Мартина Линден
Усмивката ти омагьосва всички (1) (Ще погуби ли ревността на Карстен щастието на Карола?)

Карола фон Щернберг си наля кафе и с чашата в ръка отиде до големия прозорец на офиса си. Замислена, тя се загледа в покривите на околните сгради. Младият мъж, с когото се беше запознала преди обяд, просто не й излизаше от главата. Барон Карстен фон Холмен не само изглеждаше много добре, но беше и неустоимо чаровен. Двамата бяха разменили само няколко думи, но гласът му просто отказваше да излезе от съзнанието й.

Карола въздъхна и се върна обратно на бюрото си. Тя погледна часовника си — още два часа до края на работния ден. Макар че имаше много за вършене, на Карола й се струваше, че времето просто беше спряло. Тя работеше за Бернд Зайц — агент на недвижими имоти, специализирал се в сделки със скъпи жилища за много богати клиенти, и харесваше работата си.

Карола беше започнала тук съвсем случайно. Беше дипломиран икономист и нямаше намерение до края на живота си да се занимава с това, но за момента работата я устройваше.

Този следобед беше сама в офиса. Бернд Зайц беше с клиент в квартал Дегерлох, а секретарката му имаше почивен ден. Карола се занимаваше с това да организира колкото може повече огледи на двустайни апартаменти в Щутгарт за клиент от Америка, който имаше само няколко часа на разположение, за да си избере жилище.

Телефонът звънна и извади Карола от мислите й. Тя вдигна слушалката и се представи.

— Колко хубаво, че точно вие вдигнахте телефона, госпожице Фон Щернберг — чу се гласът на Карстен фон Холмен от другата страна. — Извинявам се, че ви притеснявам, докато сте на работа.

— Изобщо не ме притеснявате, господин Фон Холмен.

— Аз не се обаждам, за да говоря с Бернд, а с вас, госпожице Щернберг — отвърна барон Карстен фон Холмен. — Имате ли планове за тази вечер? Ако ли не, аз бих искал да ви поканя на вечеря, в случай че нямате нищо против, разбира се.

Правилно ли го беше чула? Той искаше да я изведе на вечеря?

— Не… нямам планове — чу се да казва тя. В следващия момент обаче се сети, че имаше уговорка да отиде на кино заедно с приятелката си Юта.

— Чудесно, госпожице Щернберг — каза барон Фон Холмен. — Не познавам Щутгарт добре. Предлагам да се срещнем при стария замък. Със сигурност знам как да стигна до него, хотелът ми е на няколко минути пеш. Чувството ми за ориентация не е особено силно — засмя се той.

— Старият замък е чудесно място за среща — отвърна Карола и прокара ръка през русата си коса, отмятайки я назад.

Защо я беше поканил на вечеря барон Карстен фон Холмен? При срещата им по-рано през деня той не беше показал, че се интересува от нея…

— Какво ще кажете за седем и половина? — предложи Карстен. — Устройва ли ви, госпожице Фон Щернберг?

— Да, разбира се — отвърна Карола.

— Ами тогава до довечера. Радвам се, че ще се срещнем отново — каза младият барон Фон Холмен и затвори.

Карола държеше слушалката в ръка, сякаш забравила, че трябва да я остави обратно на мястото й. Тя пое дълбоко въздух и усети, че сърцето й щеше да изскочи от вълнение. Отне й няколко минути, за да дойде отново на себе си. Карстен фон Холмен я беше поканил на вечеря? Само преди няколко минути Карола беше сигурна, че няма никакъв шанс да се видят отново, а какво се случи…

Юта!

Карола бързо набра номера на приятелката си, която работеше като кредитен консултант в една банка. Преди повече от седмица двете се бяха уговорили да отидат на кино тази вечер.

— Не ми казвай, че е изникнало нещо — чу гласа на Юта Райсман. — Цял ден си мисля за киното и срещата ни и ги очаквах с нетърпение. Като извинение мога да приема само ангажимент с мъж.

Типично за Юта. Приятелката й от години искаше да я събере с някой мъж, но все не й се удаваше.

— Ами всъщност наистина е с мъж — отвърна Карола и й обясни набързо за барон Карстен фон Холмен. — Шефът ми се запознал с него миналата година по време на почивката си и бързо станали приятели.

— С какво се занимава? Как изглежда? Карола, моля те, ако не искаш да ме обидиш, разкажи ми повече за него!

— Семейството му притежава огромно имение в Шлезвиг-Холщайн — отвърна Карола. — Господин Фон Холмен е в Щутгарт само за няколко дни. Той… той изглежда много добре — светъл, висок, добре сложен… със сини очи — Карола усети, че се изчерви. — Казвам ти, Юта, имам чувството, че с тези очи може да стигне до дъното на душата ми. А гласът му… трябва да го чуеш…

— Звучи ми като любов от пръв поглед — каза Юта.

Карола поклати глава.

— Не, той просто ми направи много силно впечатление. Никога преди не съм срещала мъж като него… не че се виждам с кой знае колко много хора напоследък. Нали не ми се сърдиш?

— О, не, много съм ти сърдита, Карола. За да ти простя, утре трябва да ми се обадиш и да ми разкажеш всичко за тази вечер.

— Обещавам.

— Чудесно — отвърна Юта. — И да не скриеш нищо от мен, искам да знам всичко, всяка целувка.

— Няма да има целувки — усмихна се Карола.

— Да, да, знам — отвърна Юта и пожела на приятелката си приятно изкарване на вечерта.

Карола се замисли за думите й и несъзнателно се усмихна. В живота й досега мъжете не бяха имали особено голяма роля. Тя дори не можеше да си спомни някога да е била истински влюбена. Защо този път да е различно? Защо да очаква да се влюби? Не, сигурно с Карстен фон Холмен щяха да прекарат една приятна вечер заедно, а след това всеки щеше да поеме по пътя си и никога да не се видят повече. Все пак той живееше в Шлезвиг-Холщайн, а тя в Щутгарт, деляха ги стотици километри.

Карола започна да разглежда снимките, които бяха на бюрото й. На тях имаше обявени за продажба на къщи. Тя напразно се опита да убеди сама себе си, че тази вечер не беше нищо повече от делова среща с клиент. Карола нямаше търпение да стане седем и половина и й стана още по-трудно да се концентрира върху работата си. Какво да облече, какви обувки да избере, какви бижута…

Какво й ставаше? Самата Карола не можеше да си спомни някога да се беше чувствала така. Дали Юта не беше права? Дали не се беше влюбила в Карстен фон Холмен от пръв поглед? Невъзможно. Такива неща се случваха на другите жени, но не и на нея. Не и на нея.