Мегън Марч
Истински добър мъж (17)

Глава 17

Логан

Посегнах към кутията си с инструменти, търсейки молив, и когато пръстите ми напипаха сатена, умствено си наритах задника. Имаше нещо наистина сбъркано в мъж, който краде дамски бикини и ги крие в кутията си с инструменти. Вероятно имаше специално място в ада за шибаняци, които спират насред работата си, за да ги докоснат.

Бутвайки ги настрани, аз грабнах молива и написах идентификационния номер колата, която току-що се бях съгласил да реставрирам. Нещо в това ме тревожеше и то не само заради факта че нямах идея от къде Лони Бенсън може да вземе пари да си купи Камаро от 69-та. Сигурно забърква метамфетамин в караваната си, защото в противен случай щях да науча, ако е спечелил от лотарията.

Работата ми не бе да спекулирам, а и тази реставрация обещаваше да ми изкара поне пет бона, на които не можех да обърна гръб с лекота, затова приех работата. Но първо трябваше да проверя идентификатора на колата, за да съм сигурен, че не е крадена. Последното нещо, от което имах нужда, бе да се забърквам в подобни проблеми.

Когато върхът на молива ми се счупи, посегнах отново към кутията и за пореден път набарах парчето сатен, за което всеки ден се кълнях, че ще изхвърля. И все пак, ето ме, сам, след поредните дванадесет часа работа, а те не са на дъното на кофата за боклук.

Защо не ги изхвърлях? А по-добрият въпрос бе защо, по дяволите, ги взех от самото начало. Нещо в Бенър Риджънт ме беше накарало да се прееба тотално.

Опитах всичко, за което се сетих, за да спра да мисля за нея… освен да се отърва от това, което ми напомняше за нея.

Звънчето на входната врата иззвъня, показвайки, че някой е влязъл, и аз скрих бикините под чифт ръкавици. Трябваше да заключа вратата, след като Лони си тръгна, но бях прекалено зает да проверявам колата.

Обърнах се и видях Еми Харис да преминава през гаража ми, носейки… милостиви Боже… кошница за пикник.

— Кълна се, скоро ще успея да те накарам да си тръгнеш от работа, преди да се е стъмнило.

Пищното й тяло бе обгърнато в тесни дънки, които бяха пъхнати в каубойски ботуши. Не като тези, които носеше по-рано днес в ресторанта, тъй като тези изглеждаха доста по-лъскави. Нищо в дрехите й не казваше просто бях наблизо в квартала.

Не беше трудно да разбереш кога жена от този град е тръгнала на лов. Явно на Еми й бе писнало да чака сам да отида при нея.

— Какво имаш там, мис Харис?

Тя се усмихна.

— О, нищо претенциозно. Просто пиле и кнедли, както и ябълков пай. Изпробвах нова рецепта за ресторанта и сметнах, че би могъл да ми дадеш мнението си. Знам, че обичаш пиле и кнедли.

Помислих за бикините в кутията с инструменти и реших защо не. Чувствах се по-добре с жена, която ми носи храна, отколкото с такава, която крие съществуването ми от най-добрата си приятелка.

— Ужасно мило от твоя страна е да помислиш за мен.

Усмивката й стана дори още по-сладка.

— Знаеш, че през цялото време мисля за теб, Логан. Какво ще кажеш да хапнем в чакалнята, вместо на средата на халето? — тя махна с ръка към магазина ми.

— След теб.

И ето как се оказах в ситуация, в която ядях вечеря в хартиени чинии, в чакалнята на магазина си с Еми Харис, докато всички в града без съмнение можеха да ни видят от далече. Поне тя искаше да я виждат с мен, дори и това да е само с цел да се успокои.

Довършихме ябълковия пай… за който ми напомни, че е награден със синя панделка за победител в конкурс по печиво… тя прибра чиниите и кръстоса крака.

— Обикновено не бих си позволила да бъда така смела, но трябва да попитам… кога отново ще ме попиташ да излезем на още една среща, Логан?

Нямаше как да не се зачудя дали Джулиан не е споменала, че си пиша с друга жена и това да бе причината Еми да е по-настоятелна от обикновено. Обаче, Джулиан и Еми се погаждаха така, както котката с водата.

Сдъвках хапката в устата си, обмисляйки отговора си. Защо да я отхвърлям? Тя бе добра жена, страхотна готвачка и не ме караше да усещам вибрациите тип търся-си-мъж-с-пари-който-да-ме-издържа.

Не мисля, че бих могъл да имам друг шанс с жената, чийто бикини бяха в кутията ми с инструменти.

Ще ги изхвърля.

— Какво ще кажеш за този уикенд?

Усмивката на Еми блесна триумфално и се зачудих дали току-що не направих голяма грешка.