕСТ ЗА БРЕМЕННОСТ — КУТИЯ ОТ 2 БРОЯ“. Кутията бе отворена и единият тест липсваше.

Какво. По. Дяволите?