Мегън Марч
Истински добър мъж (36)

Глава 36

Логан

Почувствах се добре, че предявих публично права над Бенър. Никога преди това не бях изпитвал желание да направя нещо подобно, но с нея исках да направя именно това. Така или иначе, щеше да има клюки, а тя доказа, че бе достатъчно твърда, че да се справи с всичко, което се изпречи на пътя й.

През целия ден си скъсвах задника да довърша Мустанга, и когато собственикът се появи, за пръв път видя напълно реставрираната си кола и очите му станаха стъклени, знаех, че съм си свършил работата добре.

Реставрациите на класически коли отнемаха много време и усилия, но големият тлъст чек си заслужаваше труда. Смяната на масло и рутинните поправки бяха хляба и маслото, така да се каже, но реставрациите бяха това, което ми доставяше истинско удоволствие.

— Момчета може да се прибирате — казах на Джок и Рик към шест и половина. — Аз само ще изчакам да докарат следващия ни проект, не е нужно да стоите и вие.

Двамата мъже кимнаха и се насочиха към мивките, за да се почистят, преди да си тръгнат.

Рик изчезна бързо, но Джок се отби до мен, преди да излезе.

— Чу ли нещо ново на Джеф?

Поклатих глава.

— От болницата казват, че още няма промяна.

— Значи по всяко време може или да умре, или да се събуди?

— Така казват. Ще отида днес след работа, да видим дали ще получа повече информация.

— Жалко е, че се е забъркал с тези гадости. Братовчед ми пипна хлапето си с някакви хапчета. Кълна се, това е шибана епидемия.

— Определено изглежда така, нали?

— Между нас да си остане, има един мъж в отбора ми по билярд, който изведнъж започна да кара нов пикап и има бала пари. Мисля, че е дилър, но нямам желание да го топя.

И това беше проблемът на дрогата в малките градчета. Деветдесет процента от хората нямаше да се замесят, въпреки че виждаха да се случва нещо нередно. Но и точно така клюките и соченето с пръст са сведени до минимум.

— Имаш ли идея кой му набавя дрогата?

Джок поклати глава.

— Не. Нямам представа, но той почти нищо не опитва да скрие. Надявам се, да се усети на време и да излезе чист от това, преди да му се случи нещо такова. Той има две деца, човече.

Запитах се дали точно така приятеля на Джок оправдава действията си… с това че прави пари, за да може децата му да имат по-добър живот. Наоколо нямаше много възможност за работа, за която плащат добре, като се изключи фабриката за мебели и болницата.

— И аз се надявам да излезе чист.

Джок кимна и се насочи към вратата, а аз започнах да се мия.

Половин час по-късно товарен черен пикап шевролет спря пред гаража ми, с ръждясал Олдсмобил 442 от 1969-та година натоварен на ремаркето отзад. Мъжът, който слезе от шофьорското място, бе човек, който бях виждал единствено по телевизията, и излязох навън, за да го посрещна.

— Съжалявам, че закъснях. Забих се в задръстване извън Нашвил. Кой да знае, че Бъфък, Кентъки е толкова адски далеч — гласът му звучеше дрезгаво, като чакъл, точно както бе и на сцената.

— Мамка му. Когато видях „Б. Трашър“ на бланката с поръчката, не очаквах да видя Боун Трашър пред гаража си.

Кънтри певецът протегна ръка напред.

— Имаме общ приятел и тя ми каза, че ти си точният човек, който ще стегне тази ръждива камара за мен.

— О, казала го е, нали?

— Тъй че гледай да не изкараш Холи лъжкиня, защото ще използвам това срещу нея, а не срещу теб.

По тона му можех да кажа, че се шегува… донякъде.

— Не мисля, че ще имаме проблем. Нека влезем вътре, трябва да си взема скицника. Това е проект, който се налага да скицирам.

— Вече те харесвам — каза Трашър и ме последва вътре.

През следващия час говорихме за вариантите, а аз нахвърлях на грубо идеите си за дизайна. Черно и червено. Класически интериор, но с детайли уникални за Боун, като кръстосани кости и черепи. И двамата погледнахме надолу към скицата, след като свърших.

— Ще мърка като коте, когато приключа с нея — казах му аз. — Имаш адски добър вкус, човече.

Трашър сви рамене.

— Имам повече пари, отколкото вкус, затова ще разчитам на теб да не прилича на лайно. Имаш репутация на перфекционист и ако се справиш толкова добре, колко мисля, че ще се справиш, ще имаш адски много работа след това. Смятам да мъкна този звяр на всяко изложение на класически коли и когато хората научат чие дело е, ще се тълпят пред вратата ти.

Ако Боун Трашър удържеше на думата си, бизнесът ми щеше да се промени завинаги. Току-що не минах просто на ново ниво, а направо в нова стратосфера. Потиснах вълнението си, защото първо трябваше да докажа какво умея, а след това щяхме да видим какво ще се случи.

— Тогава най-добре да се убедя, че ще обикнеш колата, когато е готова.

— Мамка му, правилно.

— Смяташ ли да потегляш и да се върнеш тази вечер в Нашвил? — попитах, когато той кръстоса ръце на гърдите си и кимна.

— Да, сър. Тръгвам на турне след няколко дни и народът се разбеснява ако не съм на автобуса, когато потегля.

Можех само да си представя какъв може да бъде един такъв живот.

— Малко съм изненадан, че шофира сам до тук.

Той сви рамене.

— Това не е тип проект, който мога да възложа на момче за всичко, или на асистентката си. Имах нужда да чуеш от мен точно какво искам.

— Разбирам. Няма да те задържам, човече.

— Добре. Колко време мислиш, че ще ти отнеме?

— Дай ми осем седмици, просто защото не знам колко време ще ми отнеме да доставят всичките части, които ми трябват, и трябва да видя как ще се получи.

Трашър погледна колата.

— Ще съм на път шест седмици и наистина ми се иска тя да ме чака в Нашвил за последния ми концерт. Пиша нова песен, която изригва направо от сърцето ми и през цялото време, докато я пишех, си представях как излизам на сцената с тази кола, при дебюта на песента. Мислиш ли, че ще стане? Обещавам, ще си заслужава. Преса, снимки, видео, всичко.

Мамка му, реклама от този калибър…

— Мисля, че ще успея да се справя.

— Много ще го оценя, сър. Сега, нека свалим звяра ми от ремаркето и да го вкараме в гаража ти.