Мартина Линден
Усмивката ти омагьосва всички (11) (Ще погуби ли ревността на Карстен щастието на Карола?)

— Опасна игра играеш, Морис — каза Кристофър фон Науенщайн, който седеше с брат си в една от беседките в градината на замъка. — Обзалагам се, че пак си се виждал с Карола фон Щернберг.

— Срещнахме се случайно на гробището — отвърна брат му. — Какво да направя, като постоянно е там, където съм и аз?

— Да, нали? А кафето? — усмихна се Кристофър и му намигна. — Много често започнахте да се виждате напоследък.

— Приятно ми е да съм с Карола — отвърна Морис. — Предполагам, че и на нея й харесва да се измъкне от затвора на Карстен.

— Да не си влюбен?

— Не съм сигурен — замислено каза Морис. — Със Сандра ме свързваше само приятелство и желание да й помогна. При Карола… — той повдигна рамене. — В нейно присъствие се чувствам прекрасно, харесва ми да сме заедно. Освен това искам да разбера дали Карола и Сандра не са свързани по някакъв начин. За съжаление не зная нищо за биологичните родители на нито една от тях. Ако мога да намеря такава, тя може да ми помогне да разбера дали между двете има връзка.

— Мисля, че тази жена ти е взела ума, мили ми братко — усмихна се Кристофър. — Не забравяй обаче, че Карстен е болезнено ревнив. Ако ви завари с госпожица Фон Щернберг…

— Ние сме много внимателни.

— Е да, но са ви видели в кафенето на брега…

— Да… прав си. Карстен има очи навсякъде — каза Морис и взе Лейди в ръце. — Трябва да замина по работа, а честно да ти кажа, никак не ми се тръгва. Хубавото обаче е, че ще мога да се срещна с роднините на Сандра. За щастие те живеят близо до Сидни, а не на другия край на Австралия.

Морис погали Лейди и тя галено замърка.

— Моля те да наглеждаш Карола, докато ме няма — каза Морис на брат си.

— Нищо няма да й се случи, докато те няма, Морис — каза Кристофър. — За госпожица Фон Щернберг е по-опасно, когато си тук. Не се притеснявай, нищо няма да стане.

— Ех, какъв си ми реалист — усмихна се Морис, остави Лейди на земята и отиде в кабинета си.

Трябваше да свърши някои неща, свързани с предстоящото си пътуване. Не беше планирал да прекара следобеда в компанията на Карола и това беше объркало графика му. При мисълта за това той се усмихна, струваше си всяка минута.

Дали се влюбваше в Карола? Младият принц се замисли. Дали пък не бъркаше любопитството с любовта? Той никога не насилваше нещата, когато ставаше въпрос за жени, и беше решен да се придържа към този си принцип. А защо постоянно се срещаше с Карола фон Щернберг? Искаше да я предпази от грешка… наистина ли?

Морис въздъхна. Той не знаеше отговорите на тези въпроси. Нещата не бяха прости. Никак не бяха прости.