Мартина Линден
Усмивката ти омагьосва всички (17) (Ще погуби ли ревността на Карстен щастието на Карола?)

Елизабет фон Холмен стигна до замъка Науенщайн с последни сили. Въпреки дъждобрана тя беше мокра до кости и премръзнала. Елизабет подпря колелото на оградата, качи се до главния вход и натисна месинговия звънец — езика в устата на един от лъвовете до вратата.

След малко някой запали осветлението в преддверието. Едно малко прозорче до портала се отвори и от него се подаде главата на иконома.

— Госпожице Фон Холмен — извика той и веднага отвори. — Мокра сте до кости!

Елизабет му подаде чантичката и с пръст написа името на Морис във въздуха. Икономът бързо разбра за какво ставаше дума.

— Ще събудя негово височество, госпожице Фон Холмен — каза икономът, помогна й да съблече дъждобрана си, даде й едно одеяло да се завие и я сложи да седне на дивана. — Моля изчакайте тук. Сега се връщам.

Икономът изкачи стълбите, стигна до спалнята на принц Морис и почука на вратата.

Принцът се събуди от дълбокия си сън и погледна премрежено през светлината на нощната лампа.

— Какво има, Ханес? — попита принцът и се изправи.

— Госпожица Фон Холмен, искам да кажа Елизабет фон Холмен дойде в Науенщайн преди няколко минути, ваше височество. Младата дама е подгизнала. Когато й помогнах да свали дъждобрана си, забелязах, че отдолу е само по пижама. Явно някой я е ударил по лицето. Нещо се е случило в Холмен — каза икономът и подаде на принца чантичката. — Елизабет фон Холмен ми даде това.

— Ханес, събудете веднага брат ми. Шофьорът да изкара колата ми. С Кристофър трябва веднага да отидем в Холмен.

— Да събудя ли градинаря и помощниците му? Те могат да ви помогнат, ваше височество.

— Не, ще отидем само с брат ми — отвърна Морис, обличайки се. — Отидете и го събудете, Ханес!

Няколко минути по-късно двамата братя бяха в приемната на замъка Науенщайн. Икономът беше събудил домашната помощница, която се беше погрижила за Елизабет. Пред младото момиче имаше чаша горещ чай. По лицето й имаше следа от удара на Карстен.

— Ти остани в Науенщайн, Елизабет — каза принц Морис. — С Кристофър отиваме в Холмен, за да помогнем на Карола. — Елизабет поклати глава и написа „И аз ще дойда“ на листа, който домашната помощница й беше дала. „Карстен не е на себе си. Трябва да се опитам да събудя майка ми.“

— Може би ще е по-добре, ако тя дойде, Морис — каза Кристофър и се обърна към домашната помощница. — Моля подгответе една стая за гости. Всъщност нека са две. Елизабет може да реши, че не иска да остане в Холмен.

— И събудете майка ни — каза Морис. — Кажете й, че сме отишли в Холмен.

Пътят от Науенщайн до Холмен се вземаше за около петнайсет минути с кола, но в това време Морис не посмя да кара през гората. Отново беше започнало да вали много силно и чистачките не смогваха да се справят със стичащата се по предното стъкло вода.

Принц Морис спря колата под стълбите на централния вход на имението. С брат си и Елизабет слязоха от колата. Младата дама им посочи една врата, през която се влизаше в мазето на къщата.

От втория етаж към приемната се процеждаше слаба светлина. Ориентирайки се по нея, те се качиха по стълбите. Елизабет отиде до спалнята на майка си, за да я събуди.

Карола! Тя Морис и Кристофър се качиха на втория етаж. Освен тиктакането на стенния часовник в къщата цареше гробна тишина. Елизабет им беше показала къде е спалнята на Карола. Изпод вратата й се процеждаше светлина, която ги водеше.

Дебелият килим приглушаваше звука от стъпките им, но въпреки това Карстен, който дремеше в едно кресло пред стаята на Карола, ги чу и скочи.

— Как смеете да влизате в имота ми? — извика той на братята Науенщайн, след като овладя изненадата си.

— Карстен, вразуми се! — отвърна принц Морис.

— Да се вразумя? — изхили се той. — Аз съм по-разумен, отколкото си представяш. Мислиш ли, че ще ти позволя да вземеш любимата ми жена и да провалиш живота ми отново?

Карола чу гласовете, стана от леглото и заудря с юмруци по вратата.

— Заключена съм! Помогнете ми! — извика тя.

— Няма да я получите! — изкрещя Карстен и се втурна срещу двамата мъже, за да им попречи да отключат стаята. Той беше оставил ключа в ключалката, защото не очакваше някой да се притече на помощ на Карола.

Само за няколко секунди двамата братя успяха да се преборят с Карстен. Докато Кристофър го държеше, Морис бутна креслото настрани, отключи и отвори вратата. Карола се хвърли в обятията му. В този момент в коридора дойдоха Дагмар и Елизабет фон Холмен.

— Мога ли да попитам какво става тук? — възкликна Дагмар, която беше учудена да види принц Кристофър да държи сина й, а принц Морис да прегръща приятелката му.

— Синът ви ме заключи, госпожо Фон Холмен — отвърна Карола. — Погледнете Елизабет. Той я удари с юмрук в лицето.

— Елизабет не е заслужила нищо по-добро — с пяна на уста извика Карстен. — Тя искаше да помогне на Карола да избяга! — барон Фон Холмен изгледа презрително сестра си. — Първо ми открадна любовта на баща ми, а след това и твоята, майко! Като че нямаше какво по-добро да правиш от това да седиш в болницата ден и нощ! Не й стигаше това, но тя настрои и Карола срещу мен, и е мръсна интригантка!

— Елизабет не ме е настройвала срещу теб, Карстен — каза Карола. — Ти сам провали връзката ни. Ако не беше толкова мнителен и потаен, ако можеше да сдържаш ревността си…

Карстен се опита да се измъкне от хватката на Кристофър.

— Трябваше да си счупиш врата, когато падна от коня така, както бях планирал — през зъби просъска баронът, гледайки към сестра си.

Дагмар фон Холмен усети, че я обляха студени вълни. Дълбоко в себе си тя винаги беше знаела, че вината за инцидента с Елизабет е единствено и само на Карстен. Дагмар беше направила всичко възможно да помогне на сина си да се пребори с изблиците на гняв и ревност. До сватбата със Сандра изглеждаше така, сякаш той се беше справил с този проблем и майка му вярваше, че ще може отново да живее като нормален човек.

— Трябва да вземаш лекарствата си, Карстен — каза му тя. — Елизабет, моля те, донеси лекарствата на брат си. В банята му зад огледалото са.

— Искаш да ме приспиш ли майко?! — извика Карстен. — Забиваш ми нож в гърба? Предаваш единствения си син? Ти обичаш повече Морис, нали? Също като баща ми…

Елизабет се върна след няколко минути и подаде на майка си таблетките и чаша вода.

Дагмар фон Холмен взе две от тях.

— Бъди разумен, Карстен — каза тя и пъхна таблетките между устните му.

Гневът на Карстен фон Холмен изведнъж отшумя. Той глътна таблетките и отпи от водата, която майка му му даде.

— Предателка — с омраза й каза той.

Лекарствата подействаха само след няколко минути. Двамата братя Фон Науенщайн му помогнаха да слезе в приемната и го сложиха да седне в едно кресло, където да изчака идването на повикания от майка му лекар.

Карола фон Щернберг прибра и последните си неща в чантата, закопча я и седна на леглото, чакайки Морис. Младата жена беше смъртно уморена, но не можеше дори да мигне от вълнение. Тя все още не можеше да повярва, че ужасът от последните няколко часа вече е свършил. В ушите й звучаха думите на Карстен, изпълнени с омраза и ярост. Карола още веднъж се запита как е могла да се влюби в този човек.

Когато чу стъпките на Морис по коридора и го видя да влиза в стаята, лицето й се озари от усмивка.

— Благодаря много, Морис — каза Карола и стана от леглото. — Последните няколко часа бяха най-ужасните в живота ми.

— Всичко свърши, Карола, всичко свърши — отвърна Морис и силно я прегърна.

— Какво ще стане с Карстен?

— Докторът е при него. След малко ще дойде линейка, която ще го откара в психиатрична клиника. Майка му ще го придружи. Госпожа Фон Холмен ми каза, че след смъртта на Сандра тя не е смеела да отиде никъде извън имението, защото се е страхувала да не би болестта на Карстен да се влоши. Освен това се е страхувала да го остави сам с Елизабет.

— Можеше да ме предупреди по някакъв начин.

— Да, така е. За нея Карстен обаче е всичко на този свят. Тя се е надявала, че ще му повлияеш благотворно — каза Морис и нежно помилва лицето й. — Толкова се радвам, че Елизабет успя да дойде и да ни предупреди.

— Тя ще дойде ли с нас в Науенщайн?

Морис поклати глава.

— Не. Иска да остане в Холмен и да чака майка си. Тя се надява да започнат всичко отначало.

— Би било добре госпожа Фон Холмен да осъзнае, че има не само син, за когото трябва да се грижи, а и дъщеря, която с нищо не е заслужила пренебрежението й.

Морис се взря в очите й.

— А ти, Карола? Готова ли си за ново начало?

— Да. Само се надявам бързо да преодолея случилото се през последните седмици.

— Имаш цялото време на света — каза принц Морис и я целуна по челото.