Стив Бери
Третата тайна (55)

54

Междугорие, Босна и Херцеговина

18:00 ч.

Катерина видя фигурата на отец Амбрози на входа на болницата и сърцето й се сви. Моментално забеляза алената обшивка на черното му вълнено расо и широкия червен колан на монсеньор. Явно Петър II не си губеше времето и вече бе започнал да раздава плячката.

Мичънър почиваше в стаята си. Изследванията му бяха добри и лекарите бяха единодушни, че могат да го изпишат утре. Двамата решиха още по обяд да отлетят за Букурещ, но присъствието на Амбрози променяше нещата и можеше да означава само неприятности.

Папският пратеник я забеляза и се насочи към нея.

— Чух, че отец Мичънър е бил на крачка от смъртта — подхвърли с престорена загриженост той.

— Майната ти, Амбрози! — с омраза процеди тя. — Този извор отдавна пресъхна!

Той иронично поклати глава.

— Любовта наистина е по-силна от всичко, но в случая няма значение. Вече не искаме нищо от теб.

Но тя искаше нещо от него.

— Не желая Колин да разбере за контактите ни.

— Сигурен съм.

— Сама ще му разкажа всичко, разбра ли?

Той не отговори.

Записаната от Ясна десета тайна беше в джоба й. Тя извади листа и с пресекнал от вълнение глас я прочете на Амбрози. Но арогантният мръсник не прояви никакъв интерес към гласа на небето. Всъщност никой никога нямаше да узнае дали това е послание на Божията майка или измислици на жена, въобразила си, че е избрана. Катерина се запита дали църквата и Алберто Валендреа ще огласят публично десетата тайна, особено след като вече бяха признали предишните девет — всичките с произход Междугорие.

— Къде е Мичънър? — попита с безизразен глас Амбрози.

— Какво искаш от него?

— Лично аз нищо, но не така стои въпросът с папата.

— Остави го на мира!

— О, боже! Лъвицата си показва зъбите!

— Махай се, Амбрози!

— Боя се, че не можеш да заповядваш на папския секретар какво да прави. Предполагам, че тук думата ми ще тежи доста повече от тази на някаква си безработна журналистка.

След тези думи той понечи да я заобиколи, но тя му препречи пътя.

— Говоря ти сериозно, Амбрози! Махай се! Кажи на Валендреа, че Колин е приключил със задълженията си към Рим.

— Но той все още е свещеник на римокатолическата църква и като такъв е подчинен на папата. Или ще изпълни нарежданията му, или ще си понесе последиците.

— Какво иска Валендреа?

— Да идем при Мичънър, там ще ви обясня. Уверявам те, че ще ти бъде интересно.

 

 

Катерина влезе в стаята, следвана от Амбрози. Седнал в леглото, Мичънър успя да направи само една учудена физиономия.

— Нося ти поздрави от Петър II — започна без предисловия папският пратеник. — Чухме какво те е сполетяло и…

— И ти хвана първия самолет, за да изразиш загрижеността си — довърши вместо него Мичънър.

Амбрози запази безизразното изражение на лицето си. А Катерина се запита дали по рождение си е такъв, или е усъвършенствал своите умения през годините на коварни планове и измами.

— Ние знаем защо си в Босна — небрежно подхвърли той. — А аз идвам да разбера дали си научил нещо от очевидците.

— Абсолютно нищо — спокойно отвърна Мичънър. Тя се учуди и на неговите способности да лъже.

— Трябва ли да проверя дали казваш истината?

— Прави каквото искаш.

— В града се говори, че снощи очевидката Ясна е била посветена в десетата тайна и виденията се прекратяват. Тукашните свещеници са доста обезпокоени от подобна перспектива.

— Край на туристите и на техните пари, а? — не се сдържа Катерина.

— Ти по-добре изчакай отвън — мрачно я изгледа Амбрози. — Това са църковни въпроси.

— Никъде няма да ходи! — отсече Мичънър. — А защо, при цялата ви заетост през последните два-три дни, вие с Валендреа проявявате такъв интерес към събитията в Босна?

— Аз ще задавам въпросите! — отсече Амбрози и сключи ръце зад гърба си.

— В такъв случай започвай!

— Светият отец ти заповядва да се върнеш в Рим.

— Знаеш какво да кажеш на твоя свети отец!

— Какво неуважение! Ние поне се въздържахме пред Климент XV.

— И това трябва да ме впечатли, така ли? — мрачно го изгледа Мичънър. — И може би да забравя всичките ви усилия да му се противопоставяте?

— Предполагах, че ще създаваш трудности — самодоволно отбеляза Амбрози, а Катерина тревожно го погледна. — Тук съм да те информирам, че ако не се върнеш доброволно, италианското правителство ще издаде заповед за арестуването ти.

— Какви ги дрънкаш? — учуди се Мичънър.

— Папският нунций в Букурещ е информирал негово светейшество за срещата ти с отец Тибор. Изразил е силно недоволство от факта, че ти и Климент сте действали зад гърба му. Румънските власти вече проявиха жив интерес към личността ти и изгарят от желание да си поговорят с теб. Те, също като нас, пожелаха да научат какво е искал покойният папа от възрастния свещеник.

Гърлото на Катерина се стегна. Разговорът поемаше в опасна посока. Но Мичънър не изглеждаше притеснен.

— Кой казва, че Климент се е интересувал от отец Тибор? — попита той.

— Ти, Климент, все едно — сви рамене Амбрози. — Важен е фактът, че си се срещал с него и румънската полиция иска да знае защо. Светият престол може да възпре тяхното желание, но може и да го подкрепи. Кое избираш?

— Не ме интересува.

— А ти? — обърна се папският пратеник към Катерина. — Теб интересува ли те?

Тя разбра, че негодникът пуска в действие основния си коз. Или ще накараш Мичънър да се върне, или още сега, в този момент, ще му разкажа как си го открила толкова лесно в Букурещ, а след това и в Рим.

— Тя какво общо има? — попита Мичънър.

Амбрози разигра колебание, а на нея изведнъж й се прииска да го зашлеви, както бе сторила в Рим. Но този път успя да се въздържи.

— Просто се питах какво мисли — отговори най-сетне Амбрози. — Доколкото знам, тя е румънка и добре познава похватите на тамошната полиция. Според мен човек на всяка цена трябва да избягва техните методи на разпит.

— Би ли ми обяснил откъде си научил толкова много неща за нея?

— Отец Тибор е разговарял с папския нунций в Букурещ. От него знаем, че госпожица Леу е присъствала на вашия разговор. Това ме накара да потърся някои сведения за миналото й.

Катерина беше смаяна от обяснението. Ако не знаеше истината, положително би му повярвала.

— Нека я оставим извън тези неща — тръсна глава Мичънър.

— Ще се върнеш ли в Рим?

— Да.

Отговорът я накара да разтвори очи от учудване. Амбрози доволно кимна.

— В Сплит ме чака самолет. Кога мислиш да напуснеш тази болница?

— Утре сутринта.

— Бъди готов в седем — отсече Амбрози и тръгна към вратата. — А тази вечер аз ще се помоля за бързото ти оздравяване.

Мичънър го изчака да излезе и поклати глава.

— Ако той се моли за мен, значи наистина съм загазил.

— Защо се съгласи да се върнеш? Той блъфираше за Румъния.

Мичънър се раздвижи и тя направи крачка напред, за да му помогне да се настани по-удобно.

— Искам да разговарям с Нгови. Той трябва да знае какво е казала Ясна.

— Защо? Не ми казвай, че вярваш в това, което е написала. Тази тайна е нелепа!

— Може би. Но тя е десетата тайна на Междугорие, независимо дали й вярваме, или не. Нгови трябва да я получи.

Тя намести възглавницата зад гърба му.

— Да си чувал за съществуването на факс апарати?

— Кейт, не искам да споря по този въпрос. Освен това искам да разбера какво е толкова важно за Валендреа, че изпраща момчето си за поръчки чак тук. Може би става въпрос за нещо голямо, а аз имам представа какво е то.

— Третата тайна на Фатима?

Мичънър кимна.

— Въпреки че не мога да разбера защо. Тази тайна отдавна е известна на света.

Катерина си спомни какво беше написал отец Тибор в писмото си до Климент: Изпълнете желанието на Мадоната. Каква степен на неподчинение щеше да позволи небето?

— В тая работа няма логика — въздъхна Мичънър.

— Вие с Амбрози винаги ли сте били врагове? — пожела да узнае тя.

Той кимна.

— Често съм се питал как е възможно такъв човек да бъде свещеник. Ако не е Валендреа, той дори не би помирисал Рим. Но двамата се допълват чудесно. — Поколеба се, после добави: — Представям си какви промени предстоят там.

— Това не е твой проблем — рече тя, опасявайки се, че обмисля промяна в плановете им.

— Не се безпокой, нямам колебания — отгатна мислите й той. — Но се питам дали румънските власти действително проявяват интерес към мен.

— Какво искаш да кажеш?

— Би могло да се окаже димна завеса.

Тя озадачено го погледна.

— В нощта на смъртта си Климент ми изпрати съобщение по електронната поща — подхвърли след кратка пауза той. — Според него Валендреа с прибрал част от третата тайна още по времето, когато е работил за Павел VI.

Тя наостри уши.

— Предната вечер Климент и Валендреа посетили заедно секретния архив. А на другия ден Валендреа внезапно напуснал Рим.

— В събота, деня, в който бе убит отец Тибор — светкавично съобрази Катерина.

— Съединиш ли точките, картината започва да се очертава — кимна с въздишка той.

През съзнанието й пробяга онази ужасна сцена в румънския хотел, когато Амбрози заби коляно в гърдите й и стегна костеливите си пръсти около гърлото й. Нима този тип, а и Валендреа имат нещо общо с убийството на Тибор? Прииска й се да разкаже на Мичънър всичко, което знае, но веднага си даде сметка, че така ще повдигне куп въпроси, на които в момента предпочиташе да не отговаря. Затова тръсна глава и попита:

— Възможно ли е Валендреа да е замесен в убийството на отец Тибор?

— Трудно е да се каже. Но той несъмнено е способен на такова нещо. Амбрози също. Ватикана не иска да привлича вниманието, а аз съм готов да се обзаложа, че нашият нов папа ще направи всичко възможно да остане далеч от светлината на прожекторите.

— Като в същото време с удоволствие ще насочи тази светлина другаде — подхвърли тя.

— Например към мен — започна да схваща Мичънър.

— Няма по-удобна личност за тази цел от един бивш служител — кимна тя.

 

 

Валендреа облече една от белите мантии, които шивачите от „Гамарели“ бяха успели да завършат същия следобед. Сутрешното му убеждение се оказа вярно — мерките му отдавна се съхраняваха в компютъра, което позволяваше одеждите му да бъдат готови за кратко време. Стилистите във фирмата се бяха постарали, а той ценеше и се възхищаваше на добрата работа. Отбеляза си да напомни на Амбрози да им изпрати официална благодарност.

Нямаше новини от Паоло след заминаването му за Босна, но не се съмняваше, че приятелят му ще изпълни поставената задача. Амбрози отлично знаеше, че залогът е висок. Беше му намекнал за това през онази нощ в Румъния. Колин Мичънър трябва да бъде доведен в Рим. А той беше принуден да признае, че Климент бе проявил далновидност, прибирайки последния превод на Тибор от онзи сейф. Очевидно е бил наясно, че ще бъде наследен от Валендреа, и бързо е пресметнал, че новият папа не може да встъпи в длъжност, преди да е отстранил тази огромна опасност.

Но къде е проклетият превод? Това можеше да му каже единствено Мичънър.

Телефонът иззвъня. Намираше се в спалнята си на третия стаж на двореца, защото папските покои все още се преустройваха.

Телефонът иззвъня за втори път. Кой ли е този нахалник? — ядоса се той. Наближаваше осем вечерта, а папата се подготвяше за първата си официална вечеря с подкрепилите го кардинали и беше наредил да не бъде обезпокояван. Телефонът не млъкваше и той най-сетне вдигна слушалката.

— Свети отче, на телефона е отец Амбрози, който настоява да го свържем с вас. Въпросът бил важен.

— Свържете ме.

След няколко прещраквания в слушалката долетя гласът на Амбрози.

— Задачата е изпълнена — обяви той.

— Реакцията?

— Утре ще бъде в Рим.

— Здравето му?

— Нищо страшно.

— Спътницата му?

— Очарователна както винаги.

— Засега ще я оставим на мира.

Амбрози му беше разказал за агресивното поведение на Катерина по време на последната им среща в Рим. Тогава тя беше най-сигурната им връзка с Мичънър, но ситуацията претърпя промяна.

— От моя страна няма да има проблеми.

— В такъв случай до утре — приключи разговора Валендреа. — Приятно пътуване.