Мартина Линден
Усмивката ти омагьосва всички (4) (Ще погуби ли ревността на Карстен щастието на Карола?)

Карола фон Щернберг стоеше в залата за пристигащи на летището в Щутгарт и чакаше Карстен. През последните седмици той беше идвал няколко пъти при нея. След запознанството й с Карстен животът на Карола се беше променил много. Тя нетърпеливо очакваше часовете, в които можеха да бъдат заедно. Още на втората им среща Карстен беше проявил смелост да прекрачи границата и да я целуне.

Младата жена гледаше с трепет и нетърпение към стъклената врата, от която трябваше да излезе Карстен. Тя беше толкова напрегната, че не забеляза младия мъж зад себе си. Той сложи ръка на рамото й. Карола се стресна и се обърна към него.

— Извинявай, не исках да те уплаша — каза Тимо Вагнер. — Дойдох да посрещна майка ми. Беше за няколко дни в Хамбург.

— А аз чакам приятеля ми — отвърна Карола.

С Тимо не бяха се срещали от онази вечер в ресторанта. И двамата се радваха да се видят отново и докато чакаха си поговориха за случки от миналото и общи приятели.

Барон Фон Холмен влезе в залата за пристигащи. Веднага щом видя Тимо и Карола заедно, лицето му почервеня от ярост. Той си спомни, че това беше младият мъж, когото бяха срещнали в ресторанта. Пак ли тоя! Карстен едва се сдържа да не му посегне. Как си позволяваше отново да разговаря с Карола?!

— Тимо!

Той се обърна.

В този момент Карола видя, че и Карстен беше излязъл. Тя забеляза раздразнението му, но се усмихна и тръгна към него.

— Какво ти е, Карстен? — попита тя, виждайки отблизо зачервеното му от ярост лице.

— Не мога да те гледам как говориш с друг мъж, Карола! — отвърна той и се опита да потисне яда си. — Ако не означаваше толкова много за мен… — той я прегърна. — Липсваше ми — каза Карстен и я целуна.

Карстен и Карола се качиха в колата й и отидоха в хотела, където тя му беше запазила стая. Докато баронът се настаняваше, Карола седна в лоби бара и си поръча капучино. Тази вечер тя беше решила да представи Карстен на родителите си, които се бяха върнали преди дни от Америка. Карола беше сигурна, че те ще одобрят избора й.

— Този твой Карстен не само изглежда добре, но очевидно е и много чаровен — беше казала майка й, когато Карола й беше показала негова снимка.

Младата жена вече не се съмняваше дали това, което изпитваше към Карстен, беше любов. Той беше на първо място в живота й. Работата й и дори приятелството й с Юта бяха останали на заден план. Когато се разделяха и той се връщаше в имението си в Шлезвиг-Холщайн, Карола започваше да брои часовете, които оставаха до следващата им среща. Младата жена дори беше обмисляла възможността да се премести в Олденбург, за да бъде по-близо до Карстен.

Къщата на семейство Щернберг се намираше в щутгартския квартал Габленберг. Кокетната постройка се издигаше сред голяма градина, за която целогодишно се грижеше градинарят на семейството. В зимната градина, чиито стъклени врати през лятото бяха постоянно отворени, имаше лимонови, портокалови, смокинови и бадемови дръвчета. В градината имаше още тенис корт и плувен басейн. Родителите на Карола имаха още двама служители — икономка и нейния съпруг, които се грижеха нищо да не липсва на семейство Щернберг. Когато родителите на Карола бяха в къщата си във Флорида, икономката и мъжът й обсипваха с грижите си само младата дама и се стараеха да угодят на всяко нейно желание.

Карстен беше проучил родителите на Карола. Той беше разбрал, че те имаха повече пари, отколкото някога можеха да похарчат, а Карола беше единствената им наследница. Парите на осиновителите й не бяха основната причина Карстен да се интересува от Карола. Тя много му напомняше на Сандра, особено когато се усмихваше и омагьосваше всички около себе си. Карстен постоянно мислеше за Сандра и не можеше да я забрави въпреки изминалите години.

Мариса и Франк фон Щернберг посрещнаха младия барон, който беше донесъл цветя на домакинята, топло и сърдечно и той беше очарован от отношението им.

— Какъв чудесен млад мъж, Карола — каза икономката Клара, когато двете отидоха в кухнята, за да проверят дали вечерята беше готова. — Пази го, все пак не всеки ден се срещаш с истински барон.

— Така и смятам да направя, Клара — отвърна с усмивка Карола. — Нямам никакво намерение да се разделям с него.

По време на вечерята Карстен и родителите на Карола разговаряха много приятно и непринудено. Баронът им разказа за имението и работата си, похвали се колко добра работа върши управителят на имотите му в Шлезвиг-Холщайн и не пропусна да отбележи колко е щастлив, че винаги когато пътува и отсъства от имението си, с пълно доверие го оставя в ръцете на управителя, знаейки, че може да разчита на него за всичко. Карстен разказа и за починалия си баща, с което събуди искреното съчувствие на Мариса и Франк фон Щернберг.

— Майка ми изпълняваше и все още изпълнява всяко мое желание — каза Карстен. — Баща ми за сметка на това беше по-строг с мен.

— Повечето бащи са „лошите ченгета“ в семейството — пошегува се Карола.

Баща й се усмихна.

— Аз май не влизам в тази графа — каза Франк фон Щернберг. — Не мога да си спомня някога да си ми поискала нещо и аз да не съм го изпълнил на момента.

След вечеря четиримата излязоха на терасата. Родителите на Карола скоро им пожелаха приятна вечер и се оттеглиха в спалнята си, за да дадат възможност на младите да останат сами.

— Преди два дни секретарката на майка ми подаде молба за напускане — каза Карстен фон Холмен. — Предизвестието, което е дала, изтича след две седмици. Какво ще кажеш да работиш за майка ми? — попита баронът и сложи ръка на рамото й.

Предложението му дойде така внезапно за Карола, че тя не знаеше какво да отговори. От много време обмисляше да се премести в Олденбург, но все още не беше сигурна, че е готова да е с Карстен. Когато го нямаше до нея, той много й липсваше, но от друга страна болезнената му ревност я плашеше.

— Защо се колебаеш, Карола? — попита той. — Когато предложих на майка ми ти да й станеш секретарка, тя беше много въодушевена от тази възможност. Ти се интересуваш от областта, в която тя работи, мястото е идеално за теб.

— Ами ако не отговоря на очакванията на майка ти?

— Глупости — отвърна той и й намигна. — Ако поиска, човек може да се научи на всичко — усмихна се Карстен, сложи ръка на рамото й и я погледна. — Не мога повече да прекарвам дните си далеч от теб, Карола. Искам да си до мен ден и нощ, за да чувам гласа и да усещам аромата ти… не разбираш ли колко много означаваш за мен?

— Знам, че ме обичаш, Карстен. Аз също те обичам — отвърна смутено тя.

Карстен я прегърна.

— Карола, нужна си ми като въздуха, който дишам, за да живея. Ти си светлината в живота ми. Не мога да живея повече без теб.

Карола усети, че краката й се подкосяват. Преди да успее да каже нещо, той я притисна към себе си и я целуна толкова страстно и силно, че всички думи изчезнаха от съзнанието й. Тя обожаваше докосването му, прегръдката му и усещането, че е неин. Само неин завинаги. Карола искаше да прекара всяка оставаща минута от живота си с този човек. Дори той да я оковеше с ревността си, това щяха да са окови от злато, окови на любов и страст.

Карстен усети как колебанието й бързо изчезна. С нея в живота му отново щеше да се върне Сандра. Сандра, която Карстен беше решен никога повече да не изпусне. Сърцето на Карола щеше да принадлежи само и единствено на него. Младият барон щеше да се погрижи за това. Той знаеше как. Карстен импулсивно я дръпна отново към себе си и обсипа лицето й с целувки.