Мегън Марч
Истински добър мъж (27)

Глава 27

Бенър

Който и да е увековечил Холивудския идеал за това, че малките градчета са приятелски и посрещат всеки с добре дошъл, беше изрекъл огромна лъжа.

Където и да отидех днес, което се оказа, че не са много места, тъй като нямаше почти къде да се отиде тук, всички ме гледаха все едно съм някаква проститутка. И това, при положение че не носех нещо лъскаво или скандално. Тесни дънки, ботуши с висок ток и бледосин пуловер с дълъг ръкав бе цялата ми премяна, но жените наоколо ме гледаха все едно съм облечена в стриптийзьорски обувки и прашки.

Сега се намирах в супермаркета, претърсвайки щандовете надлъж и шир за нещо без ГМО, когато най-после чух някой да говори за мен, нещо, което бях сигурна, че ще се случи, след като се разкарвах наоколо цяла сутрин.

— Чух, че е подмамила Логан Брантли там, казвайки че е Холи Уикс, а всички знаем, че той си пада по Холи от край време.

— О, обзалагам се, че си права, Триша. Иначе до сега щеше да е сложил пръстен на пръста на Еми Харис. Но колко дълго Логан може да се надява за Холи? Все пак сега е омъжена за онзи милиардер.

Трети глас се включи в разговора.

— Няма начин да се надява на Холи, след като чука някаква нюйоркска отрепка, която очевидно е приятелка на Холи. Освен това, чух, че казал на Джулиан от Режещата Кучка, че ще се разправя лично с всеки, ако чуе, че някой е казал нещо лошо за тази мистериозна жена.

Първият глас отвърна.

— Може да се справя лично с мен, когато пожелае. Знам как да го завъртя на пръста си.

— Не са ли минали поне десет години, откакто си имала истински мъж в леглото си? Остави това на някой, който няма нужда преди това да прекарва два часа в стригане на храстите, за да е готова за него.

Уау. Тези кучки не взимаха затворници, стреляха на месо. Любопитството ми бе по-силно от срама, макар че истината бе, че исках да видя лицата на тези жени, за да не се окаже впоследствие, че без да искам съм била мила с някоя от тях.

Избутах количката към края на редицата в тяхната посока, и да, ето ги и тях. Рязка блондинка, която определено имаше нужда от нов фризьор, брюнетка и жена с прошарени коси подредени в къси къдрици. И трите се обърнаха рязко към мен, когато колелцата на количката ми изскърцаха.

— Не искам да прекъсвам клюкарстването ви, но знаете ли дали тук има нещо без ГМО или някой органичен сектор в магазина? Тази нюйоркска отрепка си има стандарти.

Трите жени пребледняха, както и очаквах, имайки предвид, че ги хванах докато клюкарстваха за мен, но нахаканата блондинка изпъна рамене.

— Вероятно ще искаш да се върнеш в Ню Йорк за това. Тук имаме храна само за нормални хора, а не за напудрени отрепки.

— Нямам намерение да си тръгвам скоро, затова предполагам, че ще трябва да помоля Логан да ми помогне да намеря това, което ми трябва.

Очите им се разшириха, когато споменах името на Логан.

— Изглежда той вече е намерил това, от което имаш нужда — заядливо заяви блондинката.

— G-точката ми, моят клитор и задната част на гърлото ми? Абсолютно — с усмивка, обърнах количката си и се насочих в обратната посока.

Пуснете това по клюкарския канал, кучки. Сякаш ми дреме.

На път към касата грабнах пакет Доритос и половин литър уиски Файърбол.

* * *

Въпреки мнението на родителите ми и на голяма част от хората, които познавах, аз работех доста здраво. Просто никога не позволявах на хората да забележат, ако ми е трудно. Защо? Защото щяха да ми се смеят и да твърдят, че правя глупости, ако научеха за сегашния ми проект.

Майната им на хейтърите, щях да успея и щях да го постигна по собствения си начин.

Работих на кухненската маса, докато телефонът ми не изпиука, показвайки, че батерията ми скоро ще падне, затова трябваше да се поразмърдам и да взема зарядно, така че да продължа да поддържам интернета, който черпех от телефона си. Ако смятах да остана тук за по-дълго, трябваше да се свържа с някоя компания доставчик на интернет.

Четири часа и безкрай конферентни разговори по-късно, приключих с работата за днес. Винаги имаше какво още да направя, но очите ми пареха от взирането в компютърния екран през целия ден и се чувствах така сякаш мозъкът ми бе удрян в циментова стена.

Преди да започна разговорите си, бях отговорила на Логан, но не получих никакъв отговор на съобщението ми Кога и къде.

Може би бе променил решението си?

Колкото и да ми се искаше да знам какво мисли, не познавах Логан чак толкова добре. Няколко седмици с размяна на съобщения, макар те да бяха адски много, няма как да ти покажат как би реагирал човек, ако се изтърсиш в родния му град и заявиш, че ще поостанеш известно време.

Може би имахме нужда от ново начало. Може би бе мой ред да го потърся и да предложа клонката на мира. Затворих лаптопа си и се качих горе да се преоблека и да пооправя грима си, преди да изляза с колата си под наем.

Тридесет минути по-късно, обикалях из Голд Хейвън, като някаква побъркана преследвачка. В този град дори нямаше свестен светофар, а само такъв, който мигаше предупредително. Когато спрях пред сервиза на Логан и видях, че е тъмно и стомахът ми се сви.

Все още нямах отговор на съобщението си и нямах идея къде живее, затова, нямаше как да го намеря. Минаваше осем часа и не знаех къде другаде да го търся. Завих на ляво от мигащия предупредително светофар и забелязах пикапа му паркиран отстрани на гаража, но нямаше и следа от Логан.

Наложи се само да завъртя глава настрани, за да го видя точно къде е… в салона на отсрещната страна на улицата. През ярко осветения прозорец можех да видя Логан, който седеше на стол, с наметало завързано около гърлото му. Една жена държеше ножици над главата му, когато той отметна глава назад и се засмя. Жената също се засмя. Логан измъкна ръка изпод наметалото и изтри сълза от смях, поне би трябвало да е това, от бузата на жената, тя направи същото с него.

Сцената сякаш се разиграваше на бавен каданс, докато минавах по пътя преди най-после да погледна напред, където трябваше да е съсредоточено вниманието ми.

Ударът от напомнянето бе невероятно силен.

Това бе светът на Логан. Този град бе пълен с неговите хора.

А аз не пасвах тук.

Осъзнаването на това накара в гърлото ми да се надигне горчилка, преди да спра на знака стоп и да направя завой, насочвайки се към временния си дом.

Мястото ми не беше тук.

Никъде нямаше място за мен.