Лейни Тейлър
Създадена от дим и кост (45)

45
Мадригал

Тя е дете.

Лети. Въздухът е рядък и трудно се диша, а светът е толкова далече долу, че дори двете луни, играещи шах по небето, се виждат отгоре като сияйни корони върху детски глави.

* * *

Тя вече не е дете.

Спуска се от небето, провирайки се през клонака на реквиемните дървета. Тъмно е и дъбравата е оживяла от онова хиш-хиш на евангелините, нощните змии-птици, които пият цветовете на реквиемното дърво. Те се разбягват от нея — хиш-хиш — стрелкат се около роговете й, разлюлявайки цветовете и техният прашец се поръсва златист надолу и каца по раменете й.

* * *

После ще накара устните на нейния възлюбен да онемеят, докато той пие от нея.

Тя се сражава. Серафимите налитат откъм небето, оставяйки огнени следи.

* * *

Тя е влюбена. Отвътре й е светло, сякаш е погълнала звезда.

Тя се изкачва по стъпалата на ешафода. Хиляди, хиляди лица я гледат втренчено, но тя вижда едно-единствено.

* * *

Тя коленичи край издъхващ ангел на бойното поле.

* * *

Криле я обгръщат. Кожата й — плам, любовта — горене.

* * *

Тя се изкачва по стъпалата на ешафода. Ръцете й са вързани отзад, крилете й са оковани. Хиляди, хиляди лица я гледат втренчено; краката й тропат: копита; надигат се крясък и присмех, но един глас се извисява над тях. Гласът на Акива. Този вик гони призраците от убежищата им.

* * *

Тя е Мадригал Кирин, която дръзна да си представи един нов живот.

* * *

Острието е страховито и лъскаво като падаща луна. Изведнъж…