Стив Бери
Третата тайна (70)

69

Ватикана

Събота, 2 декември 11:00 ч.

Мичънър и Нгови крачеха по широкия коридор към библиотеката. През високите прозорци нахлуваше ярка слънчева светлина. Бяха облечени в официалните си свещенически одежди — съответно алена и черна.

Визитата беше уредена предварително, чрез папската канцелария. Нгови обяви, че искат среща с папата, без никакви посредници, но отказа да уточни темата. Разчитаха на съобразителността на Валендреа, който без съмнение щеше да се досети за какво става въпрос, особено след изчезването на Паоло Амбрози. И тактиката им се оказа успешна. Папата се съгласи да ги приеме, въпреки че отдели на аудиенцията само петнайсет минути.

— Ще се вместите ли във времето? — попита асистентът на Амбрози, който временно изпълняваше функциите на папски секретар.

— Надявам се — промърмори Нгови.

Валендреа ги накара да чакат близо половин час, след което най-сетне бяха допуснати в библиотеката и вратата се затвори зад гърба им. Облечен в бяло, папата ги чакаше до прозореца. Слънчевите лъчи обливаха ниската му набита фигура.

— Трябва да призная, че искането ви за аудиенция пробуди любопитството ми — подхвърли той. — Двамата сте последните хора на света, които очаквах да видя в тази съботна утрин. Мислех, че отдавна си заминал за Африка, Нгови. И че ти, Мичънър, си в Германия.

— Предположението ти е наполовина вярно — кимна Нгови. — И двамата бяхме в Германия.

В очите на Валендреа припламна любопитство.

Мичънър реши да мине право на въпроса.

— Няма смисъл да чакате обаждането на Амбрози — рече той.

— Какво искаш да кажеш?

Нгови извади касетофона и натисна копчето. Просторната библиотека се изпълни от гласа на Амбрози, който разказваше за убийството на отец Тибор, за подслушвателните устройства във Ватикана, за досиетата на кардиналите, използвани като средство за натиск по време на конклава. Валендреа слушаше с безизразно лице. Когато записът свърши, Нгови изключи апарата и вдигна глава.

— Сега ясно ли ти е за какво става въпрос?

Папата не отговори.

— Разполагаме с пълния текст на третата тайна от Фатима и десетото послание от Междугорие — добави Мичънър.

— Имах впечатлението, че аз разполагам с тайната от Междугорие — възрази Валендреа.

— Само с копие. Сега вече разбирам защо реагирахте толкова остро на посланието на Ясна.

Валендреа скръцна със зъби, очевидно изпуснал нервите си.

— Искахте на всяка цена да потулите това послание! — пристъпи крачка напред Мичънър.

— И твоят Климент искаше същото! — обвинително отвърна Валендреа.

Мичънър поклати глава.

— Той знаеше какво ще направите и прояви благоразумието да извади превода на отец Тибор от архивите. Същевременно направи нещо много повече — пожертва живота си. Той беше по-добър от всички нас, защото вярваше в Бог, без да иска доказателства. — Усети как го обзема дълбоко вълнение и пулсът му се ускорява. — Вие знаехте ли, че Бамберг е бил наричан Градът на седемте хълма? Помните ли пророчеството на Малахия? Накрая Градът на седемте хълма ще бъде съден от Безмилостния съдник… — Пръстът му се заби в касетата: — За вас истината е Страшният съдник!

— Тази касета съдържа обърканите обяснения на човек, който е притиснат до стената, и не доказва нищо — спокойно отвърна Валендреа.

Но Мичънър изобщо не беше впечатлен.

— Амбрози ни разказа за пътуването ви до Румъния. Детайлите в разказа му са предостатъчни за повдигане на обвинение с последваща присъда — дори за съдебните органи от една бивша комунистическа страна, в която, нека признаем, доказателствата са доста относително понятие.

— Блъфирате! — отсече Валендреа.

Нгови извади втора касета от джоба си и заяви:

— Показахме му и двете послания — първо от Фатима, а после и другото — от Междугорие. Не беше необходимо да подчертаваме значението им, защото дори неморален човек като Амбрози схвана цялата тежест на онова, което го очаква. След което не беше трудно да получим обясненията му. А накрая дори ме помоли да го изповядам. — Ръката му махна към касетата. — Но не и преди да направи официални признания.

— От него ще излезе чудесен свидетел — добави Мичънър. — Както сам разбирате, над вас все пак има един по-висш авторитет.

Валендреа закрачи между мраморните полици като диво животно в клетка.

— Папите отдавна пренебрегват бога. Посланието от Ла Салет вече цял век липсва от архивите. Мога да се обзаложа, че и там посланието на Дева Мария е било същото.

— На тези хора може да бъде простено — поклати глава Нгови. — Те са разглеждали посланията като дело на очевидците, а не на Мадоната. Подхождали са към тях с нужното внимание, без да притежават доказателствата, които си притежавал ти. Защото ти си знаел, че става въпрос за божието слово, но беше готов да убиеш Мичънър и Катерина, за да им затвориш устата.

— А ти си лицемерно набожен мръсник! — гневно блеснаха очите на Валендреа. — Какво друго можех да направя? Да оставя църквата да рухне? Нима не си даваш сметка каква революция ще предизвика всичко това? Една догма на две хиляди години изведнъж се оказва фалшива!

— Ние не сме хората, които могат да манипулират съдбата на църквата — поклати глава Нгови. — А божието слово недвусмислено сочи, че търпението му е изчерпано.

— Ние сме длъжни да запазим църквата — възрази Валендреа. — Нима католиците по света ще вярват на Рим, ако разберат, че всичко е било лъжа? Не става въпрос за дребни неща, а за вековни традиции като обета за безбрачие, забраната на жените да бъдат свещеници, абортите и хомосексуализма. А дори и за непогрешимостта на папата.

Нгови не се смути от тази тирада.

— Много повече съм загрижен как ще обясня на бога защо съм пренебрегвал заповедите му — въздъхна той.

Мичънър се обърна с лице към папата.

— През 1978 година, когато сте влезли повторно в архива, посланието от Междугорие още не е съществувало. Но сте прибрали част от съдържанието на сандъчето. Откъде ви е било известно, че записките на сестра Лусия отговарят на истината?

— Видях страха в очите на Павел, когато ги прочете. След като човек като него можеше да се уплаши, значи в тях имаше нещо. А в онази петъчна нощ, когато Климент ми разказа за последния превод на Тибор и ми показа част от оригиналното послание, изпитах чувството, че дяволът се завръща.

— В известен смисъл е било точно така — кимна Мичънър.

Валендреа го погледна втренчено.

— След като Бог съществува, значи и дяволът е жив — поясни Мичънър.

— И кой от двамата причини смъртта на отец Тибор? — горчиво подхвърли папата. — Бог, за да помогне на истината? Или дяволът със същата цел? Ясно е, че и двамата са били на едно мнение, нали?

— А вие убихте Тибор, за да попречите на това — студено го изгледа Мичънър.

— Всяка религия има своите мъченици — отвърна Валендреа, а в гласа му нямаше капчица разкаяние.

— Точно така — обади се Нгови. — И сега към тях ще се прибави още един.

— Вече разбрах какво сте намислили. Ще ме дадете под съд, нали?

— Нищо подобно — отвърна Нгови.

Мичънър се поколеба за миг, после извади малко шишенце в шоколадов цвят.

— Това ще ви помогне да се включите в списъка на мъчениците — обяви той.

Веждите на Валендреа смаяно се повдигнаха.

— Приспивателното, с което Климент отне живота си — поясни Мичънър. — Количеството е предостатъчно. Ако утре сутринта открият безжизнения ви труп, ще получите папско погребение и ще бъдете положен в криптата до „Свети Петър“ с всички почести. Управлението ви ще бъде кратко, но за вас ще си спомнят по начина, по който си спомняха за Йоан Павел I. И обратно — ако утре сутринта все още сте жив, ние ще запознаем светата колегия с фактите, с които разполагаме. Това ще ви превърне в първия папа в историята на църквата, който е бил изправен пред съда.

— Искате да се самоубия? — попита Валендреа, без да посяга към шишенцето.

— Или ще умрете като почитан папа, или ще живеете като презрян престъпник — отсече Мичънър. — Аз лично предпочитам второто, затова се надявам да нямате куража на Климент.

— Мога и да се боря.

— Ще изгубите. Доколкото сме информирани, доста кардинали само чакат повод, за да гласуват свалянето ви от папския трон. Доказателствата са неоспорими, а главен свидетел срещу вас ще бъде съучастникът ви. Няма начин да спечелите.

Валендреа все още не протягаше ръка към шишенцето. Затова Мичънър изсипа съдържанието му върху бюрото и навъсено го погледна.

— Изборът е ваш. Ако обичате своята църква толкова силно, колкото декларирате, спокойно можете да пожертвате живота си за нея. Не се поколебахте да отнемете живота на отец Тибор, нека видим дали ще бъдете толкова решителен и по отношение на своя. Страшният съдник издаде своята присъда. И тя е смърт.

— Искаш да умра — прошепна Валендреа.

— Искам да спестите унижението на тази институция, която ще бъде принудена да ви отстрани насила.

— Аз съм папа. Никой не може да ме отстрани.

— С изключение на Бог. А той прави именно това.

Валендреа се обърна към Нгови.

— Ти ще бъдеш следващият папа, нали?

— Почти сигурно — кимна африканецът.

— Но имаше своите шансове и по време на конклава, който избра мен.

— Да, и то нелоши.

— Защо тогава се оттегли?

— Защото така пожела Климент.

— Кога? — объркано го погледна Валендреа.

— Една седмица преди смъртта си. Предвиди, че борбата ще се води главно между нас двамата, и настоя да спечелиш ти.

— Защо го послуша, за бога?

Чертите на Нгови окаменяха.

— Защото беше мой папа.

Валендреа безмълвно поклати глава.

— И беше прав — добави африканецът.

— И възнамеряваш да изпълниш заповедите на Мадоната, така ли?

— Ще премахна всички догми, които противоречат на посланието й.

— В резултат на което ще възникнат бунтове.

— Несъгласните могат да напуснат църквата и да основат своя собствена религия — сви рамене Нгови. — Това е тяхно право и аз няма да им преча. Но тази църква ще изпълнява заповедите на своя Бог.

Върху лицето на Валендреа се изписа недоверие.

— Наистина ли мислиш, че е толкова лесно? Кардиналите никога няма да го допуснат!

— Ние не живеем в условията на демокрацията — подхвърли Мичънър.

— Означава ли това, че никой няма да узнае съдържанието на посланията?

— Би било излишно — отвърна Нгови. — Скептиците ще обявят, че преводът на отец Тибор е бил приведен в съответствие с посланието от Междугорие, а самото то няма да предизвика нищо друго, освен разгорещени критики. Сестра Лусия и отец Тибор не са между живите и не могат да потвърдят истинността на написаното. Не е нужно светът да знае какво се е случило. Важното е, че го знаем ние тримата. Аз ще се съобразя с текста, но изцяло по своя воля и на моя отговорност. Което означава, че ще поема върху себе си както възхвалите, така и критиките.

— А папата след теб просто ще възстанови статуквото — мрачно подхвърли Валендреа.

— Господи, колко слаба е вярата ти — въздъхна африканският кардинал и бавно тръгна към вратата. — Утре сутринта очакваме новини. От тях зависи ще се видим ли пак.

Мичънър се поколеба дали да го последва, после се обърна и погледна папата право в очите.

— Мисля, че и на самия дявол ще му е трудно да се справи с вас!

Обърна се и излезе, без да чака отговор.