Мегън Марч
Истински добър мъж (10)

Глава 10

Логан

Да срещна Бенър на живо не бе достатъчно да прогони привличането, което бях изпитал към нея. Вместо това, все повече се засилваше. Беше лесно да избереш какво впечатление може да имаш към човек, с който само си пишеш, и точно затова исках да я срещна лице в лице. Мислех, че нямаме абсолютно нищо общо, но не беше така. Когато се натъпкахме с бургери и пържени картофки, тя продължаваше да избягва темата за бизнеса й и реших да й го позволя.

Никога не съм бил от мъжете, които смятат, че една жена не може да има своите тайни. Освен това, все още се опитвах да разбера до къде щяха да стигнат нещата тази вечер, защото определено исках да я видя отново.

Все още не можех да разбера как порочните съобщения се вписваха в цялостната картинка, която изграждах за Бенър, но се надявах, че ще имам възможност да разбера.

Тя бе по-различна от всички жени, които някога бях срещал. Уверена. Сигурна. Без да се бои да преследва това, което желае, и без да се оправдава за това, което е.

Секси бе слаба дума, с която да я опише човек.

И като се добави към това факта, че имаше убийствено тяло под тази блуза-рокля или каквото там носеше, коса, която всеки мъж няма как да не помечтае да види разпиляна по възглавницата му, и очи с цвета на уиски, които блестят пакостливо, получаваш един адски добър пакет.

Умна, секси и дива. Но живееше на стотици километри от мен, а стилът ми на живот не бе такъв, че да мога да летя и да се срещам с нея колкото пожелая, нито пък бих се подложил отново на дванадесет часовото шофиране, поне в скоро време.

Затова, какво ни оставаше? Нямах абсолютно никаква идея, но тази вечер щях да се насладя максимално и да видя до къде щяхме стигнем. Вместо да купувам жетони, заредих карта, за да поиграем на няколко различни игри.

Когато Бенър се насочи веднага към Ский-Бол машината, не успях да сдържа смеха си.

— Какво? Виждала съм такова във филмите, но никога не съм играла. Трябва да пробвам.

— Мамка му, никога не си играла Ский-Бол? — не знаех защо това ме изненадваше, макар да ми бе разказа за детството си с шофьор и родители прекалено заети да прекарват време с нея.

— Не. Никога. Е, ще ме научиш ли как се прави?

Имаше адски много неща, на които исках да науча тази жена, но имах усещането, че тя вече е спец в голяма част от тях.

Плъзнах картата в машината и топките започнаха да се търкалят.

— Целта е да вкараш топката в дупката и да отбележиш колкото се може повече точки.

Бенър се наведе да вдигне топката и дори си помислих да опитам да не гледам задника й, но беше невъзможно да го игнорирам, толкова страхотен беше.

— Топки в дупки. Кълна се, всички тези игри сигурно са измислени от мъже.

Засмях се на коментара й.

— Сигурен съм, че си права.

Тя взе една топка и я хвърли към дупката. Топката полетя, удари се в ръба на дупката и отскочи, падайки в долния край на машината, без да отбележи нито една точка.

— Направих го грешно, нали? — тя наклони глава настрани и ме погледна.

— Можеш да измисляш собствени правила, но мисля, че традиционният метод тук е препоръчителен. — Взех друга топка и я плъзнах по повърхността на машината, нагоре към дупките, тя се плъзна по рампата и влезе в средната дупка. Ето така.

Решително изражение се появи на лицето й и тя посегна за още една топка.

— Разбрах.

И тя доказа, че наистина е разбрала. Топка след топка, Бенър ги вкарваше в дупките, печелейки точки, и всеки път вълнението й бе видимо, тъй като тя подскачаше и размяташе ръце във въздуха.

Вълнението й бе заразно, обвих ръце около бедрата й и я вдигнах във въздуха, когато отбеляза доста голяма точка.

В мига, в който я докоснах, членът ми се втвърди срещу дънките ми. Мамка му, тя е адски секси.

Когато я пуснах да стъпи на пода, тя притисна ръце към раменете ми, хилейки се като побъркана.

— Това беше адски забавно. Защо не съм го правила никога досега?

Вълнението се изливаше от нея на талази.

— Нямам идея, Брус. Нямам идея.

Лека усмивка подви крайчетата на пълните й устни.

— Брус?

— Не може да ми кажеш, че го мразиш, защото няма да ти повярвам.

Тя опита да сдържи усмивката си, но се справи само частично.

— Как така?

Вдигнах ръка и погалих с палец трапчинката на бузата й.

— Защото тази трапчинка изскача дори когато се опитваш да не се усмихнеш. Страхотна подсказка е.

Тя прехапа долната си устна и, мамка му, никога не бях искал да целуна някоя жена толкова силно, колкото исках в момента да целуна Бенър.

Тя се наведе напред, сладкият аромат на цитрус и нещо свежо завладя сетивата ми и сведох глава надолу, за да мога да пленя устните й и да открия дали вкуса й е толкова хубав, колкото и аромата.

Очите й с цвят на уиски срещнаха моите и двамата застинахме. Видях желанието в нейните, но тя се бореше с него по-силно отколкото аз.

Вместо да пристъпя напред и да взема това, което желаех, аз се отдръпнах. Това, което ще се случи, или не се случи между нас тази вечер, щеше да бъде само защото тя го желаеше толкова силно, колкото и аз. Това бе единственият начин, по който действах. Не се управлявах от нуждите на тялото си, и нямаше начин да я притисна да направи каквото и да е против желанието й.

Което значеше, че ако ми даде знак, щях да я притисна към най-близката стена, толкова адски бързо, че нямаше да има време да размисли.

Заобиколих я и взех още една топка, хвърлих я и уцелих точно центъра, отбелязвайки още повече точки.

Остана само една топка.

— Последно хвърляне. Ти си.

Бенър за момент остана прикована на място, щом отстъпих, но се съвзе бързо.

— Напрежението… Не съм сигурна, че мога да го понеса — тя посегна надолу, взе топката, прехвърляйки в ръцете си. — Шегувам се. Ще се справя — тя ми намигна.

Хвърли топката, улучвайки горния десен ъгъл, след което протегна ръце над главата си.

— Успях! Най-после достигнах най-хубавата дупка! — тя се завъртя и се хвърли към мен.

Този път ръцете ми я обгърнаха и притиснах цялото й тяло към своето.

Мамка му. Беше страхотно да я усещам в обятията си.

— Внимавай, шампионе. Имаме да играем още доста игри тази вечер.

Усмивката, която се появи на лицето й, бе чисто изкушение.

— Дам. Наистина имаме.