Мартина Линден
Влюбен и изгубен (16) (Един принц се бори за любовта)

Колкото и да искаше Леонардо да прекара вечерта с Изабел, трябваше след вечеря да се оттегли за два часа в кабинета си, за да прегледа документите, които секретарят беше оставил на бюрото му.

Меките тонове на рапсодия изпълваха помещението. Нико лежеше до него в коша си и спеше. Леонардо беше доволен. Следобедът бе доста успешен. Още на вечеря майка му заговори колко симпатична й се струвала Изабел. Въпреки че Леонардо все още не знаеше на какво се дължеше този обрат, той нямаше основание да я разпитва за това.

Телефонът иззвъня. На дисплея Леонардо видя, че принцесата му се обажда от покоите си. Той взе слушалката:

— Какво има, майко? Мислех, че ще гледаш филм в салона.

— Изчезнала е брилянтната ми гривна! — извика принцесата вместо отговор. — Гривната, която баща ти ми подари за последния рожден ден, който празнувахме заедно.

Принцесата беше издигнала тази гривна в култ. Вместо да я постави в сейфа при останалите си бижута, гривната лежеше на копринена възглавничка до снимката на мъжа й върху нощното шкафче.

— Може би гривната е паднала под леглото.

— Вече проверих — започна да хълца принцесата.

Леонардо се изплаши. Принцесата рядко плачеше.

— Веднага идвам — обеща той.

По пътя се чудеше дали тя просто не е забутала гривната някъде. Не можеше да си представи, че тя винаги е на нощното шкафче, когато майка му не я носи при специални поводи. Дали някой не я беше взел?

Малко хора имаха достъп до покоите на принцесата. Всички те от десетки години работеха в Мюлберг. Леонардо си слагаше ръката в огъня за тях. Защо изведнъж да посегнат на бижутата на майка му? Девизът на баща му гласеше: „Ако плащаш достойно на хората си, не ги изкушаваш“. Това беше и мотото на младия принц.

— Никой от хората ни не е взел гривната — рече принцеса Гизела, когато прислужницата излезе от салона й. — Защо да ме крадат?

— А кого подозираш? — погледна Леонардо майка си.

— Единствената персона, която днес беше на първия етаж и която познаваме едва от няколко седмици…

— Не, майко! — сви юмруци Леонардо. — Нима сериозно твърдиш, че Изабел е взела гривната? Не, нямаш това предвид. — Той поклати глава ужасен. — Не, майко, не казвай това! Откъде ти хрумна? Като че на Изабел й е нужно…

— Само тя е била — упорито повтори принцесата. — Ти беше с нея на първия етаж, за да й покажеш миниатюрите. Тя остана там сама, когато те повиках. Ориенталската стая е до моя апартамент и…

— Как можеш да обвиниш Изабел, че е откраднала гривната ти? — попита той вбесен.

— Обстоятелствата говорят против нея. — Принцеса Гизела стана и избърса сълзите си. — Или ще отидеш при нея и заедно със секретаря и господин Щайгер ще претърсиш къщичката на пазача, или ще уведомя полицията. — Тя решително вирна брадичка. — Знаеш колко ценна за мен е гривната от баща ти. Убедена съм, че я е взела младата дама. Може би тя не е виновна. Има хора, които изпитват непреодолимо желание да крадат.

— Изабел със сигурност не е от тези хора.

— Откъде знаеш? Ако намерите гривната в къщичката, съм готова да не давам гласност на случая. Но в такъв случай ще настоявам госпожица Манголд още утре да напусне Мюлберг. Ако не откриете нищо, макар това да не означава за мен, че тя е невинна, даже ще й се извиня.

— Моля те, майко, не искай това от мен. — Леонардо хвана ръката й. Той твърдо беше убеден в невинността на Изабел. — Моля те, майко!

— Както вече казах, мога да уведомя и полицията. Тогава ще се разчуе и не знам как би се отразила случката на кариерата на Изабел Манголд.

Да, Леонардо трябваше да помисли за кариерата на Изабел! Той не биваше да разруши блестящото й бъдеще. Леонардо премери плюсовете и минусите. Какво щеше да каже Изабел, ако претърси къщата й? Даже да го обичаше толкова, колкото той нея, това щеше да вгорчи отношенията им.

Проклетата гривна! Както и преди, принцът беше убеден, че има съвсем просто обяснение за изчезването й.

— Добре, ще отида при нея сам. Ще претърся къщата й.

Принцесата кимна.

— Ще си полегна. Съвсем се изтощих.

Тя се хвана с две ръце за главата и затвори очи.

Леонардо не й отговори. Той безмълвен напусна покоите й. Едва след като той затвори вратата, на устните на принцесата разцъфна триумфираща усмивка.