Мегън Марч
Истински добър мъж (12)

Глава 12

Бенър

Всичко бе по негова вина. Това беше оправданието ми за липсата на воля, която ми се изплъзваше малко по малко.

Казах си, че няма да направя това. Но се оказа, че съм лъжкиня.

И всичко бе по негова вина.

Отивахме към ъгъла с награди, за да осребрим билетите си, когато сметнаха точките се оказахме до стъклена стена, зад която бе пълно с награди.

— Имаш ли ми доверие да избера? — попита Логан.

— Давай.

Всъщност бях развълнувана да видя какво ще избере и освен това имах възможност да го наблюдавам още малко от близо, без да ме забележи. Правех това много през изминалата вечер и колкото повече го гледах, толкова повече осъзнавах колко съм преебана.

Той не ми действаше така какво типичния нюйоркски излъскан красавец. Не, по-скоро ме караше да мисля мамка му, дори не знам дали ще мога да понеса тази интензивност докато съм гола.

Всеки път щом говорех, вниманието му бе насочено към мен. Той ме слушаше. Просто трябваше да разбера как щеше да отвърне, но някак имах усещането, че той наистина иска да чуе това, което имам да му кажа. Не мисля, че бях изпитвала нещо подобно преди, защото едва сега разбрах, че съм нямала идея колко секси е това.

И като за капак добавете страхотните мускули под ризата му, дяволитата му усмивка, твърдата челюст и пронизващите сини очи.

Но не бях напълно наясно колко съм преебана, докато той не се обърна към мен, изглеждайки адски доволен от себе си.

— Затвори очи и протегни ръка напред.

Първата ми мисъл бе, че може би ще пъхне члена си в дланта ми, но се освестих достатъчно бързо, сещайки се, че нямаше как да стане, тъй като бяхме на публично място. Може би, щеше да опита по-късно… Спри се, Бенър.

— Защо?

— Избрах нещо за теб.

Затворих очи и протегнах ръка с дланта нагоре, а Логан пусна нещо в нея.

Когато отворих очи, погледнах надолу, за да видя малък ключодържател с Улвърийн от Х-Мен. Вдигнах поглед към него, а на пръста му висеше малък ключодържател с Хълк.

— Реших, че може да го задържиш като сувенир, който да ти напомня за тази вечер. Макар да не мисля, че бих забравил дори минута от днешната ни среща, идеята да отнеса у дома един малък Брус много ми допада.

Това е ключодържател, казах си аз. Не беше като да е сложил четирикаратов розов диамант на ръката ми. Но защо тогава в този момент изглеждаше като най-важното нещо на света?

— Благодаря ти. Ще го пазя, за да ми напомня — думите ми бяха пълни глупости. Нямаш никакъв начин да забравя тази вечер. И което бе по-важно, не исках да свършва.

Обърнахме се от ъгъла с наградите и се насочихме към вратата. Той ми помогна да облека палтото си, а аз го закопчах.

Не можех да оставя Логан да се качи на пикапа си и да шофира до Кентъки тази вечер. Просто не можех.

Той ме последва мълчаливо навън, с ръка в долната част на гърба ми. Сърцето ми, което вече препускаше лудо, сякаш усили още повече ритъма си.

Какви ги върша? Честно, нямах никаква идея. Ако го отведа у дома, знаех, че ще се окажа гола, а той дълбоко потънал в мен. И тогава той щеше да стане поредния мъж, с който съм правила секс за една нощ, защото очевидно бях добра само в това.

Но каква беше алтернативата ми?

Тишината увисна тежко над нас и аз се чудех какво да кажа, докато вървяхме по претъпкания с хора тротоар, а светлините на Таймс Скуайър блестяха около нас.

Взех бързо решение.

— Не планираш да шофираш обратно към дома тази вечер, нали?

— Мислех като изляза от града, да паркирам някъде и да спя в пикапа, преди да карам обратно до дома.

— Имам доста място у дома. Ако пикапът ти е на денонощен паркинг, повече от добре дошъл си да спиш у дома.

Той обмисли предложението ми за миг.

— Ще се радвам. И само да знаеш, не очаквам…

Прекъснах го, вдигайки ръка.

— Знам. Нека си хванем такси.

Успях да спра едно и дадох адреса на шофьора, докато се настанявахме на задната седалка.

Бедрото на Логан се притисна до моето, когато шофьорът зави рязко в трафика, карайки ме да полетя към другия край на седалката.

— Хванах те — каза Логан, обвивайки ръка ниско около бедрата ми, за да ме задържи.

Но не ме имаш. Не истински. Макар че го исках.

Таксито спря пред сградата ми и този път, преди да слезем, Логан плати на шофьора.

Портиерът отвори стъклената врата на лобито, когато видя, че приближавам.

— Добър вечер, госпожице Риджънт.

— Благодаря, Джо. Оценявам го.

Джо не каза нищо за мъжа зад мен.

Логан не проговори, докато не се озовахме в асансьора.

— Риджънт ти отива. Страхотно име е, а ти го носиш много добре. Определено можеш да бъдеш кралица или нещо подобно.

Не беше като онези комплименти без пълнеж, като красива си или обичам очите ти. И най-вече бе искрен, което разби волята ми на пух и прах.

— Благодаря ти.

Пътуването нагоре с асансьора граничеше с неловко, докато останалите обитатели на сградата се качваха при нас, нарушавайки неписаното правило, да не гледаме един към друг в асансьора. Двойка на средна възраст погледна от Логан към мен и можех да видя осъдителния блясък в очите им.

Още една свалка за една нощ, бях сигурна, че си мислят те. Не че някога съм се опитвала да го скрия. Защо да го правя?

И все пак, отключих бързо вратата на апартамента си. Не исках да изкушавам съдбата. Последното, от което имах нужда, бе Мирна да надникне навън и да ми изсъска да си държа краката затворени.

Логан не каза нищо за това колко бързо затворих и заключих вратата след нас. Вместо това, огледа апартамента ми. Доминиращите цветове бяха бяло, сребристо и сиво, а тук-там имаше жълто и тюркоазено. Нещо, което той едва ли би избрал, но аз го обожавах.

— Хубав апартамент.

— Благодаря и аз го харесвам.

Той се обърна към мен.

— А аз харесвам теб, Бенър. Много. Но истината е, че не очаквах вечерта да мине толкова добре.

Свих устни, тъй като не бях сигурна как да отговоря на честността му, но в следващия миг се чух да казвам искрено.

— Аз също.

Той вдигна ръка, махайки една къдрица от лицето ми.

— Значи е приятна изненада и за двама ни, въпреки че съм адски много под нивото ти, и вероятно трябва да се върна при пикапа си и да поемам към магистралата.

Устата ми остана отворена.

— Ти си под моето ново? Виждал ли си се? Нямате ли огледала в Кентъки?

— Не съм нищо специално. Изкарвам хляба си като работя с ръцете си — той ги вдигна с дланите напред, големи и широки. — Прекарах адски много време да ги търкам с препарати, за да не чернеят от смазката, а ти вероятно ходиш на маникюрист. Няма абсолютно нищо в мен, което да ме прави правилния мъж за теб. Знам го от първия ден.

Думите му сякаш ме срязаха и бях ужасена, че той ще си тръгне, а аз ще остана тук замръзнала на мястото си, без да узная какво можеше да има помежду ни. Ако той бе решен да си замине, аз не бях жена, която ще седне да моли мъж да остане при нея.

— Тогава защо дойде?

Погледът на Логан прониза моя.

— Не можех да пропусна шанса да се срещна с жената, която ме заинтригува повече от която и да е било в живота ми.

— Заинтригува — повторих думата, сякаш бе на руски или на друг непознат за мен език. Но не се ли чувствах и аз точно по същия начин?

— Да, наистина, адски заинтригуван.

— Е, срещна ме.

Искра блесна в сините дълбини на очите му.

— И заинтригуван въобще не може да опише дори бегло това, което си мисля точно сега. Ти си целият пакет.

Макар да знаех, че не трябва, свалих палтото си и го метнах към дивана. Без да спирам посегнах към колана на роклята си и го откопчах.

Ако си мислех, че в очите му блестят искри, сега те пламнаха.

Логан пристъпи напред и хвана ръцете ми, когато ги насочих към копчетата.

— Не дойдох тук, за да те чукам, Бенър.

И всичките ми добри намерения се изпариха.

— Аз обаче няма да те пусна да си тръгнеш, без да го направиш.

Ръцете му се напрегнаха върху моите.

— Тогава ще се погрижа да бъде незабравимо.

Вътрешните ми мускули се свиха при горещото му обещание.

— Това не беше първоначалният ми план — признах му аз.

— Нито пък моя, но сега, след като започна да разкопчаваш тези копчета, искам да го направиш бавно. Искам да те гледам как разголваш всеки милиметър от невероятното си тяло, сякаш разопаковаш най-сладкия подарък, който някога съм получавал.

Той пусна ръцете ми, но аз исках отново да усетя докосването му. Някъде другаде. Навсякъде другаде.

Една нощ. Ако само това можех да получа от Логан Брантли, тогава щях да подсигуря, че ще го помним дълго след това.

Копче след копче разкопчах роклята си и с всяко подръпване се разтваряше по малко. Обикновеното ми черно бельо не бе такова, с което обикновено свалях мъжете на колене, но Логан дори не погледна надолу към това, което разкривах. Погледът му бе фокусиран върху лицето ми, сякаш чакаше нещо, и бе странно, но това ми допадна. Едва когато откопчах и последното копче, очите му се плъзнаха надолу.

Стонът му бе най-страхотния звук, който бях чувала някога.

— Исусе, имаш тяло създадено за грях.

Пуснах дрехата да падне на пода, а ръката му се плъзна в косата ми, обвивайки се около основата на шията ми.

— Колко ми се доверяваш, Бенър? — Думите му бяха изречени тихо и ниско, карайки кожата ми да настръхне.

— Какво имаш предвид?

— Аз съм от мъжете, които знаят какво им харесва, и нямат проблем да поемат юздите. Изглеждаш ми жена, която би могла да има проблем с това.

Гореща вълна обля слабините ми.

— Не харесвам да ми казват какво да правя, освен ако не съм гола — прошепнах аз. И бях почти сигурна, че имам тениска с този надпис.

— Тогава ще дам и на двама ни каквото искаме — хватката на тила ми се стегна и аз стиснах по-силно бедра от нетърпение.

Тази нощ можеше да ме довърши. Но щеше да си струва.

— Дай ми всичко.

Очите му блеснаха отново, точно преди да снижи устни към моите. Ръцете ми се плъзнаха към раменете му, в които се вкопчих, докато той ме целуваше така, че да накара коленете ми да омекнат.

Силна ръка се плъзна под задника ми, вдигна ме високо и ме притисна към тялото му. Нямаше връщане назад, щом извивките ми се притиснаха в мускулите му и аз се понаместих, за да се хвана по-здраво за него. Краката ми се обвиха около бедрата му, сякаш щях да се покатеря по него… нещо, което определено влизаше в плановете ми.

Целувката ни продължи няколко дълги минути, преди езикът му да се плъзне в устата ми. Загубих се в усещането, докато той най-после се отдръпна леко, плъзвайки устни надолу по челюстта ми. След това Логан ме вдигна високо и сключи устни около едното ми зърно, през материята на сутиена ми, подръпвайки го леко със зъби.

Вълни от удоволствие се спуснаха от зърната ми направо към клитора ми, който пулсираше срещу твърдия му стомах. Извих се пред него, търсейки още удоволствие, докато той освобождаваше в мен вълна след вълна от екстаз със зъбите, езика и устните си, върху зърната ми.

Когато спря за миг, за да простене, аз въздъхнах силно, изричайки дрезгаво.

— Не спирай. Моля те. Толкова съм близо.

Той дръпна сутиена ми нагоре, разголвайки ме, и продължи да подръпва зърната ми със зъби. Започнах да притискам ханша си по-силно към корема му, стенейки, докато през тялото ми премина неочакван оргазъм.

Затворих очи и му се насладих.

Мамка му, какво стана току-що?