Мегън Марч
Истински добър мъж (40)

Глава 40

Логан

Паркирах на най-близкото свободно място до вратата на магазина, през три града от моя, тъй като нито в Пигли Уигли, нито у дома имах подходящия лубрикант, а нашата аптека вече бе затворила за през нощта. Това беше единственото място работещо денонощно на осемдесет километра от дома ми.

И двамата изскочихме от пикапа, макар да бях сигурен, че Бенър може да се справи с това и без мен. Все пак обаче, аз бях джентълмен и нямах намерение да й позволя да купи тя лубриканта. Пресрещнах я на тротоара и хванах ръката й в своята.

Тя стисна пръстите ми.

— Чувстваш ли се в палаво настроение? Не съм се чувствала палава за това, че купувам лубрикант откакто бях на… няма значение на колко съм била, но мина доста време. Защо сега е по-различно?

— Вероятно защото, ако срещнем някой познат, целият град ще знае, че съм най-големият късметлия на света — спрях за миг. — Всъщност, те вече го знаят, но това щеше да го затвърди.

Бенър извъртя очи.

— Няма начин да видим някой, който ме познава. Ти може би, но не и аз.

— На този етап ти познаваш почти толкова хора, колкото и аз. Когато хората, които живеят наоколо, са малко над две хиляди, не отнема дълго. Освен това, ти си тази, която сметна, че ще е хубаво да се социализира, докато беше в боулинг залата.

Тя не ми отговори, а ме задърпа след себе си през магазина към задната му част. Оглеждах лицата на хората, докато вървяхме. Бенър спря на края на един рафт и посегна към една кутия. След това размисли, остави кутията и грабна по-голяма, поглеждайки ме с усмивка.

— Кой знае, може да се изненадаме.

Чувайки стъпки зад нас, аз погледнах през рамо и видях г-жа Харис, майката на Еми, идваща от секцията с витамините, още облечена в домашна роба с ролки на главата.

Мамка му.

Задърпах Бенър покрай ъгъла, като я държах за ръката, а погледът й се стрелна нагоре към мен, преди да погледне зад нас.

— Коя е тази? — прошепна тя.

— Майката на Еми Харис.

Можех да чуя отличителното сумтене на жената, което ставаше все по-силно, когато приближихме рафтовете с лекарства, се натъкнахме на още едно познато лице.

Никол стоеше опряна на тезгяха, а аптекарката й казваше:

— Съжалявам госпожо, но точно сега не мога да ви продам никакви продукти съдържащи псевдофидрин.

Бенър ме погледна и двамата забързахме към другия край на магазина, прокрадвайки се между рафтовете. В бързината, Бенър се пресегна и забърса един пакет Доритос, пъхвайки го в ръцете ми.

— Бързо. Нареди се на касата. Аз ще взема сладолед и ще се срещнем там.

Не знам кога Операция: Да купим лубрикант стана топ секретна, но се забавлявах прекалено много с това да се промъквам из магазина заедно с Бенър, че да споря. Освен това, адски много обичах сладолед.

— Гледай да не е шоколадов — викнах след нея и се придвижих към касата.

Касиерката бе най-бавната в историята на планетата, но тъй като Бенър още не бе дошла при мен нямаше да се оплаквам.

Малка кутия Роки Роуд кацна на тезгяха до мен.

— Реших, че Роки Роуд е подходящ, след като ще посещаваме Кафявия Град — каза тя и се закикоти.

Мъжът преди нас взе касовата си бележка и касиерката, млада жена, посегна към покупките ни в същия миг, в който Бенър започна да се хили на собствената си шега. Очите на касиерката се разшириха, когато разбра намека.

— Кафявия Град? Това да не е някъде в планините, Логан? Не мисля, че съм чувала за него — познат глас заяви зад мен.

О, мама му стара.

Обърнах се да погледна г-жа Харис, която бе с ръце пълни с кутийки чай и бутилка мелатонин, но когато отворих уста от нея не излезе нищо.

Бенър се усмихна мило и заяви.

— Точно на север от Пуси Ридж. Или поне така мисля.

Задавих се от смях, а лицето на касиерката стана още по-червено.

— Пуси Ридж? Не съм чувала и за това. Ще трябва да говоря с г-н Харис да ги потърси на картата, за да може да се разходим до там през уикенда. Обичам да ходим някъде през уикенда.

Нямах идея как Бенър успя да задържи спокойно изражението си, когато отвърна.

— Аз обичам хубавото дълго возене. Особено ако е малко по-грубо и подрусва.

Възрастната жена се усмихна.

— Аз също. Еми никога не е била фен на това. Винаги се оплаква дори при малко подрусване.

Бенър се усмихна широко.

— Е, това обяснява много за нея.

От очите на касиерката потекоха сълзи, докато се опитваше да потисне смеха си, и аз й бутнах няколко банкноти, преди сам да прибера в торбичка сладоледа, Доритоса и лубриканта.

— Ще се видим друг път, г-жо Харис. Ще се радвам да науча как е минало возенето.

Махнах на жената, сграбчих Бенър за ръката и я задърпах след мен вън от магазина. Тя се превиваше от смях, докато отворя вратата и й помогна да се качи на пасажерската седалка в пикапа ми.

— Ужасна си.

Сълзи се стичаха надолу по лицето й.

— Защо? Беше толкова лесно. Трябва да си признаеш, че би платил да видиш как г-жа Харис моли г-н Харис да я отведе в Кафявия Град, този уикенд.

Захлупих с ръце лицето си, докато цялото ми тяло се тресеше от смях.

— Исусе, жено. Никога повече няма да мога да вляза в този магазин, без да си спомня това.

Тя ми намигна.

— Идеално. Значи мисията ми е изпълнена.

Затворих вратата и на лицето ми се появи широка усмивка, докато заобикалях пикапа към шофьорското място.

Никол изхвърча забързано навън и едва не се блъсна във възрастния мъж, върху който налетя щом ме видя. След това обаче хукна в противоположната посока, сякаш нищо не се е случило.

Думите на аптекарката се появиха в ума ми. Псевдофидрин се използваше за направата на метамфетамини.

Усмивката ми се изпари.

Никол беше един от малкото хора от познатите ми, които работеха адски здраво. Винаги бързаше да направи допълнителни пари, защото искаше да купи боулинг залата и всеки го знаеше.

И от това, което чух, от продажбата на псевдофидрин се печелеха доста пари.

Не ми харесваше как изглеждат нещата, особено след като не можех да измисля друга причина да изчерпва лимита си и да опитва да купи още през три града от Голд Хейвън. Джеф едва успя да се спаси, след като взе свръхдоза и сега беше в щатския затвор, очаквайки процес, тъй като не бе успял да скрие, че разпространява наркотици, и защото ченгетата бяха намерили доста голямо количество в колата му.

Реших точно сега да не казвам нищо на Бенър. Нямаше нужда да се замесва в това.

Когато се качих в пикапа, усмивката й бе непокътната и знаех, че съм направил правилния избор. Бях готов на всичко да задържа този блясък в очите й и смехът да продължи да извира през устните й.

— Ти си адски красива, Бенър. Но когато се смееш, си най-прекрасната жена, която някога съм виждал.

Усмивката й леко посърна.

— Казваш го само защото ти купих сладолед, а по-късно ще ти дам да си го пъхнеш в дупето ми.

Поклатих глава.

— Не. Не е това. Ти си адски добра жена и съм напълно сигурен, че ме съсипа за всяка друга.

Очаквах да заяви нещо закачливо, но вместо това, тя се наведе към мен и прошепна.

— Ти вече ме съсипа за всеки друг мъж, затова смятам, че сме квит.

Точно там, на паркинга на магазина, над торбичка със сладолед, Доритос и лубрикант осъзнах истината. Бях влюбен в нея и бях тотално и напълно прецакан.