Мартина Линден
Усмивката ти омагьосва всички (19) (Ще погуби ли ревността на Карстен щастието на Карола?)

За такава сватба в Шлезвиг-Холщайн не бяха чували от години. Подготовката за нея беше започнала месеци по рано. Гости от цяла Европа бяха дошли, за да споделят с младоженците най-щастливия ден в живота им. Семейство Фон Науенщайн бяха избрали за церемонията църквата „Ламберти“ в Олденбург, тъй като фамилията им беше свързана с нея от столетия.

Карола беше закусила в компанията на шаферките си, сред които бяха Юта и Елизабет фон Холмен. Дизайнерката на роклята, гримьорката и фризьорката й помагаха в последните приготовления. През нощта беше започнал да вали сняг и едно от най-съкровените желания на Карола се изпълни. След церемонията принц Морис и съпругата му щяха да стигнат до замъка Науенщайн с карета.

Елизабет вече не беше срамежливо момиче, а се беше превърнала в прекрасна млада дама. Семейство Фон Науенщайн и Дагмар фон Холмен бяха възобновили приятелските си взаимоотношения. Дагмар беше сред най-почетните гости на сватбата.

Повечето от гостите вече бяха тръгнали към църквата в Олденбург. Принц и принцеса Фон Науенщайн, майката на Карола и принц Кристофър също бяха тръгнали от замъка. Шофьор с лимузина щеше да откара младата двойка до Олденбург. Карола предполагаше, че баща й вече я чака в приемната. За него беше огромна радост и чест да отведе дъщеря си до олтара.

Карола се огледа в голямото огледало на стената. Това тя ли беше наистина? Обсипаната с перли рокля, воалът, който беше предаван от поколение на поколение булки в Науенщайн и дългият шлейф я правеха да изглежда като излязла от скъпа картина на виртуозен художник.

Дизайнерката, гримьорката и фризьорката излязоха от стаята по знак на принц Морис. Той застана зад булката.

Карола се обърна към него. Погледът й светеше от радост и щастие.

— Не трябва да си тук, Морис — каза тя. — Традицията повелява да ме видиш чак в църквата.

— Исках само да ти кажа колко съм щастлив днес, Карола — усмихна се принцът и внимателно, сякаш беше от порцелан, я прегърна. — Обичам те повече от живота си. Ще се постарая този блясък в очите ти никога да не изчезне.

— Как би могъл да изчезне, когато си до мен, мили мой? Имам чувството, че съм те търсила от деня, в който съм се родила. И ето че сега те открих.

Принцът я целуна и я пусна от обятията си.

— Трябва да тръгвам, мила моя — каза той. — Ще се видим в църквата.

Той целуна ръката й и излезе от стаята.

Карола се загледа след него.

„Може ли човек да бъде толкова щастлив, колкото съм аз днес?“ — помисли си тя.

— Да, може, сестричке. Разбира се, че може — чу гласа на Сандра тя.