Мегън Марч
Истински добър мъж (30)

Глава 30

Логан

След като приключих с подстрижката от Джулиан, се насочих към къщи, за да се изкъпя и преоблека в нещо, което не мирише на сапуна ми.

Изпратих съобщение на Бенър и излязох от къщата, казвайки й да се срещнем в „Бири и Кегли“, за да може да поговорим, но не получих отговор. Пътьом минах през дома на бабата на Холи, но там беше тъмно, затова реших, че Бенър ме е изпреварила. Паркингът беше пълен, което обикновено не се случваше, освен ако Холи не е в града да пее, или пък не се провеждаше щатския шампионат по боулинг.

Холи не беше идвала от доста време и бях почти сигурен, че днес няма никакви прояви. Затова, какво, по дяволите, бе привлякло тук цялата тази тълпа?

Влязох и се заковах точно пред вратата.

Мамка му, сигурно се майтапите с мен!

Сцената пред мен ме накара да си представя как се е чувствал Крейтън Карас, когато беше влязъл в същата тази зала, виждайки как жена му забавлява цялата тълпа.

С тази разлика, че Бенър не пееше. И все пак, тя задържаше вниманието на всички… и изглежда сервираше питиета.

Видях Бен да излиза от офиса си.

— Да нямаш нова работничка, старче?

Бен притежаваше това място откакто се помнех, но последните няколко години не му се бяха отразили добре. Носеше се слух, че е зле със здравето, и че правил опити да продаде боулинг залата, но не намирал желаещи да я купят. Много малко хора в града имаха достатъчно пари да покриват собствените си месечни разходи, а какво остава да купят солиден бизнес, който имаше нужда от солидна доза пари, за да се поддържа. Дори аз в момента нямах този капитал, а Господ знае, нямах намерение да взимам заем от банката.

Бен проследи погледа ми към бара и двамата гледахме как Бенър прелита от маса на маса, взимайки поръчки и сервирайки питиета.

— Съживява това място, нали?

— Наел ли си я? — попитах отново.

Той поклати глава.

— Не, тя е приятелка на Холи от Ню Йорк и каза, че ще помогне за вечерта, ако задържи бакшишите. Никол бе затънала до гуша, след като Роуз си тръгна, за да се грижи за детето си, затова нямаше как да откажа. Сигурно се е разчуло, защото не съм виждал това място толкова пълно откакто Холи бе тук за последно. Мамка му, може би няма да е зле да опитам да я наема.

Проклятие, няма начин. Думите проехтяха в ума ми, но им попречих да излязат от устата ми.

— Бенър просто се забавлява. Няма да остане дълго, но дори и да го направи, не мисля, че е от хората, които приемат на сериозно този тип работа.

И двамата продължихме да я гледаме, докато Бен отвръщаше.

— Тя каза, че е работила като барманка и сервитьорка няколко години в колежа в различни барове и клубове в Ню Йорк, затова мисля, че грешиш. Има усет за това, и мамка му, дори ветераните вече са почти влюбени в нея.

Фактът, че Бенър бе работила, докато е била в колежа, ме изненада и вероятно ме правеше задник предположението ми, че е била на издръжката на мама и татко.

Какво още не знам за нея?

Нямах време да се замисля над това, защото видях Ръсти Милс да сграбчва Бенър през кръста и да я дръпва в скута си. Той беше лайно поради доста причини, не само заради това, че изфабрикува, че има контузия на гърба, за да може да получи пари от фондациите за хора с увреждания. Задникът имаше по-хубав пикап и от моя, а не бе работил нито ден през последната година.

Тръгнах натам, а Бен извика зад мен.

— Ако строшиш нещо, ще си го платиш.

Майната ми.

Но не бях достатъчно бърз, тъй като Ръсти вече бе притиснал устни към нейните. Всичките му пияни дружки около масата подвикваха и го поздравяваха, но единственото, което можех да видя, бе червената пелена пред очите ми.

Хвърлих се към Бенър, но тя бе на крачка пред мен и вече бе откъснала устните си от устата на Ръсти.

— Уоу, скъпа. Хайде сега, пусни ги веднага, както се казва няма вреда, няма вина.

Ръката на Бенър бе впита в чатала на широките дънки на Ръсти и думите му ме накараха да се досетя какво се случва… тя го бе стиснала за топките.

— Бях приятелски настроена, Ръсти. Смеех се на шегите ти, носех ти бирата, дори направих три микса на бара, тъй като си голям фен на този боклук. Не забих шилото за лед в ботуша ти, когато първия път „без да искаш“ ме хвана за задника. Дори не сипах отрова в чашата ти, когато направи коментар за циците ми последния път, когато минах покрай теб. Но едно момиче трябва все някъде да тегли чертата.

Лицето на Ръсти ставаше все по червено и той изпищя, когато Бенър леко изви китката си.

— Та, тази линия, за която споменах, е точно там, където ми се извиняваш и обещаваш, че никога повече няма да си слагаш ръцете върху жена, без позволението й. Разбрахме ли се? Достатъчно ясна ли бях, за теб, Ръсти?

Той кимна отривисто и изписка отново.

— Кълна се, няма. О, Господи, ще ми строшиш орехчетата. Моля те, пусни.

— Не чух извинение — каза Бенър със сладка усмивка и всички мъже около масата започнаха да се смеят, когато лицето на Ръсти стана още по-червено.

— Съжалявам. Мамка му, съжалявам. Моля те, пусни.

Бенър го освободи и слезе от скута му. Ръсти скочи толкова бързо, че столът му се катурна, докато падаше на колене.

Тя повиши глас, казвайки сладко.

— Явно там долу имаш нещо много ценно, та толкова добре се молиш за него. Този миг на покаяние сигурно е чисто южняшка черта.

Всички приятели на Ръсти започнаха да вият от смях и бях сигурен, че никой в този бар няма да го остави да забрави това, докато е жив. Вероятно току-що Бенър се превърна в нещо като местна знаменитост, защото беше всеизвестно, че ръцете на Ръсти са доста палави и са посягали към жените в не един или два случая, но никоя жена не го бе поставяла на мястото му така ефективно.

Бенър изправи стола на Ръсти и вдигна единия си крак обут в ботуш на седалката. Тя огледа всички присъстващи в бара, с изключение на мен, тъй като бях зад нея.

— Някой друг да има въпроси относно това дали искам да ми сграбчвате задника или да се опитвате да ме целувате, докато ви нося питиетата?

— Не, госпожо — извикаха мъжете.

Тя може и да не го осъзнаваше, но официално Бенър бе приета в града, и бях адски горд от начина, по който се държеше.

Не ми беше нужно да го виждам, за да знам, че е невероятна жена. Би трябвало да съм идиот, ако не се опитам да задържа Бенър Риджънт, колкото се може по-дълго в живота си.

— Добре. Значи. Вече всички разбраха, че от сега нататък трябва да си държат ръцете за себе си, нали?

— Съжалявам, но аз имам проблем с това — извиках аз и Бенър погледна към мен през рамо.

— Така ли?

— Дам, точно така. — Пристъпих към нея и я вдигнах от стола. — Ако още не си чула клюката, имам адски силна нужда да слагам ръцете си върху теб.

Думите ми накараха мъжете отново да избухнат в смях.

Очите на Бенър се разшириха.

— А аз си мислех, че не искаш никой да знае за мъничкия ти проблем.

Всички замълчаха, за да могат да ни чуят.

— Ще имам проблем, само ако не мога да имам жената, която желая.

— Предполагам, че ще трябва да изчакаш и да видиш какво иска тя — Бенър се оттласна от ръцете ми, стъпвайки на краката си.

— Много добре знам какво иска тя, но понякога и двамата сме прекалено твърдоглави.

— Твърдоглав? Това да не е друг начин да кажеш, че си задник? — попита тя и се насочи към бара, взимайки нов поднос с питиета.

Аз я последвах.

— Да, бях задник. И се извинявам за това.

— Затова ли не можа да ми отговориш през целия проклет ден?

Страстта в гласа й ме свари неподготвен, но вместо отново да я последвам, Никол ме разсея.

— Имаш ли някаква шибана представа какво направи току-що? — попита тя.

— За какво говориш?

— Целият град мисли, че двамата с Еми Харис ще се ожените и ще имате куп дечурлига, а ти току-що каза пред бар пълен с хора, че имаш връзка с това момиче от Ню Йорк. С цели дни ще има да се клюкари за това.

Всъщност не се бях замислил за думите си, преди да ги изговоря, но определено нямаше да си ги върна обратно. Дали се чувствах малко зле, че Еми ще научи за това от някой страничен точно след пет минути? Да. Тя бе добра жена и заслужаваше да чуе от моята уста, че проявявам интерес към друга жена.

Никол пълнеше чаши и чакаше да й отговоря.

— Не го планирах по този начин.

Тя повдигна едната си вежда.

— Кога вие мъжете планирате каквото и да е било?

Бенър се върна с празни чаши и посегна зад бара, взимайки един коктейл, от който отпи глътка.

— Няма да си тръгна, докато тълпата не се прибере, затова или ще ме чакаш, или ще говорим утре.

— А ти откога работиш тук? И ако работиш, защо, по дяволите, пиеш на работното си място?

— Кой би работил тук без пиячка? — Никол вдигна шот към мен, за да привлече вниманието ми и го обърна на екс.

Бенър кимна към Никол.

— Каквото каза тя.

— Тогава най-добре ми донеси една кола, защото ако ти ще пиеш, аз ще те закарам до дома.

Бенър завъртя бедра и ме погледна.

— Мислиш, че не мога да се прибера сама?

— Мисля, че е цяло чудо, че можеш да караш, имайки предвид, че си живяла през целия си живот в Ню Йорк.

— Понякога карам извън града.

— Все тая, не си редовен шофьор, и последното нещо, което искам, е да те видя обвита около дърво, защото нито уменията ти, нито реакциите ти са били достатъчно остри, че да се справиш.

— Слушай мъжа. Той не е идиот през цялото време — тя посочи към гърлото си. — Освен това един пиян шофьор ме прегази, докато пътувах с мотора си, и се озовах омотана в ограда с тел с шипове. Мислех, че ще кървя там до смърт, но колата на задника, който ме сгази, автоматично изпраща сигнал до 911 при катастрофа и линейката пристигна на време. Затова на практика шибанякът почти не ме уби и същевременно ми спаси живота. Не бъди като този шибаняк.

Думите на Никол имаха отрезвителен ефект върху Бенър, когато избута назад коктейла си.

— Официално спирам да пия. Може би завинаги. Исусе. Ако вий тук имахте таксита или публичен транспорт, всеки можеше да си пие и да се прибира безопасно у дома.

Не успях да се сдържа и се разсмях.

— Вий? Нима току-що каза вий тук?

Бенър присви очи.

— Опитвам да се впиша.

— Опитвай колкото си искаш. Аз ще те чакам тук. Имаме адски много за обсъждане.

* * *

Тази вечер бях прав поне за едно нещо… Бенър спечели голяма част от хората в града, докато обикаляше из стаята и сервираше питиета на онези, които все още не бяха готови да се приберат по домовете си. Бен ме намери да седя на бара и се настани до мен.

— Мислиш ли, че това градско момиче има достатъчно пари, че да купи залата ми?

Никол замръзна с ръце на мивката.

— Ти каза, че ще продадеш залата на мен.

Той кимна, но някак отсъстващо.

— Как ще събереш достатъчно пари, че да я купиш, Ники? Скъсваш си задника от работа, но не мога да си позволя да отлагам продажбата, нито да те чакам няколко години да ми се издължиш. Имам нужда от торба с пари, за да мога да се оттегля и да не се тревожа, че ще затъна и ще изгубя пенсионния си фонд.

— Няма да затънеш.

Мразех това, че се оказах в средата на тази дискусия, но нямаше начин да си тръгна деликатно, без да отговоря поне на въпроса.

— Не мисля, че Бенър търси подобна инвестиция. Точно сега тя се занимава със собствен бизнес — а на ум добавих, че дори не мен не бе казала с какво точно се занимава.

Бен погледна от мен към Никол, за която знаех, че ще се радвам истински, ако успее да купи „Бири и Кегли“, което местните наричаха „Бири и Топки“, но за нещастие това не значеше, че той ще й я даде просто така.

— Е, предполагам, че е добре всички да знаем къде се намираме — каза неловко Бен, преди да се смъкне от стола и да се насочи към офиса си.

Никол го гледаше как си тръгва.

— Той никога няма да повярва, че ще събера достатъчно пари, за да купя това място, но, по дяволите, ще го направя. Не мога да прекарам остатъка от живота си, работейки в онази фабрика.

Решителност бе изкривила изражението й, когато Бенър се появи зад мен.

— Какво ви става, защо сте толкова сериозни? Изпуснах ли нещо?

Никол погледна надолу към чашите в мивката.

— Нищо важно.