Мегън Марч
Истински добър мъж (21)

Глава 21

Логан

В дома на бабата на Холи светеше. И не само една лампа, а всички, сякаш човекът вътре се боеше от тъмнината. Отвън нямаше кола, но през дантелените завеси можех да видя, че вътре имаше някой.

Имах два избора: да вдигна телефона и да се обадя на Холи, за да разбера кой е тук, или да почукам на вратата и да го науча сам. Избрах опция номер две.

Фаровете ми осветиха бялата ограда и боядисаната в лилаво веранда. Завесите се размърдаха и знаех, че който и да е вътре, знаеше, че се приближавах.

Слязох от пикапа си, затворих вратата и тръгнах към стъпалата. Когато почуках на вратата, върхът на една руса глава подскочи през малкото прозорче в горната част на вратата.

Мамка му, няма начин. Изглежда този път клюките бяха верни.

Тя не беше достатъчно висока, затова й се наложи да подскочи, за да погледне през прозорчето. Очите й с цвят на уиски се разшириха щом ме видяха.

— По дяволите, какво правиш тук, Брус? — извиках от предната част на верандата, когато тя се скри от погледа ми.

Изминаха няколко секунди в мълчание, преди вратата да се отвори и Бенър Риджънт да ме погледне през комарника.

— По дяволите, какво правиш ти тук?

Бенър завъртя рязко облечените си в дънки бедра и нямаше как да не забележа стойката, която ми демонстрираше. Гърдите й, обгърнати в бял пуловер, бяха покрити с прах, но въпреки това, изглеждаше адски апетитно. Членът ми веднага реагира, въпреки че си казвах, че все още съм й бесен.

— Какво правя аз тук? Аз живея тук. Но последния път като проверих, принцесите от Ню Йорк, не припарваха до затънтени градчета като това.

Пълните й устни се притиснаха в права линия, но тя все още беше секси. Мамка му.

— Първо на първо — каза тя вдигайки един пръст във въздуха. — Не съм принцеса. Но дори и да бях, щеше да си в грешка, защото стоя точно в центъра на това малко градче.

— Не отговори на въпроса ми.

— Има ли значение?

Стиснах зъби. Тази жена бе най-дразнещата, която някога бях срещал, но проклет да бях точно такава я харесвах.

— Много ясно, че има, особено ако си дошла да ми се извиниш задето ме изрита от апартамента си…

Тя си пое дълбоко дъх.

— Не съм те изритала от апартамента си. Ти изхвърча навън и си тръгна. Има голяма разлика, пич.

— Но това все още не обяснява защо си тук.

Тя сложи ръка на ханша си.

— Наистина не ти влиза в работата. Исках да прекарам малко време далеч от града и правя услуга на приятел, като наглеждам къщата.

Може да бях прекарал само една нощ с Бенър, но няколко седмици си бяхме писали, затова я познавах.

— Какво се е случило, по дяволите?

Тя доби упорито изражение.

— Защо мислиш, че се е случило нещо?

— Адът трябва да е замръзнал, за да напуснеш малката си вселена на острова.

Тя наклони глава настрани и погледна зад мен.

— Не виждам дявола да кара кънки зад теб, тъй че мисля, че грешиш. Сега, ако ме извиниш…

От вътре се чу силно писукане.

— Мамка му! — изруга Бенър и се обърна, хуквайки вътре.

Непогрешимият мирис на дим подразни ноздрите ми и аз отворих рязко комарника. Сиви кълба дим се издигаха над печката, пред която стоеше Бенър, размахвайки кърпа във въздуха. Тя не прецени добре движенията си и краят на кърпата пламна.

— Мамка му — заобиколих масата, която бе в центъра на кухнята, и я отместих от пътя си, преди да изключа газовия котлон и да грабна горящата кърпа от ръцете й. Пресичайки стаята, я метнах в мивката и пуснах водата. След това отворих предните прозорци, преди да се обърна към нея.

— Да не се опитваш да запалиш проклетата къща?

Лицето й бе бяло като платно.

— Не.

Думата бе изречена с треперещ глас и ми беше нужна цялата воля да се спра и да не я прегърна, притискайки я към гърдите си, докато забрави за страха си. Вместо това, се огледах из стаята, за да се уверя, че нищо друго не гори, а алармата за дим най-после замлъкна. Вниманието ми се насочи към тигана и месото в него, което приличаше на животинка сгазена на магистрала.

— Опитвах да си направя вечеря — думите на Бенър започнаха колебливо, но с всяка следваща дума говореше все по-силно, а темпераментът й се разгаряше. — Докато не се появи тук, правейки се на кретен, и си изгорих вечерята!

Беше толкова адски секси, когато е ядосана. Не успях да се сдържа да я предизвикам още малко.

— Скъпа, мисля, че каквото и да правеше, беше обречено дълго, преди да се появя.

Тя присви гневно вежди.

— Защо въобще съм си мислила, че те харесвам? Ти си същият кретен, като задниците в Манхатън.

Не се обидих, тъй като знаех, че не е истина.

— Поне съм кретен, който не си загаря вечерята. Какво се опитваше да сготвиш?

Тя поклати глава.

— Все едно ти пука.

Облегнах се назад, опирайки бедро на масата, докато чаках.

— Бекон. Опитвах се да изпържа бекон — озъби се тя и звучеше толкова нещастна, че почти ми стана гадно, задето й се изсмях.

— Не е последното прасе на планетата, Брус. Не е нужно да изглеждаш така, сякаш никога повече няма да ядеш бекон.

— Когато не си ял истински бекон от повече от пет години, определено се чувстваш сякаш никога повече няма да ядеш. А и това беше единственият пакет.

Погледнах към тигана.

— Целият пакет в един тиган? По дяволите, Брус. Не го ли раздели?

Тя поклати глава.

— Мислех, че става по време на готвенето.

Почти бях сигурен, че веждите ми се вдигнаха до линията на косата ми.

— Сложила си буца замразен бекон в тигана за пържене?

Раменете на Бенър увиснаха и тя вдигна ръка към лицето си.

— Знаех си, че трябва да проверя в Гугъл. Аз не готвя, ясно?

— Тогава за какво използваше лъскавата си кухня в апартамента ти?

— За да топля яденето. Обикновено ми доставят храната у дома.

Не бях сигурен защо съм изненадан, но бях.

— Сериозно ли?

— Тук никой ли не прави доставки? Суши? Тайландско? Виетнамско? Навита съм за едно пхо. — Тя спря, когато осъзна, че бръщолеви глупости. — Нека пробвам отново. Пица? Китайско?

Вече се бях насочил към вратата, когато отговорих.

— Има пицария в покрайнините на града, която може би би доставила пица до тук, но дори аз не бих седнал да ям нещо приготвено от тях.