Мегън Марч
Истински добър мъж (26)

Глава 26

Логан

Не чух отварянето на вратата заради силната музика, но в мига, в който някой изключи Блек Сабът, знаех, че имам посетител. За нещастие и двамата ми работници си бяха взели почивка, за да изпушат по цигара, затова се измъкнах изпод колата, върху която работех, и погледнах нагоре.

Джулиан бе подпряла ръка на ханша си и гледаше надолу към мен.

— Виж ти. Не е ли това човека, за който се говори цяла сутрин из града. Знаех си, че онова лошо момче от гимназиалните години се крие някъде вътре в теб, под цялата тази фасада, която показваш пред света.

Макар да го очаквах, това не бе нещо, което исках да чуя.

— Колко е зле?

— Момичетата в салона говорят за това цяла сутрин. Но едно е ясно, има много спекулации относно жената. Някои казват, че Холи Уикс е избягала от съпруга си, и че ти си тайният й любовник.

— Мамка му, сигурно се майтапиш — изправих се и избърсах ръцете си в парцала пъхнат в задния ми джоб.

— Мне, никак даже. И съм сигурна, че това вероятно ще стигне до таблоидите, защото знам от достоверен източник, че Дейна е снимала пикапа ти пред дома на бабата на Холи, и вероятно ще се опита да го продаде на таблоидите, тъй като бившият й не е плащал издръжка за децата от седем месеца и тя вече е отчаяна.

— Мамка му. Най-добре да се обадя на Холи, за да я предупредя.

— Това би било умно.

— Какво още? — попитах аз.

— Любимата ти собственичка на ресторант дойде да си направи ноктите и научи цялата история от игла до конец. Ако смяташ да правиш някакъв ход в тази посока, може би ще се наложи да упражниш лек контрол над пораженията.

Не дължах на Еми никакви обяснения, но това не беше нещо, което смятах да кажа на Джулиан, защото това само щеше да направи клюките още по-заплетени.

— Нещо друго?

— Това е, но съм сигурна, че щом се появи жената, която си чукал цяла нощ, всички ще я гледат на криво и ще се бъркат в работите й. Затова може би ще е добре да я уведомиш какво се задава. Освен ако това между вас не е от типа чук, чук, благодаря госпожо и довиждане.

Знаех, че Джулиан се опитва да научи точно с кой се срещам в къщата на бабата на Холи, и отговорът ми щеше да даде тон на това как всички в града ще се отнасят с Бенър, докато тя е тук.

Затова подбрах внимателно думите си.

— Ако стане на въпрос, можеш да кажеш на всеки, че ако изрече и една лоша дума за нея, ще отговаря пред мен.

— Значи така стоят нещата? — провлачи Джулиан.

— Точно така стоят нещата.

— Не е ли това интересно парченце информация? Значи между вас двамата е сериозно?

Погледнах я намръщено, спомняйки си караницата, която имахме с Бенър тази сутрин.

— Това не влиза в работата на никой друг, освен нас двамата.

— Но знаеш, че въпреки това целият град ще спекулира.

— Могат да спекулират колкото си искат. Не ме интересува. Но ако някой каже…

Джилиан довърши вместо мен.

— … дори една дума за мистериозната ти жена, ще напъхаш думите обратно в гърлото им. — Тя наведе глава настрани — Знаеш, че това няма да ги спре.

— Но може да е от помощ.

Джулиан се засмя и се насочи към изхода.

— Предполагам, че ще видим. — Тя се спря на вратата свързваща гаража и чакалнята на магазина. — Между другото имаш нужда от подстрижка. Мога да те сместя тази вечер, след като затворя, ако си още тук.

Кимнах.

— Ще ти звънна. Благодаря.

Извадих телефона си в мига, в който тя излезе, и се обадих на Холи. Тя не отговори и бях пренасочен към гласова поща, затова й оставих съобщение. Да се надяваме, че тя и съпругът й… който не ми е най-големия фен, трябва да отбележа… ще сметнат, че цялата тази каша е забавна.

* * *

Три часа по-късно, вече бях готов да заключа вратата си, за да мога да поработя малко. Имах повече случайни посетители и повече насрочени срещи, отколкото можех да преброя на една ръка. Всичките се опитваха не особено дискретно да получат информация.

„Е, значи си имаш приятелка в града?“

„Чух, че напоследък седиш буден до късно.“

Все още не бях получил обаждане от Холи и бях успял да се спра да не пратя съобщение на Бенър през целия ден. Тази сутрин се държах като задник и го знаех. Но тъкмо бях осъзнал, колко яко съм прецакал всичко, оставяйки пикапа си пред дома й през цялата нощ.

В един малък град имаш само един шанс за първо впечатление. Знаех колко е трудно да промениш мнението на хората и това, което всички щяха да говорят за Бенър, вече ме караше да подивявам. Двойният стандарт тук бе все още жив и цъфтеше, повече от където и да е другаде. Щяха да й лепнат етикета уличница, преди да успее да излезе от къщата, и, мамка му, това бе по моя вина. И все пак не трябваше да й казвам това, което казах, и трябваше да се извиня, но не бях сигурен дали ще успея да пробия гнева, който предизвиках.

Най-после се подадох на нуждата и взех телефона си, за да й пиша.

ЛОГАН: Съжалявам за тази сутрин. Бих искал да поднеса извинението и обяснението си, лично.