Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Third Secret, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Третата тайна

Преводач: Веселин Лаптев

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Балканпрес“ АД, София

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-769-102-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2018

История

  1. — Добавяне

44

Междугорие, Босна и Херцеговина

23:30 ч.

Мичънър се събуди. Катерина лежеше до него. Обзе го някакво неудобство, което нямаше нищо общо с ласките им в леглото. Не се чувстваше виновен за повторното нарушение на обета си, но се плашеше от лекотата, с която предишният живот избледняваше в съзнанието му. Може би жената до него означаваше повече от този живот. Цели две десетилетия беше служил на църквата и Якоб Фолкнер. Но скъпият му приятел беше мъртъв, а в Сикстинската капела се ковяха правилата на един нов живот, в който нямаше да има място за него. Двеста шейсет и осмият наследник на свети Петър щеше да бъде избран всеки момент. А Колин Мичънър, макар и на крачка от алената biretta, трябваше да забрави за кардиналските почести и да търси щастието си другаде.

Прониза го и още едно, доста странно усещане — вълнение, безпокойство, очакване. В съня си отново бе чул гласа на Ясна: Не забравяй Бамберг… Аз се молих за папата. Душата му се нуждае от нашите молитви. Дали се опитваше да му каже нещо? Или само да го убеди?

Надигна се от леглото. Катерина не помръдваше. По време на вечерята беше изпила няколко бири и алкохолът както винаги я беше приспал дълбоко. Навън бурята продължаваше да вилнее. Дъждът чукаше по стъклото, чести светкавици прорязваха небето. Пристъпи към прозореца. Покривите на отсрещните сгради бяха мокри, а водата шумно се стичаше в улуците. Двете страни на уличното платно бяха заети от паркирани коли, а по средата стърчеше самотна фигура. Мичънър напрегна взор, опитвайки се да различи чертите й.

Ясна.

Главата й беше повдигната към прозореца му. Той се стресна и понечи да прикрие голотата си, след което си даде сметка, че жената не може да го види. Стъклото отвъд полуспуснатите пердета беше мокро от дъжда, а той самият стоеше доста навътре в тъмната стая. Но изправена на улицата четири стажа по-долу, Ясна продължаваше да гледа към него.

Нещо го подтикна да й се покаже и той леко раздели пердетата. Тя вдигна дясната си ръка и му направи знак да слезе. Челото му се сбърчи в недоумение. Не знаеше какво да прави. Тя му махна още веднъж. Един бегъл и съвсем обикновен жест. Беше облечена в днешните дрехи, с маратонки. Подгизналата рокля беше залепнала върху мършавото й тяло, от дългата й коса се стичаха струи вода. Но тя не обръщаше внимание на бурята и отново му махна. Колин се обърна и погледна към Катерина. Дали да я събуди? В следващия момент отново се обърна към прозореца и видя как жената долу поклаща глава. По дяволите. Нима четеше мислите му? Реши, че няма избор, и бързо се облече.

 

 

Излезе на входа на хотела. Ясна продължаваше да стои насред улицата. Тресна гръмотевица, пороят връхлетя с нова сила. Той не си беше взел чадър.

— Какво правите тук?

— Ела с мен, ако искаш да научиш десетата тайна.

— Къде?

— Трябва ли непрекъснато да задаваш въпроси? Нищо ли не приемаш на вяра?

— Стоим под поройния дъжд.

— Нищо. Той ще пречисти телата и душите ни.

Тази жена го плашеше. Но защо? Нямаше отговор на този въпрос. Но нещо вътре в него го накара да се подчини.

— Колата ми е ей там — махна с ръка Ясна, сочейки очукан форд фиеста.

Качиха се и потеглиха. Прекосиха няколко квартала и излязоха извън града. Ясна отби и спря на някакъв пуст паркинг. Фаровете осветиха табела, на която пишеше КЪМ ПРОХОДА.

— Защо тук? — попита той.

— Нямам представа.

Понечи да я попита кой има представа, но после се отказа. Представлението беше нейно и тя искаше да го изиграе по своите правила. Слязоха от колата и поеха по тясна пътечка. Пръстта беше подгизнала, а камъните — хлъзгави.

— Към върха ли вървим? — попита той.

— Че къде другаде? — каза тя.

Мичънър направи опит да си спомни детайлите, свързани с Кръстовия връх, за които разказваше екскурзоводката в автобуса. Около петстотин и петдесет метра надморска височина. Кръстът на върха бил издигнат през 30-те години от местните енориаши. Макар и без връзка с божествените появи, изкачването на върха се смятало за част от „междугорското поклонение“. Но не и през нощта. Самият Мичънър не беше възхитен от идеята да покори голия връх в разгара на гръмотевична буря. Но Ясна не й обръщаше внимание, а той по странен начин черпеше увереност от спокойствието й.

Вяра ли беше това? Изкачването се затрудняваше от потоците вода, които се стичаха по пътечката. Дрехите му подгизнаха, обувките му натежаха от кал. За да виждат пред себе си, двамата можеха да разчитат единствено на светкавиците. Той отвори уста и жадно пое няколко дъждовни капки. Над главата му тресна поредната гръмотевица. Имаше чувството, че бурята връхлита върху тях.

Кръстът изплува пред очите им след двайсетина минути трудно катерене. Мускулите на бедрата го боляха, прасците му уморено пулсираха. Високият около петнайсет метра кръст беше направен от бял камък. Бетонната му основа бе покрита с букети цветя, разпилени на всички страни от вятъра.

— Идват от целия свят — посочи ги Ясна. — Хората ги оставят в дар на Мадоната и й отправят горещи молитви. Тя никога не се е появявала тук, но поклонението продължава. Вярата на тези хора е достойна за уважение.

— А моята не е, така ли?

— Ти нямаш вяра. Душата ти е в опасност.

Каза го с равен, нетърпящ възражение глас, като съпруга, която нарежда на мъжа си да изхвърли боклука. Поредната гръмотевица екна като гигантски тъпан. Той изчака следващата светкавица, която разцепи небето със синьо-белите си стрели, след което реши да се конфронтира с тази очевидка.

— А в какво трябва да вярвам? Ти изобщо не познаваш религията.

— Аз познавам само Бог. Религията е човешко творение. Тя може да се променя и огъва, може да бъде напълно отхвърлена. Докато нашият Господ Бог е друго нещо.

— Но човекът измисля силата на Бога, за да придаде валидност на своята религия.

— Това не означава нищо. Хора като теб трябва да го променят.

— Как да стане?

— Като повярваш, като обичаш Бог и изпълняваш желанията му. Твоят папа направи опит да промени нещата и ти трябва да продължиш делото му.

— Вече не съм в състояние да направя каквото и да било.

— Ти си в състоянието, в което е бил Христос, но той все пак промени всичко.

— Защо дойдохме тук?

— Тази нощ Дева Мария ще ми се яви за последен път. Тя заповяда да бъда тук, като взема и теб. Ще ни даде ясно различим знак за своето присъствие. Обеща го при първата си поява и ще изпълни обещанието си. Повярвай го сега, а не когато всичко бъде ясно.

— Аз съм свещеник, Ясна. Няма нужда да бъда привличан към вярата.

— Ти се съмняваш, но не правиш нищо, за да разсееш съмненията си. Трябва да бъдеш привлечен към вярата повече от всеки друг. Това е мигът на божията милост. Мигът, в който вярата се укрепва и задълбочава, мигът на посвещаването. Днес Дева Мария ми го каза.

— А какво искаше да кажеш с Бамберг?

— Знаеш какво.

— Това не е отговор. Обясни ми какво искаше да кажеш.

Дъждът се усили. Вятърът запрати облак ситни капчици в лицето му и той неволно затвори очи. Когато ги отвори отново, Ясна беше паднала на колене, сключила ръце пред себе си. В очите й, насочени към небето, отново се беше появило онова странно, отнесено изражение, което Мичънър вече познаваше. Без да промълви, той бавно коленичи до нея.

Жената изглеждаше уязвима и безпомощна и нямаше нищо общо със самоуверената свидетелка на божествената поява, каквато беше доскоро. Той вдигна очи към небето, но не видя нищо, с изключение на тъмния силует на кръста. Блясъкът на поредната светкавица за миг му придаде живот, после всичко отново потъна в мрак.

— Мога да си спомня — промълви към нощното небе Ясна. — Знам, че мога.

Отговори й могъща гръмотевица. После блесна ярка светкавица и кръстът избухна в ослепително сияние. Обля ги внезапна топлина. Тялото на Колин се отдели от земята и отлетя назад. Странно усещане прониза крайниците му. Главата му се удари в нещо твърдо, съзнанието му се замъгли. Направи опит да се концентрира и да запази разсъдъка си, но не успя. Обгърна го плътна тишина.