Мартина Линден
Влюбен и изгубен (5) (Един принц се бори за любовта)

Принц Леонардо фон Мюлберг влезе в градинския павилион, в който се беше усамотила майка му, за да прочете новия криминален роман, пристигнал със сутрешната поща. Още като млада принцесата обичаше криминалетата. Мразеше да й пречат докато чете.

На мека възглавница до нея се беше разположил Нико. Заровил глава в лапите си, той спеше съня на праведните. Тъй като цяла сутрин беше лудял и беше помагал на градинаря, като изравяше дупки, където не трябва, той беше доста уморен.

Принцеса Гизела затвори книгата.

— Какво има, Леонардо? — попита тя с едва доловимо нетърпение в гласа. — Седни — тя посочи белия градински стол срещу пейката й.

— Както изглежда, имаме нова наемателка за къщичката на пазача — отвърна синът й. — Което само по себе си не е достатъчно, за да ти преча на четенето, майко. Но мисля, че ще те интересува кой смята да се настани в къщичката.

— Не си играй с търпението ми, Леонардо!

— Преди десет минути секретарят ми донесе запитването на млада дама. Изабел Манголд иска през лятото да се упражнява тук за новото си турне. Ще докара и рояла си.

Семейство Мюлберг винаги подбираше наемателите си много внимателно. Затова беше необходимо разрешението на принца, преди управителят да подпише договора за наем.

— Не можах да повярвам, когато прочетох името на наемателката — продължи Леонардо. — Точно Изабел Манголд!

— Ще каним младата дама от време на време в замъка — каза майка му. — Хубаво би било, ако успеем да я накараме да посвири за нас и няколко по-специални гости. — Увлечена в планове, тя чешеше Нико. — Може би ще се съгласи да изнесе малък концерт по случай рождения ми ден. Тази година нямам намерение да устройвам голямо парти. Тези времена отминаха, но нямам нищо против един концерт. Това би допаднало и на баща ти.

Леонардо се отказа да напомня на майка си, че починалият й съпруг би бил последният, който би й отказал голямо празненство.

— Идеята е чудесна — каза той. — Повярвай ми, истинско преживяване е да чуеш Изабел Манголд на живо. Никога преди не бях чувал някой да свири така. Няма да забравя онази вечер в Нова Зеландия.

— Освен това младата дама е и много красива — с лека ирония отбеляза принцесата.

— Наистина ли? — попита той смеейки се. — Не бях забелязал.

Принц Леонардо се върна в кабинета си. Взе един от дисковете, подредени на полица под сиди плейъра, и се взря в снимката на обложката. Изабел Манголд бе не само красива, а имаше и особено излъчване.

Върна диска на мястото му и помоли секретаря си да влезе, за да му продиктува писмо до младата пианистка. За него беше важно да й отговори лично.