Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Third Secret, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Третата тайна

Преводач: Веселин Лаптев

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Балканпрес“ АД, София

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-769-102-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2018

История

  1. — Добавяне

65

Мичънър мълчаливо наблюдаваше Ирма, извърнала лице към реката зад прозореца. Беше си дошла малко след излизането на Катерина и бе оставила на масата познатия бледосин плик.

— Моят Якоб отне живота си — прошепна тя. — Толкова ми е тъжно! — Обърна се да го погледне и подхвърли: — Но въпреки това беше погребан в „Свети Петър“, на свята земя.

— Не можехме да съобщим на света какво е станало.

— Това беше единственото му недоволство по отношение на църквата — отсъствието на истината. А по ирония на съдбата и неговото наследство зависи от една лъжа.

Което не беше чак толкова чудно. Кариерата на Мичънър също се беше градила върху една лъжа по подобие на тази на Якоб Фолкнер. Интересното беше, че двете лъжи се оказаха твърде близки.

— Винаги ли ви е обичал?

— Да не би да намекваш, че е имало и други? Не, Колин. Обичал е само мен.

— Но на даден етап и двамата сте почувствали нужда от промяна. Вие не изпитвахте ли нужда от съпруг, от деца?

— От деца да. Това е една от най-големите мъки в живота ми. Но твърде рано разбрах, че се нуждая от Якоб, а и той от мен. Сигурна съм, че вече си разбрал един прост факт — за него ти беше син в пълния смисъл на тази дума.

Очите й се навлажниха.

— Някъде прочетох, че ти си намерил тялото му. Трябва да е било ужасно.

Мичънър не искаше да мисли за монахините около леглото, които подготвяха Климент за вечния му път.

— Той беше забележителен човек. Но в момента имам чувството, че не съм го познавал.

— Няма защо да мислиш така. У него просто имаше неща, които предпочиташе да запази за себе си. Убедена съм, че и ти ги притежаваш.

Колко вярно.

— Не можах да прочета това — въздъхна тя и махна към плика на масата.

— Значи се опитахте?

Тя кимна.

— Разпечатах го. Бях любопитна. Но едва след смъртта на Якоб. Оказа се, че съдържанието му е на друг език.

— Италиански.

— Кажи ми какво пише в него.

Той се подчини, а тя го слушаше с нарастващо смайване. Трябваше да й признае, че единственият жив човек, който знае съдържанието на този текст, е Алберто Валендреа.

— Знаех, че нещо тормози Якоб. Последните му писма бяха мрачни, дори цинични. Далеч от обичайния му стил. И не ми казваше всичко.

— Аз също се опитах, но той не сподели нищо с мен.

— Понякога беше такъв.

Слухът му долови отварянето на входната врата, последвано от забързани стъпки. Ресторантът се намираше в дъното на приземния етаж, отвъд малкия вестибюл, от който започваше стълбището към горния етаж. Реши, че това е Катерина.

— С какво мога да ви помогна? — попита Ирма, насочила поглед някъде над главата му.

Мичънър седеше с гръб към вратата, с лице към прозореца и реката зад него. Обърна се и видя Паоло Амбрози на няколко крачки от масата. Италианецът беше облечен в черни джинси, които му стояха зле, а под сивото палто и кафявото шалче се виждаше черна риза с отворена яка.

— Къде е Катерина? — скочи Мичънър.

Амбрози не отговори, но на лицето му се изписа мрачно — иронично изражение. Колин понечи да се нахвърли отгоре му, но в ръката на папския секретар проблесна пистолет.

— Кой е този? — попита Ирма.

— Дяволът.

— Аз съм отец Паоло Амбрози — мазно се усмихна италианецът. — А вие трябва да сте Ирма Ран.

— Откъде знаете името ми?

Мичънър застана между двамата, надявайки се Амбрози да не забележи плика на масата.

— Прочел е писмата ви. Снощи, преди да напусна Рим, не успях да прибера всички.

Жената ахна и вдигна ръка пред устата си.

— А папата знае ли за тях?

— След като този мръсник ги е прочел, значи и папата е в течение — мрачно отвърна Мичънър.

Ирма мълчаливо се прекръсти. В очите на Мичънър бавно се промъкна ужас.

— Кажи ми къде е Катерина!

Дулото на пистолета остана насочено в гърдите му.

— На сигурно място, поне засега — отвърна Амбрози. — Но ти знаеш за какво съм дошъл.

— А откъде си сигурен, че е у мен?

— Ако не е у теб, значи е у тази жена.

— Валендреа каза, че сам трябва да го намеря — подхвърли Колин, надявайки се Ирма да запази мълчание.

— За да го изпратиш на кардинал Нгови.

— Още не зная какво бих направил.

— Не, вече знаеш — поклати глава Амбрози.

Мичънър усети, че копнее да забие юмрук в това арогантно лице, но пистолетът го спря.

— Катерина е в опасност, така ли? — вдигна глава Ирма.

— Тя е добре — отвърна Амбрози.

— Реално погледнато, Катерина е твой проблем, Амбрози — подхвърли Мичънър. — Защото беше твой шпионин. Лично аз вече пет пари не давам за нея.

— Тези думи положително ще разбият сърцето й.

— Сама се е забъркала в тази каша, сама да се оправя — сви рамене Мичънър. Сърцето му се сгърчи при мисълта, че излага живота й на опасност, но беше убеден, че всяка проява на слабост в този момент ще се окаже фатална.

— Искам превода на Тибор! — отсече Амбрози.

— Не разполагам с него.

— Но Климент го е изпратил тук, нали?

— Още не зная, но мога да разбера. — Сега най-важното беше да печели време. Ръката му махна по посока на Ирма. — А когато приключа, искам тази жена да бъде оставена на мира. Тя няма нищо общо с тези неща.

— Има, при това по желание на Климент.

— Само при това условие ще получиш превода. В противен случай ще го предам на медиите.

За миг в хладното поведение на Амбрози настъпи промяна. На лицето му се появи нещо като усмивка. Предположението на Мичънър беше вярно: Валендреа го бе изпратил да унищожи информацията, а не да я прибере.

— Ще я оставя, но ако не го е прочела — изръмжа след добре изиграно колебание Амбрози.

— Тя не знае италиански.

— Но ти знаеш. Не забравяй предупреждението. Пренебрегнеш ли го, автоматично ме лишаваш от избор.

— Как ще разбереш дали съм го прочел, или не?

— Наясно съм, че посланието не може да се скрие лесно. Доста папи бяха здравата разтърсени от него. Предлагам ти да го забравиш, Мичънър. То вече не те интересува.

— Положението ми е доста сложно за човек, който не се интересува — поклати глава Мичънър. — Имам предвид снощния си посетител.

— Не знам нищо по този въпрос.

— На твое място и аз бих отговорил така.

— А какво ще стане с Климент? — проплака Ирма, която явно продължаваше да мисли за писмата.

— Паметта му е във ваши ръце — сви рамене Амбрози. — Аз не желая нещата да стигнат до медиите, но ако това все пак се случи, ние имаме готовност да им подхвърлим известни сведения. Които, меко казано, ще имат опустошителен ефект върху имиджа му. А също и върху вашия.

— Ще разкриете как е умрял? — попита Ирма.

— Тя знае, а? — попита Амбрози и хвърли кос поглед към Мичънър.

— Също като теб, както разбирам — кимна той.

— Добре. Това улеснява нещата. Да, точно така ще направим. Но не директно. В подобни случаи слуховете вършат далеч по-добра работа. И до ден-днешен много хора са убедени, че Йоан Павел I е бил убит. Представете си какво ще излезе в медиите за Климент. Да не говорим за вашата връзка с него. Писмата, с които разполагаме, съдържат достатъчно доказателства за нея. Ако го цените — нещо, в което съм дълбоко убеден, — трябва да ни сътрудничите. В такъв случай никой нищо няма да разбере.

Ирма не отговори. По лицето й потекоха сълзи.

— Не плачете — рече Амбрози. — Отец Мичънър ще постъпи както трябва. Винаги го е правил. — Тръгна към вратата, после спря. — Чух, че довечера започва прочутата коледна церемония в Бамберг. Всички църкви ще покажат сцени, свързани с Рождество Христово, а в катедралата ще бъде отслужена тържествена литургия. Започва в осем, очаква се силно присъствие. Защо не изпреварим суматохата, като си разменим някои неща в седем? Ето там. — Ръката му посочи внушителната сграда на катедралата, издигаща се на отсрещния хълм. — Всички ще се почувстваме по-добре, ако го направим на публично място. Разбира се, ако не предпочитате да го направим още сега.

— Добре, в катедралата, точно в седем вечерта. А сега се махай!

— Помни какво ти казах, Мичънър. Не го разпечатвай. Така ще направиш услуга не само на себе си, но и на госпожица Леу и госпожа Ран.

След тези думи Амбрози се обърна и излезе. Ирма остана седнала, а по лицето й продължаваха да текат сълзи.

— Този човек с олицетворение на злото — прошепна тя.

— Също като новия папа — добави Мичънър.

— Той е свързан с Петър?

— Личният му секретар.

— Какво става, Колин?

— За да отговоря на този въпрос, трябва да прочета съдържанието на плика — въздъхна Мичънър. — Но вие не бива да сте тук. Не искам да знаете нищо за него.

— А защо трябва да го отваряш?

— Защото трябва да разбера кое е важното в него — посегна към писмото Мичънър.

— Но онзи човек те предупреди да не го правиш.

— Амбрози да върви по дяволите! — извика Мичънър и сам се учуди на яростта в гласа си.

Ирма, изглежда, се убеди в сериозността на намеренията му.

— Добре, ще се погрижа да не те безпокоят.

След тези думи тя стана и тихо напусна помещението, затваряйки вратата след себе си. Пантите леко проскърцаха, което напомни на Мичънър за онази дъждовна утрин в архивите на Ватикана, когато му се беше сторило, че някой го наблюдава. Сега вече знаеше, че този някой е бил Паоло Амбрози.

Остана неподвижен на мястото си, заобиколен от дълбока тишина. Някъде далеч проплака корабна сирена. Камбаните на отсрещния бряг отбелязаха един часа следобед.

Той седна на масата и разпечата плика. Вътре имаше два листа — единият син, а другият кремав. Прочете първо синия, изписан с равния почерк на Климент.

Колин, в този момент ти вече знаеш, че Мадоната ни е оставила нещо повече. Поверявам ти словата й, използвай ги разумно.

Отмести листа встрани. Ръцете му трепереха. По някакъв начин Климент е бил сигурен, че рано или късно той ще се озове в Бамберг и ще прочете съдържанието на плика.

Пръстите му бавно разгънаха кремав лист.

Мастилото беше светлосиньо, а листът гладък и нов. Очите му пробягаха по италианския текст, а мозъкът му автоматично започна да се нагажда към чуждия език. За целта се наложи да го изчете повторно, след което вече знаеше точното съдържание на записките на сестра Лусия от 1944-та, подробно описващи посланието на Дева Мария. Същото, което отец Тибор беше превел през 1960-а.

Преди да си тръгне, Дева Мария каза, че има още едно послание, което Бог е пожелал да бъде предадено само на мен и на Жасинта. Тя каза, че е Божията майка и ни помоли да го съобщим на света в подходящо време. Предупреди ни, че срещу нас ще има силна съпротива. „Отваряйте си ушите и слушайте внимателно — заповяда ни тя. — Хората трябва да се поправят. Те са грешни и потъпкват дарбата, с която Бог ги е удостоил. Бракът е свят обред, дете мое. Обичта в него е безгранична. Това, което сърцето чувства, е чиста истина, независимо към кого е насочено то и защо е насочено. Бог не поставя граници пред онова, което прави свещения съюз. Знай, че щастието е единственото истинско изпитание за любовта. Знай още, че жените са толкова съпричастни към божията църква, колкото и мъжете. Призванието да служиш на Бог не е мъжка привилегия. Божиите служители не бива да се лишават от любов и приятелство, от радостта на бащинството. Да служиш на Бог не означава да пренебрегваш сърцето си. Духовниците трябва да бъдат богати във всяко отношение. А тялото ти си е само твое. Както Бог ми повери своя син, така и ти трябва сама да решиш какво е най-доброто за теб. Вървете, малки мои, разнесете славата на тези думи. И помнете, че аз винаги ще бъда до вас“.

Ръцете му се разтрепериха още по-силно. Но това не се дължеше на предизвикателството в думите на сестра Лусия.

Бръкна в джоба си и извади посланието на Ясна, написано преди два дни. То съдържаше думите на Дева Мария, изречени на онзи планински връх в Босна. Десетата тайна на Междугорие. Разгъна го пред очите си и потъна в четене.

Не се страхувай. Аз съм Божията майка и искам тези думи да станат достояние на света. Докато го правиш, срещу теб ще има силна съпротива. Отваряй си ушите и слушай внимателно какво ти говоря. Човеците трябва да се поправят. Да се молят с покорство и скромност и да искат прошка за греховете, които са сторили и които предстои да сторят. Обяви от мое име, че човечеството ще бъде застигнато от страшно наказание, ако не повярва на думите ми. Не днес, не утре, но скоро. Вече разкрих това пред благословените избраници в Ла Салет и Фатима. Днес го повтарям и пред теб, защото човеците са грешни и са потъпкали дарбата, дадена им от Бог. Ако не се променят, ще дойде Денят, ще настъпи Краят. Ако всичко остане каквото е или се влоши, силните и влиятелните ще загинат заедно с малките и слабите.

Вслушай се в тези думи. Защо трябва да се преследват мъжете и жените, които обичат по различен начин от останалите? Това преследване не е угодно Богу. Бракът трябва да е достъпен за всички, без ограничения. Всичко друго е човешко дело, а не божието слово. Жените стоят високо в неговите очи. Той е недоволен от забраната те да му служат в храма — забрана, наложена твърде отдавна. Христовите служители трябва да са щастливи и доволни. Не бива да бъдат лишавани от радостта на любовта и децата — нещо, което светият отец започва да разбира. Моите последни думи са най-важните. Знай, че сама избрах да бъда Божия майка. Жената трябва сама да решава дали да има дете, без намесата на мъжа. Сега върви и разкажи на света за моето послание, възхвалявай божията доброта и помни, че винаги ще бъда до теб.

Мичънър остави писмото и бавно падна на колене. Съмнение не можеше да има. Две послания. Едното, записано от португалска монахиня през 1944 г., от една неука жена, която не владееше тънкостите на словото. Преведено през 1960-а от един свещеник и представляващо точен преразказ на думите на Мадоната, произнесени на 13 юли 1917 г. А другото, записано само преди два дни от жена, която е била свидетелка на стотици божествени появи, бе произнесено на върха на обгърната от бурята планина при последната поява на Дева Мария.

Близо деветдесет години разделяха двете явления.

Първото послание бе останало запечатано във Ватикана, съдържанието му бе известно само на папите и на един български преводач, но никой от тях не подозираше за приносителя на второто послание. По същия начин очевидката нямаше начин да знае за съдържанието на първото. Но двата текста бяха идентични, а общият знаменател между тях бе авторът.

Мария, Божията майка.

Цели две хиляди години скептиците искаха доказателство за съществуването на бога. Нещо осезаемо, което да доказва по неоспорим начин, че той има отношение към света, че е жив в буквалния смисъл на думата. Не притча или метафора, а истински владетел на небето, баща на човеците, автор на зачатието. В главата на Мичънър изведнъж изплуваха собствените му видения, свързани с Мадоната.

Каква е моята съдба? — беше я попитал той.

Да бъдеш знак за света. Маяк на покаянието. Пратеникът, който ще извести, не Бог е жив.

Тогава си помисли, че има халюцинации, но сега вече знаеше, че всичко се е случило в действителност.

Прекръсти се и започна да се моли. За пръв път го правеше с твърдото убеждение, че Бог го чува. Помоли го да даде прошка на църквата, на глупостта на човеците, най-вече на неговата собствена глупост. Ако Климент е бил прав (нещо, в което вече нямаше причини да се съмнява), значи в далечната 1978 г. Валендреа наистина бе извадил от сандъчето частта от третата тайна, която беше прочел току-що. Представи си какво е изпитал тосканецът, когато е прочел съдържанието й за пръв път. Едно неграмотно португалско дете разбива на пух и прах доктрината, която църквата проповядва и утвърждава в продължение на две хилядолетия. Жените могат да бъдат свещенослужители? Свещениците могат да се женят и да имат деца? Хомосексуализмът не е грях? Абортът е личен избор на жената? А вчера, след като бе прочел посланието от Междугорие, Валендреа веднага бе разбрал това, което Мичънър научи току-що.

Че всички тези текстове са божието слово.

В главата му изплуваха думите на Мадоната: Не жертвай своята вяра, защото накрая ще ти остане само тя.

Затвори очи. Климент се оказа прав. Човеците се държат зле, а небето се опитва да ги поведе в правилната посока. Но човеците са прекалено глупави и пренебрегват тези усилия. Замисли се за липсващото послание, отправено към очевидците в Ла Салет. Дали изчезването му не е дело на някой друг папа, дръзнал пръв да стори това, което беше сторил Валендреа? Предположението обясняваше повторната поява на Дева Мария във Фатима и Междугорие. Искала е да опита отново. Но унищожавайки част от текста, Валендреа беше попречил на тези усилия. Климент поне се беше опитал. Дева Мария отново ми се яви и обяви, че времето ми е изтекло. Редом с нея стоеше отец Тибор. Покорно очаквах да ме вземе със себе си, но тя каза, че трябва сам да се лиша от живот. А отец Тибор добави, че това е мой дълг, че е наказанието ми за проявеното непокорство. Но по-късно всичко щяло да се оправи. Попитах за душата си и те ми казаха, че Бог ме очаква. Твърде дълго пренебрегвах посланията на небето, но този път няма да го направя. Това не бяха бълнувания на сенилен мозък, нито дори предсмъртно писмо на психически нестабилен човек. Сега разбираше защо Валендреа не желае да сравнява възстановения превод на отец Тибор с посланието на Ясна.

Последиците бяха опустошителни.

Службата на Бог не е мъжка привилегия. Църквата имаше негативно отношение към идеята за жени свещеници. Още от времето на Римската империя папите бяха свиквали събори, за да затвърдят тази традиция. Христос е бил мъж, следователно неговите служители трябва да са мъже.

Христовите служители трябва да са щастливи и доволни. Не бива да се лишават от радостта на любовта и децата. Безбрачието е измислено и наложено от хората. Смяташе се, че Христос се е обрекъл на безбрачие, следователно такива трябва да бъдат и служителите му.

Защо трябва да се преследват мъжете и жените, които обичат по различен начин от останалите? В Битие мъжът и жената се сливат в едно цяло, за да създадат нов живот. Затова църквата възприема становището, че е греховна всяка връзка, която не създава живот.

Знай, че сама избрах да бъда Божия майка. Жената трябва сама да решава дали да има дете, без намесата на мъжа. Църквата се обявява категорично против всички форми на ограничаване на раждаемостта. Папите постоянно повтарят, че ембрионът има душа и право на живот, че неговият живот трябва да бъде запазен — дори за сметка на живота на майката.

Човешката концепция за божието слово вероятно е много различна от самото слово. И още по-лошо — в продължение на векове нейното безкомпромисно отношение към божиите послания се подпечатва от папската непогрешимост, която обаче е доказано фалшива, тъй като нито един папа не с изпълнявал желанията на небето. Какво беше казал Климент? Ние сме само хора, Колин. Нищо повече. Аз не съм по-непогрешим от теб. Но въпреки това се обявяваме за князе на църквата. За всеотдайни духовници, чиято единствена грижа е да изпълняват желанията на своя Бог. На практика ние изпълняваме собствените си желания.

Той беше прав, Бог да благослови душата му!

Няколко прости думи, написани от две избрани жени, бяха достатъчни, за да разбият хилядолетни заблуди. Мичънър отправи нова молитва към небето, този път от благодарност към божието търпение. Поиска прошка за човешките си недостатъци и горещо му се помоли Климент да бди над него през следващите часове.

Изключено беше да даде на Амбрози текста, преведен от отец Тибор. Мадоната каза, че е знак за света. Маяк на покаянието. Пратеникът, който трябва да обяви пред света, че Бог е жив. Но за да изпълни това, той се нуждаеше от третата тайна на Фатима. Тя трябваше да бъде подложена на задълбочено научно изследване, което да отстрани обяснимото и да направи едно-единствено заключение.

Но запазването на текста на отец Тибор означаваше да изложи на опасност живота на Катерина. И той отново започна да се моли, този път за указания и просветление.