Метаданни
Данни
- Година
- 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Глава 2
Благодат
Перун полека спуснал Дуда на облаците, че да търчи из тях подир кравки-бивушки[1]. Събрала ги, издоила ги.
Рукнал благословен дъжд по нашата земя, напоил я, напила се тя до насита, родила много-премного от всичко посадено-посято. Както си е от памтивека, всеки от нас получил изобилно пълно-препълно…
Потекло-преляло издоеното небесно мляко, сквасило се, хората си насипали колкото щат кисело мляко. За дечица и внуци стигало-престигало да кусат до насита, да рипат игри, да скопосват занаяти, да мъдрят магии, да нагласят песни. Спасени са от глад, от мъки, дарени са заради голяма радост някаква — за хубаво, за спомен, за вечното винаги, ама кой да я знае каква е!
Ще чакаме, ще чуем скоро за нея, блага дума далече стига…
Ей така си имаме кисело мляко, сквасва ни се от небесата, без грижа го намираме в съдовете си, славим богиня Додона, която си е била кака Дуда…
Нощта вече наливала тъма от големите мехове, смълчаните листа и треви я попивали, кротвали. Нощните божи създания поемали по съдбите си, мярвали се по пътеките: звяр ако бъдел — криел се или дебнел, чародей ли някой — стопявал се в гъсталаци, пещери и вирове.
Перун гледал хората отгоре, гушнал милата си Дуда, докато от очите му текнали големи сълзи. Паднели ли на земята, превръщали се в снажни войни и щом стъпели на краката си, застивали един до друг в боен ред, в заключено мълчание, просветвали на тънката луна сбруи, бронз, стомана на тежки нови оръжия… Погледнал нататък Перун, войските му поели тихо в мрака.
Знаел Перун, знаели неговите воеводи, стотници и хилядници, знаел съперникът му с белия косъм, знаел бойният му елен — къде.
* * *
Такива знаци и знамения имаше, преди да се роди Перо. И още други много.
Както всички, яздех и аз в строя със затворено лице.
Аз ли да не знам къде отива Перун, яхнал сур елен с войските си! Че нали Перо ми е племенник, вуйчо съм му!
Милата богиня Додона е добрата ми сестричка Дуда! А за кака и за бате Перун — света бих попилял!
Та и аз, Раджиха Руенита Радота, там бях, ядох, пих и се веселих, по мустака ми тече, в устата ми не втече, че в сърцето ми пролази буболече, буйната ми кръв се спече, лягайте, дечица, спете вече!